18 пехотен Етърски полк е свързан с будното население на Търновския край още от първите дни на неговата свобода, пропит е от традициите на Старата столица, станал е нейна гордост и носител на незабравима древна слава.
Тихата и тайнствена Янтра, чието име полка носи прави тази връзка още по силна и с безспирните си струи отнася към легендарното минало и Етърските подвизи от по-нови времена.
Ето защо, когато пред взора ни изпъкнат картините от мирния и бойния живот на 18 пехотен Етърски полк, във въображението ни веднага се очертават кулите на древния Търнов и водите на историческата Янтра.......
С тях полка е преминал своя живот, от тях е тръгвал някога да развее своето знаме за решаване на великите задачи на България.

Създаване на полка

“ От съществуващия в четиридружинен състав 12 пеши полкове да се сформират 24 полка в двудружинен състав според приложената ведомост.......”
Във ведомостта е указано, че 6-ти пехотен търновски на Н.Ц.В. полк се разделя на два полка – 6-ти, в който остават 1 и 4 дружини и 18 пехотен Етърски с 2 и 3 дружини. До края на март 1889 година се сформират щабовете и нестроевите роти на новите полкове, разделя се наличното полково имущество.
От 1.4.1889 година 18 пехотен Етърски полк се отделя като самостоятелна част и остава в състава на 3-та пехотна бригада . Мястото на дислокациа остава Търново а 6-ти пехотен Търновски полк се предислоцира в София.

Състава на новосформирания полк:
26 офицери
44 фелдфебели и подофицери
962 войници
3 лекари
26 нестроеви
Въоръжение:
2567 пушки система Бердана
2000 пушки система Крнка
642120 патрони за Бердана
400000 патрони за Крнка

1890 година – настаняване в нови казарми и смяна на униформата – мундир от тъмнозелено сукно, с 6 скрити телени копчетаот дясната страна,с два задни джоба под кръста и червен кант по ръба на яката,по борта,обшлагите и джобовете. Панталона е без промяна, черен калпак със зелено дъно.
1891 година – превъоръжаване на полка с “Manlicher M88” и преминаване под командването на 5-та Дунавска дивизия;
1893 г. -3-то Велико народно събрание за обявяване годежа на цар Фердинанд и Мария-Луиза.
1898 г. – увеличаване на кадровия състав /за още един резервен полк/;
1908 г. – обявяване на България за независимо царство. Полка приема шефството на цар Фердинанд І .. Приема се на въоръжение тежка картечница “Maxim M1907”
1909 г. – променят се отличителните белези на униформата – приборно сукно – пагони, околожка на шапката и петлици – бели, кантове на панталона и фуражката – бледозелени/резеда/ . На пагона се поставя вензел “Ф” вместо номер.

Участие в Балканската и междусъюзническата войни 1912/13

Във войната полка влиза със следния личен състав и въоръжение:
55 офицери
114 фелдфебели и подофицери
3694 войници
4005 пушки ВМ88
102 карабини М88
4 тежки картечници
револвери и саби – по 24
обоз 68 коли,132 товара и 268 коня
На 17.09.1912 г. с Царски указ е обявена всеобща мобилизация.
На 05.10.1912 г. е обявена войната.
На 08.10.1912 г. полка преминава границата и се отправя към Лозенград, където участва от 8 до 11.10 в боевете.
От 12.10 до 21.10 преход към Бунархисар и Люле Бургас;
От 01.11 до 07.11. участва в боевете на Чаталджанската укрепена линия;
От пролетта на 1913 година полка е предислоциран на сръбската граница и до 17.07 участва в боевете при Милевска планина, върховете Кървав камък, Чука, Гроб Острика, Бобик;
За този период полка дава 445 убити.
94 офицери и подофицери и 1489 войници са наградени с орден за храброст.

Участие в първата световна война 1915/18 година

Във войната полка влиза с личен състав:
50 офицери
4 лекари
4 чиновника
4734 подофицери и войници
Войната на Сърбия е обявена на 1.10.1915 година и българската армия преминава в настъпление.
През 1915 г полка участва в Беленската операция, боеве по линията Бояновци-Прищина, село Новво Бърдо,Гиляне. А също и в похода по долината на река Вардар до Гевгели.
1916/17 година – позиционна война , характерна с множество патрулни нападения;
1918 година – отстъпление от южния фронт към теснината Демир капия и Плачковска планина. На 30.9.1918 е подписано примирие и след това полка е демобилизиран.
В боевете полка дава 549 убити.
Наградени с орден за храброст са 856 офицери, подофицери и войници.