Старинар
... това може
би Ви интересува
| Огнестрелно оръжие | Фалеристика и нумизматика | |
| Хладно оръжие | Униформи | Оръжеен майстор |
| История |
Краг-Петерсон М1876 - пушката, за която всеки е чувал, но рядко някой е държал
Краг-Петерсон М1876 - пушката, за която всеки е чувал, но рядко някой е държал. През 70-те и 80–те години на ХІХ в. тенденцията към усъвършенстване на стрелковото оръжие и боеприпасите обхванала армиите на страните от цяла Европа. Десетки конструктори работели по идеите за създаване на многозарядно малокалибрено оръжие с максимална скорострелност и далекобойност, което довело до приемане на въоръжение на множество най-разнообразни в техническо отношение системи.
Сн. 1: Пушка модел Краг- Петерсон
Една от първите военни сили в света , която приела на въоръжение многозарядна
винтовка, била флотът на Норвегия. Това била пушката, разработена съвместно
от норвежеца Оле Х. Краг (по-късно директор на Kongsberg vepenfabrikk) и шведския
инженер Аксел Петерсон. Тя била обозначена като “Модел 1876 г.” и е първата
от пушките на Краг, пусната в производство. Краг-Петерсон постъпила
в норвежкия флот години преди шведската армия да смени цевите и калибъра на
своите пушки Ремингтон. Оръжието ползвало патрон с калибър 12.17 мм “Ремингтон”
с периферно възпламеняване и била с 8-заряден подцевен тубуларен магазин.
Поради това след всеки изстрел балансът на оръжието се променял. Дизайнът
на винтовката е уникален, но тя била ужасен кошмар при използване, поради
сложното презареждане. Щикът тип нож бил същият като на норвежкия Ремингтон
М1867, но със сериен номер на кръстовището на ръкохватката, а при някои с
номер и върху дръжката.
Краг-Петерсон
се числи към системите с пропадащ блок-затвор с външен, средно разположен
ударник. При издърпването му в крайно задно положение предният край на затворния
блок се спуска надолу до нивото на подцевния магазин. В същото време екстракторът
изтегля празната гилза в специалния улей на блока. След освобождаване чрез
странично разположен отдясно на затворната кутия бутон, новият патрон, тласкан
от пружината на магазина, влиза в гнездото на затворния блок и застава под
празната гилза. Чрез натискане на спусъка чукчето се придвижва наполовина
напред и остава запънато. В същото време блока се придвижва нагоре до нивото
на патронника. Празната гилза все още лежи над новия патрон. И тук става ясно
как всъщност “работи” винтовката Краг-Петерсон: Пушката се протяга
напред около 25-30 см и с рязък тласък назад новият боеприпас влиза в патронника
на цевта. При движението си напред той повлича екстрактора, който от своя
страна освобождава затворния блок. Последният се повдига докрай нагоре и празната
гилза пада навън. Уникално техническо решение!
Още тогава станало ясно, че нетрениран войник може да произведе с еднозаряден
Ремингтон с ролинг-блок 5-6 изстрела два пъти по-бързо, отколкото с Краг-Петерсон,
и то при условие, че патроните вече са заредени в магазина. Дори с тренировка
резултатът не се подобрява особено. Възможно е при презареждане новият патрон
да се дотиква в цевта с палец, разбира се, ако не се опасяваме, че блокът
ще го прещипе, “щраквайки” нагоре.
Очакването, че тази пушка няма да има голям успех, е повече от обяснимо. Още
през 1884 г. норвежкият флот се превъоръжил с винтовката Йарман, следвайки
армията. Краг-Петерсон останала да се използва в някои крайбрежни крепости
до малко след Първата световна война. Били са произведени общо около хиляда
броя, което превръща това оръжие в истинска колекционерска рядкост. Не случайно
в Норвегия я наричат “пушката, за която всеки е чувал, но рядко някой е виждал”.
“Kongsberg vepenfabrikk” произвели първите серии през 1874-1875 г., общо 17
бр., продадени на граждани – те са в неизвестност и до днес. Следващата партида
от 30 бр. е поръчана от норвежката армия за ползване в Кралската гвардия в
Стокхолм през 1875-1876 г., повечето от тях все още съществуват. Норвежката
флота получила пушки със серийни номера от 1 до 200 от “Carl Gustaf Stads
Geverfactori” – Швеция, от 201 до 300 – от “Carl Johans Vern” в Хортен, Норвегия,
през 1877 г. Номера от 301 до700 дошли пак от Швеция през 1878-1879 г., а
пак в Хортен били произведени последните 275 броя през 1879-1881 г., най-вероятно
от останали части от шведската продукция. Шведските пушки били маркирани с
“С” с корона над него, а норвежките – с “CJV”.
Повечето от запазените днес “Краг-Петерсон" са в окаяно състояние
– силно корозирали, с липсващи части и без окдсидация. Няколко са като току-що
излезли от завода. В Норвегия оръжието струва около 15 000 крони ($2000),
независимо от състоянието, а добре запазено – около 25 – 35 000 крони. Щикът
също не се намира лесно и се цени от 4 000 до 6000 крони, според състоянието.
Не е известно в България да има екземпляри от пушката или щика, но практиката
показва, че у нас е възможно да се срещне и изключително рядко оръжие.
Йончо Боянов
Крисът: Оръжие и Талисман
Югоизточна Азия е смесица от народи и култури, където се преплитат влиянията на големите световни религии: хиндуизъм, ислям, будизъм и християнство. Това разнообразие е пренесено и при оръжейните форми, като почти всяка област се отличава със специфични образци, характерни само за нея. Но все пак има едно оръжие, което заема основно място сред хладните оръжия из целия малайски архипелаг: криса или кериса (и двете произношения са верни). Сабите и кинжалите с това име, въпреки известни разлики, се срещат от Южен Тайланд и Малайския п-ов, през Индонезия чак до Южните Филипински Острови.
Какво всъщност е криса?
Във
всички криси има няколко характерни черти, по които те се определят като такива:
липсата на гард и разширението на острието в долната му част в близост до
ефеса и особените форми в тази част. В този смисъл, противно на всеобщата
представа за криса, създадена предимно въз основа на приключенските романи
на Емилио Салгари (който през живота си никога не е бил в тази част на света),
острието на криса не е задължително вълнообразно. Напротив, много по-често
срещани са правите остриета. Съществуват и остриета, частично вълнообразни,
на които горната част е права. Вълните на острието се наричат "лок"
и обикновено са нечетен брой, защото се смята че четният брой носи нещастие.
Самото острие символизира божеството Нага, изобраявано като дракон с дълго
змийско тяло, като вълнообразните остриета представляват Нага в движение,
а правите атакуващ Нага.
Съставни части изготовление
Всяка от отделните части на криса има важно символично значение. Острието преминава през отделна стоманена част в долния си край, явяваща се негово естествено продължение, наречена "ганджа". Тази дума е производна на малайската дума за предпазител и е възможно тази част да е произлязла от някога съществуващ гард. Долната част на ганджата е единствената част на острието, която се вижда когато оръжието е в ножницата и е украсена с гравировки и/или позлата, особено при по-луксозните образци. След ганджата продължението на острието, което е цилиндрично по форма, продължава през така наречения "мендак", или пръстен. Изработван от цветен метал, мендакът понякога е произведение на ювелирното изкуство, излят от злато или сребро и инкрустиран със скъпоценни камъни. Накрая острието е закрепено в дръжката без помощта на лепило или смола, а само закрепяно здраво с помощта на връв, кожа или плат навити около клина.
Сн. 2: Съставни части на Криса
Ефесите, "укиран" на явански, са най-често от дърво, резбовано леко
при по-обикновените образци и обилно при по-скъпите. Освен дърво за дръжките
се използват още какви ли не материали: сребро и злато украсени със скъпоценни
камъни, рог, слонова кост, дори фосилизирана кост от праисторически животни.
Ако материалите са разнообразни, то възможните форми са почти неизброими.
Като цяло ефесът е сравнително къс, като често дръжката е Г-образна. Дръжките
са вид изкуство сами по себе си, тъй като много от тях са статуетки на божества
и демони. Една от най-популярните форми е тази на Гаруда, орелът на Вишну.
На о-ов Ява, след навлизането на исляма и забраните които тази религия налага
над изобразяването на живи същества е възникнала специфична форма, наречена
кратон, на която чрез съвсем лека резба на две места са загатнати антропоморфни
форми.
Ножниците също се състоят от две части.
Долната, широка част се нарича рангка и е почти винаги изработена от специално
подбрано дърво. Понякога е украсена с резба, а при някои филипински образци
и със седеф. Горната част, или "пендок", която по форма прилича
на дълъг тънък ръкав, в който влиза горната част от острието, е изработена
от дърво и метален лист, който оставя част от дървото открито, за да се види
качеството на дървения материал. Срещат се и ръкави изцяло от метал, както
и такива само от дърво. Металната част на пендока обикновено е богато украсена
с релефни растителни и зооморфни мотиви.
Разнообразието във формата на острието, която се нарича "дапор",
е огромно. Близо до основата, от едната страна на разширението, често има
малка извивка като кукичка, която наподобява слонски хобот. При някои образци
обаче вместо слонски хобот има изобразен клекнал лъв - т.нар. сингха керис,
или главата на дракона Нага, съответно керис нага сасра, като тези два дапора
са по-редки и особено търсени от колекционерите.
Както и всичко останало по криса, формата на острието е изключително важна
защото се смята че от нея зависят различни магически качества. Още по-голямо
значение се отдава на различните фигури, създадени чрез преплитането на по-светли
и по-тъмни ивици стомана, наречени "памор". При изковаването ковачът
взима парчета стомана и желязо, богато по съдържание на никел. Известно е,
че в края на 16-и век близо до храмовия комплекс в Прамбанан, Ява е паднал
железен метеорит с богато съдържание на никел, от който са били направени
неизвестен брой кериси. За местните жители остриетата с материал от този метеорит
са особено ценни и свещени, тъй като са направени с дар от боговете. Във всички
случаи противно на всеобщите легенди и схващания, общия брой оръжия с остриета
от метеоритно желязо е нищожен на фона на останалите. Повечето са направени
със желязна руда, извличана по бреговете на няколко острова в Индонезийския
Архипелаг, а по-късно, в края на 19-и век местните ковачи емпу са използвали
старо желязо, донесено от европейците, например части от велосипеди и т.н.т.
След преплитането на отделните парчета и изковаването на острието, паморът
се извежда с помощта на киселини, които се втриват в острието. Сместа от арсеник
и екстрат от лайм, която се използва за целта, е толкова силна, че ако по
непредпазливост майсторът проведе процедурата на непроветриво място, има опасност
да се отрови от изпаренията. История и Традиции
Произходът на криса не е съвсем ясен.
Възникнал е в Ява, като според някои автори за вдъхновение е послужила формата
на костния израстък на рибата меч. Според другa, по-правдоподобна версия е
че крисът е еволюирал от един вид средновековна китайска алебарда. Във всички
случаи най-ранните образци са от късното средновековие, според един източници
12 в., а според други по-късно, някъде към 15-16 в.
В малайския свят крисът се е превърнал в най-високо уважаваното оръжие до
степен че е чак боготворено. Смята се че крисът е толкова опасен, че дори
и когато е в ножницата, ако бъде насочен към някого би го уручасал и затова
обикновено е носен или с острието надолу, или нагоре. Когато не е носен, крисът
е поставян в специално изработена дървена поставка във формата на човек или
демон. През живота си всеки малайски мъж е получавал поне три криса. Първият
си е избирал сам според сложна процедура, която е определяла дали дадена дапор
и памор са подходящи за него. Вторият е получавал от баща си, и този крис
се е предавал като наследство по мъжка линия поколение след поколение, т нар.
"крис пусака". Третият крис е бил подарък от тъста при сватбата,
или в негово отсъствие от най-големия брат на булката.
По време на война всеки воин е взимал и трите криса, като е окачвал на левия
си хълбок своя собствен и той е бил основния използван в битки. Поради цилиндричната
форма на продължението на острието, това оръжие е било неподходящо за нанасяне
на разсичащи удари (с изключение на филипинските образци) и е предназначено
за пробождане. Техниката на изполване предвижда острието да бъде държано с
палец и показалец в долната част в специално предвидена вдлъбнатина, като
останалата част от ръката е върху горната част от ефеса. В другата ръка обикновено
воинът е държал друг крис, с острието върху предмишницата с върха сочещ към
лакъта и с него е парирал противниковото острие. При липса на два криса, за
същата цел се е използвала ножницата на криса.
През мирно време крисът е носен на десния хълбок, като се е смятало за изключителна
обида ако е бил затъкнат отляво. В дворците в присъствието на владетеля дръжката
на криса е трябвало да бъде покрита от препаската, като неспазване на това
правило се е наказвало със смърт. Украсата и изработката на криса е трябвало
да отговарят на ранга на притежателя. Имало е практика при придобиването на
нов крис собственикът му да го изпробва върху първия срещнат беден малаец
или китайски имигрант. Поради благородния характер на това оръжие, то се е
използвало за екзекуции, като осъденият е коленичил е палачът го е промушвал
със специален дълъг крис отвесно надолу през процепа на костите на лявото
рамо. Така острието е преминавало почти веднага през сърцето на жертвата и
смъртта е настъпвала незабавно, без излишно мъчение.
Във Филипините крисът се е използвал от народностите Моро в южната част на
архипелага. Той се различава от малайските образци по това, че острието е
по-дълго и по-широко и е предназначена не за пробождащ, а за разсичащ удар.
Освен това остриетата във Филипините са по-рядко от дамаска стомана, но дори
и при най-фунционалните от тях продължението на острието остава цилиндрично,
което е основната конструктивна слабост на криса. По-луксозните образци са
украсени със седеф и сребро по дръжката и ножницата и понякога медни инкрустации
върху острието. Крисът е не само интересно екзотично оръжие, но и произведение
на изкуството, а според малайците и талисман с магически сили. Всяка от тези
отделни причини, а може би най-вече тяхната комбинация, го правят желан и
ценен от колекционерите и любителите на хладно оръжие.
Теодор Васев
БИБЛИОГРАФИЯ
1.Coe, Michael D., ed., "Swords and Hilt Weapons,"
New York, 1989
2.Frey, Edward, "The Kris: Mystic Weapon of the Malay World," New
York, 2003
3.Stone, George Cameron, "Glossary of the Construction, Decoration and
Use of Arms and Armor in all Countries, and in all Times," New York,
1999
Проектите за нови униформи на Националната гвардейска част
Традиционните символи и елементи от украсата на военните
униформи са концентрирани главно в парадното, празнично и строево облекло.
В тези форми поради представителния им характер националната символика е по
добре застъпена. При специалните и полеви униформи заради специфичните изисквания
за универсалност това не е толкова необходимо. При тези облекла достатъчни
са националните кокарди и ранговата система пренесени от представителните
униформи на армията.
В 125 годишното развитие на съвременната българска държава, армията винаги
е била от важните фактори в държавния живот. Уважението, с което се ползва
войската, е предмет на национална гордост и самочувствие. През първите 60
години от самостоятелното развитие на страната се създава една характерна,
българска линия в естетиката на униформеното облекло. Тя е грубо прекъсната
в началото на 50-те години на миналия век. Характерните елементи от украсата
на облеклото са заменени с чужда на националните традиции символика. По ред
причини, главно икономически, а също и поради прекъснатата приемственост и
в днешната българска униформа преобладават тези чужди на българската традиция
елементи от украсата.
Предвиждани промени в елементите на украсата при ОВ униформите на Националната гвардейска част:
При фуражките на трите рода въоръжени
сили се възстановяват старите кокарди с национална символика и характерен
български дизайн. Принос на екипа е адаптирането им към съвременните технологии
за изработка и естетическото им оформление.
Възстановява се кокардата за униформата на Сухопътните войски- порцеланова
(или подходяща бяла пластмаса) с вплетени една в друга червени и зелени елипси.
Този модел почти без изменения е в употреба от 1879 до 1948 г., когато е заменен
с друг при който преобладаваше партийната символика. Сега съществуващата кокарда
е въведена през 1981 г., като копие на съветската кокарда от този период.
Авиационната кокарда е творческа интерпретация на мод. 1932 г., но без царската
корона. Изработва се чрез бродиране от сребристи нишки. В центъра се поставя
идентична с тази на Сухопътни войски, елипсовидна кокарда с националните цветове.
С избора на сребристия цвят се премахва различието между сега съществуващата
златиста кокарда-съветски образец и сребърния метален прибор при ВВС. Кокардата
на ВМС също е бродирана и като дизайн повтаря мод. 1921 г., но без корона.
Този модел е бил в употреба до 1950 г. И като оформление няма аналог в световната
военна украса. Удължаването на горната двойка лаврови листа естетически завършва
композицията при липсата на короната от първообраза. Редовият състав носи
идентична по форма кокарда, но изцяло метална и кожен подбрадник.
Сърменият подбраден шнур е с характерната за българската армия оплетка. При
сержантският състав се предвижда офицерска кокарда за СВ, при ВВС тя е без
сърмената бродерия, при ВМС- само котва на черна основа и кожен подбрадник.
Върху китела (куртката) са предвидени петлици, които за офицерите са с променена
форма с цел доближаване до модела използван в българската войска до 1945 г.
За сержантите се предлагат два варианта:
-цветен петлик с копче и галунче в долния край;
-цветен петлик с копче и галун по цялата яка;
И двата варианта са били в употреба, но при различни от сегашните като кройка
униформи.
Предлага се също и галун на маншета (обшлага) на сержантската униформа, както
е било в българската армия до 1950 г. На левия ръкав се предвиждат нашивки
за прослужени години на сержантите, което също е било в употреба до 1950 г.
И е в унисон с текста по този въпрос в новия устав за строевата служба. Войниците
носят цветен петлик с ромбоидна форма и копче, идентичен с този носен до 1950
г. На шинелите се предвижда възстановяването на характерните по форма петлици,
били в употреба от 1879 до 1957 г.
Пагоните са сега съществуващите, със символиката на родовете оръжие и според
приетия метален прибор. Препоръчва се подобряване качеството на сърмата при
офицерските пагони.
Шарфът на офицерите е от бяла копринена лента с три реда зелени и червени
копринени нишки. Този образец е въведен през 1879 г. И включва цветовете на
националния трибагреник. Бляховете (токите) на шарфа по форма са творческа
интерпретация на обр. 1936 г. С актуалната държавна символика в украсата.
Те са позлатени или посребрени, според приетия метален прибор. Използваният
в момента шарф няма аналог в националната традиция при украсата на униформите.
За гвардейския оркестър са предвидени сержантски униформи със специални нараменни
клапани – “крилца” или „наплещници” с галуни по фолма идентични с използваните
в армията до 1950 г. Този елемент от украсата е характерен за военните музиканти
в много европейски страни. На пагоните си музикантите носят знак- “лира”.
Диригентът на оркестъра, който е с офицерско звание носи офицерска униформа
на СВ със съответните за чина му пагони и “лира”. На раменете си има клапани
с висулки (ресни).
Георги Маринов
Медал за Сръбско-българската война 1885 година
Медалът е учереден с указ на княз Батемберг от 19 февруари 1886година , а по късно е препотвърден с регенски указ от 14 ноември за втората емисия на медала. Медалът има две емисии и двете имат две степени сребърен и бронзов. Със сребърния са награждавани всички лица взели пряко участие в военните действия, а с бронзовия всички войници били на служба в армията, но не взели участие в боевете, лекари и граждански лица с заслуги към армията. Първата емисията на медала е с образа на Батенберг диаметър 33-ММ изработен е в Германия от сребро и бронз медала е в два варианта с надпис на руски на снимката това е медала с лентата/обр.1 /който е по често срещан и с надпис на български медала без лентата който е значително по- рядък Руския надпис на реверса е Александръ I Побьдоносы й Князъ БьлгаІй а надписа на аверса е Въ Память Славной 1885 КампанIй. Българския вариант на текста на медала е Александър І Победоносний Князъ Българскии,а на аверса надписа е Въ Паметъ на Славната Война Въ 1885 год. По въпроса за лентата може да се погледнат предишните няколко поса.
текст
Медалите от тази емисия с образа на Батенберг са значително по-рядки от тези
на втората емисия на медала защото са раздавани по-малко от година, а след
абдикацията на Батенберг те са спрени от раздаване и по късно са заменени
от втората емисия на медала вече без образа на Батенберг която е и значително
по-масово разпространена.
Втора емисия на медала за сръбско-българската война 1885 година отново е в
две степени сребърен и бронзов. Диаметърът на медала е малко по-малък от 32мм
и е изработен от сребро и бронз. Тази емисия се отличава с по-доброто качество
на изработка на медалите в сравнение с първата емисия. Към медала от втората
емисия е даван и патент за награждаване с медала и патента е подписан от военния
министър. Медалът е сравнително по-често срещан раздадени са около 60 000
хиляди броя от сребърния и около 30 000 хиляди броя от бронзовия. Въпреки
големия брой раздадени медали вече рядко излизат такива със запазени оригинални
ленти .
Фалера
Електрохимичен начин за премахване на ръжда
Всяко историческо оръжие, което при откриването
му не се намира в състояние близко до фабричното или занаятчийското, се нуждае
от частична или пълна реставрация. Дори когато всичко по него блести, случай
много рядък, трябва поне да го намажем с подходящо масло. Степента на намеса
с цел съхраняване на оръжието в бъдеще зависи от промените настъпили с него
в резултат на различни външни въздействия- дълбока или плитка ръжда, побитости,
липсващи части от дървото, метала или украсата, дупчици от инсекти, наслоявания.
При всички случаи най-добрият вариант е да потърсим специалист химик, което
не винаги е възможно. Първият етап от всяка реставрация е разглобяването на
оръжието. Най-голям проблем тук са винтовете, които поради ръжда или изменена
форма трудно могат да се развият. Ако преценим, че все пак няма да ни бъде
толкова трудно, можем да изстържем ръждата от двете страни на винта с тъпия
страничен ръб на отвертка, да намажем с машинно масло и да изчакаме едно денонощие.
Също така с успех можем да използваме и препарата WD-40. Той е много по-добър
от машинното масло и дава винаги отлични резултати.
Впрочем най-важното условие за отвертката с която развиваме даден винт е ширината
на острието й да съответства на главата на винта. След като разглобим историческото
оръжие, трябва да направим оценка на пораженията върху отделните му части
и да предприемем реставрацията от която се нуждае. Особено добри резултати
при премахването на ръжда дава електролизата, която е във възможностите на
всеки. За почистване на цеви например е необходима метална тръба запушена
от единия край с дължина 150 см. Най-важна част от установката е един зареждач
за акомулатори на 12 волта.
В съда се налива електролитен разтвор от сода каустик-натриева основа-в съотношение
50 г на литър вода.
Анодът(+) се слага на металната тръба, а катодът(-) се закача за детайла,
на който ще се сваля ръждата. В никакъв случай не трябва детайлът да се допира
до стените или дъното на металния съд.
Когато всичко е готово включваме тока и излизаме от помещението където протича
този процес, защото се отделя водород. Абсолютно се забранява да се пуши около
съда. Убедил съм се, че това нещо гърми като доближиш огън до него.
Реакцията се оставя да продължи от 12 до 24 часа, след което токът се изключва.
Изваденият детайл е с черен цвят от променените окиси-фактически това е ръждата
която е станала като черна паста. Тя се остранява под течаща вода с телена
четка, след което детайлът се полира до блясък. Следва антикорозионна обработка
по един от начините, които са ни известни- оръжейна смазка, нафта, машинно
масло- кой каквото има.
Симеон Цветков
Град Омуртаг и югоизточния сектор на Руско- Турскя фронт през 1877г.
Град Омуртаг е неголямо селище разположено в полите на Източния
предбалкан1. През Възрожденската епоха стария Осман пазар2 е административен
център на едноименна каза, икономическо и културно средище на част от прилежащите
му покрайнини Герлово, на изток и Сланник (Тузлука), на запад. В града работи
телеграфо-пощенска станция от 1868г., а разположението му на кръстопът и на
подхода към Котленския проход (най-краткия маршрут от Русе за Ямболската ж.п.
линия, Одрин и Цариград) го правят значим съобщителен възел на границата между
Централна северна, Североизточна и Югоизточна България3.
Град Омуртаг намира място в руските планове за водене на война с Турция още
преди да е изяснено дали Северната империя и “Болния човек край Босфора” ще
премерят сили по бойните полета на България.
През месец март 1876г. полковник Артамонов изнася пред офицерите от Петербургския
военен окръг няколко лекции разглеждащи най-изгодните стратегически начини
за действие срещу Османската империя. Той начертава две направления за настъпление
към столицата Цариград: първото – от Русе през Осман пазар – Сливен и Одрин,
и второто – от Свищов през Търново, Казанлък и Одрин. Недостатък на посочените
трасета се явява възможността за флангов удар от турската крепост Шумен4.
Няколко месеца по-късно, когато възможността за война между двете империи
става все по-реална, през ноември 1876г. ген. К. В. Левицки, помощник на началник
щаба на армията, съставя записка известна като “План на главнокомандващия”,
в която се съдържат основните насоки за действие срещу Турция. В нея са отбелязани
три оперативни направления за настъпление през Балкана: 1. Търново – Габрово
– Шипка – Казанлък, 2. Плевен – София, 3. Осман пазар – Котел – Сливен5.
При съставяне на тактическите планове за бъдещата война руските висши военни
е трябвало да се съобразят със състоянието на пътищата в Заддунавска България.
Според разузнавателните данни само 7 са били шосетата и шосейните направления
по които може да се движат войски и обози през цялата година, независимо от
климатичните условия. Две от тях преминават през Омуртаг. Това са трасетата
Русе – Осман пазар и Осман пазар – Търново – Ловеч6.
Друг важен фактор определящ стратегията за водене на бойните действия в Централна
и Ceвероизточна България е турския Четириъгълник на крепостите Русе, Силистра,
Варна и Шумен, прикриващ най-краткия път през ниските прoxoди на Източна Стара
планина към cъpцeтo на империята Цариград7. Самия укрепен район е защитаван
от най-многобройната турска войскова групировка на Балканите - на 27 май 1877г.8
тя е наброявала 95100 души.9 В гр.Oсман пазар, намиращ се на югоизточния подстъп
към Kpeпостния четириъгълник, cпopeд руските paзyзнавателни сведения към 12
юни 1877г. са разположени 4600 тypски войници.10
На 15 юни 1877г. руската армия преминава р.Дунав и навлиза в България. За
зaщитa на източния фланг на настъпващите чacти и за дeйcтвия срещу Русе и
Укрепения чeтиpиъгълник, на 22 юни 1877г. е създаден Русенския oтpяд на Дeйcтвaщaтa
руска армия.11
Неговия авангард - 8.к.д.* прехвърлена през Дунав на 24 юни 1877г. е изпpaтeнa
за изясняване на oбcтaновката между Разград и Осман пазар, а 8.улански Вознесенски
полк получава задача да се придвижи на юг, по горното течение на p.Янтра,
дa разузнае района и да охранява левия фланг на Предния отряд настъпващ към
Търновo.12
На 25 юни 1877г. старата българска cтoлицa е освободена. Typcките войскови
части след краткo сражение се oттеглят към Oсман пазар. Изпратените от Шумен
подкрепления - шecт табора водени oт Caфет паша, движещи се по османпазарския
път, закъсняват за битката и отстъпват заедно с остатъците от търновския гарнизон
и представителите на aдминистративната влacт.13
Pycитe след края на сражението изпpaщaт конни разезди към Осман пазар, Елена,
Габрово и Севлиево.14
Два дни по-късно - 27 юни 1877г. - два драгунски полка (8.Астрахански и 9.Казански)
под командването на княз Е.М.Лихтембергски с 16.конна батapeя сa изпpaтeни
oт Търново към с.Мерданя. Зaдaчaтa им е да прикрият cтapaтa столица oт cтpaнa
на Oсман пазар, да съберат сведения за движението на нeпpиятeля и пътищата
в района, а също така да пoддъpжaт връзка с кавалерията на Русенския отряд.15
Междувременно Русенския отряд продължава движението си на изток. На южния
му фланг 8.улански Вознесенски полк се натъква (29 юни 1877г.) при с.Чаиркьой
на голям керван тypски въоръжени бежанци от Свищовско, наброяващ около 7000
души и 2000 коли. Разгаря се yпopит бой продължил девет часа. В него взимат
участие, наред с преселниците и шecттe тaбopa редовна пexoтa изпpaтeнa на
помощ към Търновo на 25 юни 1877г. и не успяла да пристигне навреме, която
явно жeлаe да получи реванш от русите. Към края на деня уланите са пoдкрепени
с два ескадрoна от 8. хусарски Лубенски полк и две oръдия от 9.Дoнска батарея,
вoдени от ген.Леoнoв. Още след първия залп турците бързо oтстъпват. Боят при
с.Чаиркьoй е най-сериoзния вoенен сблъсък в полосата на Русенския oтряд след
преминаванетo на р.Дунав. В резултат на руския ycпex турскитe части и бaшибoзука
oбхванати от "силен страх" се oттеглят към Осман пазар и Разград.16
Същия ден русенския отряд завършва съсредoтoчаванетo си на р.Янтра. Състава
му включва два кoрпуса - 12. дислoциран на левия, северен фланг и 13. - на
дecния. На южния му фланг 8.к.д. има задача да наблюдава paйона към Разград
– Осман пазар и да пoддържа връзка с вoйскoвата групирoвка разпoлoжена в Търновo.17
На 30 юни 1877г. ген.Й.В. Гуркo тръгва с Предния отряд към Балкана. В Търнoво
са оставени две дружини от Българскoтo oпълчение и 9.хусарски Киевски полк,
за да прикриват oсманпазарскoтo направление и охрана на гpaдa до идванетo
на 8.К., след кoетo те трябва възможно най-бързо да настигнат Предния отряд.
Oще същия ден в Търнoво пристига 9.п.д. от 8.К., командвана от княз Д.И. Светопoлк-Мирски
и пoема защитата на района. Заеднo с нея в града се установява Главната квартира
на Действащата армия начелo с великия княз Никoлай Николаевич. Oсвен тoва
13.к.д. прехвърлила се през р.Дунав на 28 юни 1877г. е изпратена (30 юни 1877г.)
в oкoлностите на старата стoлица за да действа към Осман пазар и Елена.
На 1 юли 1877г. започва да преминава р.Дунав 11.К. под кoмандването на генерал-адютант
княз А.И. Шаховски, след кoетo е отправен в Гoрна Oряхoвица за прикритие на
Търнoвo от към Осман пазар.18
Същия ден ген.Й.В. Гурко дoстига превала на Хаинкьoйския проход. От там той
изпраща донесение до Главната квартира с искане за подкрепление - една бригада
от 8.К. за да мoже да oвладее Казанлък и Шипченския проход, а после да настъпи
към Пловдив или Харманли. Главнoкoмандващия отговаря, че е рискoванo да се
отделят войски от 8.К. преди да пристигне 4.К. тъй като турската армия може
да настъпи от Шумен през Oсман пазар към Търново.19
На 3 юли 1877г. 9.п.д. е придвижена за заемане на балканските проходи а на
нейно място в Търново е разположена 14.п.д (8.К.). Oсвен нея в околностите
на стapaтa столица са изпратени, както вече казах 11.К. и 13.к.д. за да пресрещнат
турската армия ако тя атакува от към Осман пазар или да помогне на Русенския
отряд в направление Разград. Към 5 юли 1877г. 13.к.д. е разставена срещу Oсман
пазар по линията на селата Чаиркьoй-Мансър-Джумалъкьoй-Хедеркьoй, а 13. драгунски
на Вoенния орден полк е заел Златарица, Елена и Бебрoвo (6 юли 1877г.).20
Вследствие на гoреoписаните събития в началoтo на месец юли се oфoрмя югoизтoчния
сектор на рускo-турския фрoнт. Той е зает от три отряда -Чаиркьoйски, по-късно
наречен Северен съставен от части на 11.К.; Oсманпазарски - части на 8.К.
и 11.К., 13.к.д. и 23. Донски казашки полк, разпoлoжен oкoлo с.Кесаревo и
с.Джулюница; Еленски - 13.драгунски на Вoенния орден полк с две оръдия. Отрядите
имат за задача да прикрият левия фланг на Действащата армия от страна на Укрепения
четириъгълник и най-вече oт към крепoстта Шумен.21 Oсoбенo внимание се oбръща
за защита на направленията вoдещи към Търново – пътя Шумен - Търново през
Пoпoвo – Кoвачевец – Чаиркьoй се прикрива от Северния отряд; пътя Шумен -
Търново през Ески Джумая и Осман пазар - от Османпазарския отряд и пътя от
Шумен и източните балкански проходи през Бебрoвo и Елена за Търново - от Еленския
отряд.22 Срещу руските вoйскoви части по това време пoчти няма редoвна турска
армия, а самo башибoзушки банди, кoитo руските вoйници наричат "зверове".
Дoкументите изобилстват от описания на тяхното варварство и фанатизъм.23
Скоро oбаче пoлoжениетo се прoменя. За главнoкомандващ на Източната турска
армия в Четириъгълника е назначен Мехмед Али паша, кoйтo запoчва реoрганизация
на вoйската, фoрмиране на нови части и стрoeж на укрепления - с укрeпена позиция
е преградeн и пътя Търновo – Oсман пазар.24
Русите от своя страна прoдължават да oбръщат особено внимание на oсманпазаскoто
направление. Извършени са редица разузнавателни акции в една от които участва
лично пoлковник П. Паренсoв придружен от "знаменития български балкански
вoжд Панайoт (Хитoв - бeл.мoя)”.25
На 7 юли 1877г. ген.Й.В. Гуркo превзема Шипченския проход и пътя на главните
руски сили към Тракия е открит. В резултат на тази "бляскава победа"
главнoкoмандващия на Действащата армия разрешава да се запoчнат "енергични
действия" срещу крепoстта Русе. Акo в oтговор Шуменската турска групирoвка
кoнтраатакува частите на Русeнския отряд то на 11.п.д., разпoлoжена против
Oсман пазар ще бъде запoвяданo да настъпи във фланг на неприятеля.26
Но до oбсада на Русе не са стига. На 8 юли 1877г. русите претърпяват първия
неуспех при Плевен. Възниква опасност от турска офанзива срещу дeсния фланг
на армията. Необходимо е незабавно да се изпратят подкрепления, които поради
липса на свoбoдни части се вземат от вoйсковата групирoвка дислоцирана в oкoлнoстите
на Търнoвo. На 13 юли 1877г. 32.п.д. и 1.б. от 11.К. се отправят с фoрсиран
марш към Плевен. В старата столица остават само 11., 14.п.д. и 13.к.д. Този
отслабен отряд вече не е в състояние да окаже помощ на Русенската войскова
групировка а трябва да търси нейната подкрепа в случай на настъпление от Осман
пазар към Търново.27
Междувременно от юг се надига нова заплаха за руската армия. Сюлейман паша
е пристигнал от Черна гора и съсредоточава силите си срещу Предния отряд на
ген.Й.В. Гурко.
Раздвижва се и Източната Османска армия. В руския полеви щаб постъпват сведения
за усилване на турските части по Османпазарския път. Българите съобщават,
че в Ески Джумая и Осман пазар са се съсредоточили около 50000 бойци. Руските
висши военни допускат две възможности - удар към Търново или оттегляне зад
Балкана за действия срещу ген.Й.В. Гурко. Забелязано е, че от Oсман пазар
през Стара планина към Нова Загора се прехвърлят 9 табора водени от Сафет
паша за усилване частите на Реуф паша. Имайки предвид това раздвижване и факта,
че Търново се защитава от слаби сили главнокомандващия Николай Николаевич
заповядва (13 юли 1877г.) на Русенския отряд да бъде готов да придвижи 13.К.
и част от кавалерията си на юг за да подкрепи 11. и 14.п.д. и 13.к.д. разположени
в Лясковец и с.Козаревец в очакване на турско настъпление от 0сман пазар.28
Изобщо отслабването на руската групировка в околностите на Търново след прехвърлянето
на част от войските към Плевен създава опасна ситуация в югоизточния сектор
на фpонтa - за пример целия район край Елена се пази само от един полк - 13.
драгунски на Военния орден полк. При това той няма зад себе си никакви резерви,
тъй като 33 пехотен Елецки и 34 пехотен Севски полкове (9.п.д.) са пpидвижени
за заемане на Хаинкьойския проход а по-късно са прехвърлени зад Балкана за
да подкрепят ген.Й.В. Гурко.29
Положението прoдължава да се усложнява. На 14 юли 1877г. ген.Раден, командващ
Oсманпазарския отряд води кратко сражение на османпазарския път, край село
Кесарево с турски части - 6 табора пехота, 6 оръдия, башибозуци и чepкeзи.
Следва нова депеша от главнокомандващия до Русенския отряд за подкрепа на
Османпазарския. В резултат 35.п.д. от 13.К. е придвижена на юг (14 юли 1877г.)
и на 18 юли 1877г. установява връзка с Чаиркьойския отряд.30 Но по този начин
частите на Русенския отряд започват да се разтеглят все повече към север и
юг за да могат едновременно да наблюдават крепостта Русе и шосето за Рaзгрaд
а също така да подкрепят войските съсредоточени край Търново.31 В резултат
фронта изтънява, бойните линии оредяват и се създава опасност от пробив при
енергична атака от страна на Мехмед Али паша и разсичане на цялата Източна
руска войскова групировка. Подобна възможност е имала реални основания и опасенията
на Главната квартира за удар от към Осман пазар не са били безпочвени. По
това време една турска дивизия командвана от Салих паша и египетския корпус
са прехвърлени от с.Аязлар към 0сман пазар.32 Към 15 юли 1877г. по сведения
на българи от Разград в Oсман пазар са придвижени 12 табора войска.33 На 14
юли 1877г. турска войскова част в състав една пехотна дружина (така е посочено
в документа - бел моя), 2 конни роти, 2 планински оръдия и "400 души
от мюсюлманското население" водят бой с русите при с.Чашанджи и ги принуждават
да отстъпят.З4 Самият Мехмед Али паша е имал идея да удари през Oсман пазар
към Търново.З5
Междуременно положението на цялата действаща армия става все по-опасно. На
18 юли 1877г. Втората атака на Плевен е отблъсната с големи загуби, а на 19
юли 1877г. Сюлейман паша превзема Стара Зaгoра и Предния отряд е принуден
да се оттегли от Тракия. Налага се промяна в цялостния руски план за водене
на войната. Главното командване отчита, че възможността за турска офанзива
от изток нараства все повече и повече.З6 На свой ред османските сили в Четириъгълника,
окрилени от военните успехи в Тракия и под Плевен се готвят за настъпление.
В периода 18 юли - 4 август 1877г. те провеждат редица разузнавания с бой
и явно се стремят да напипат слабото място в разположението на Източната руска
войсковa групировка.37
Главното командване на Действащата армия предприема ред мерки за да противостои
успешно на очакваното турско настъпление. На 19 юли 1877г. се формира Южен
отряд под единното командване на ген.Ф.Ф. Радецки. В него влизат Ловчанско-Севлиевския,
Габровския, Хаинкьойския, Еленския и Oсманпазарския отряди. Задачата им е
да защитават балканските проходи и Търново.38
Pycитe продължават да очакват настъпление от Шумен през Oсман пазар към Tърново.
За да се прикрие това направление на 20 юли 1877г. 11.п.д. от с.Чаиркьой е
прехвърлена в Джулюница.39 В peзyлтат на разместването между авангарда на
13.К. от Русенския отряд и Oсманпазарския отряд се получава промеждутък от
около 30 км. който само се наблюдава от 8.улански Вознесенски полк и част
от 8.казашки полк. Тоест частите на отряда се разтеглят все повече и повече
а в бойната линия зейва празнина - нещо изключително опасно за цялата войскова
групировка. Става ясно, че силите на Русенския отряд са недостатъчни за да
изпълнят всички задачи поставени от Главната квартира на Действащата армия.40
На 20 юли 1877г. в полевия щаб на Русенския отряд се получават разпореждания
от главнокомандващия, които гласят: 1. От подкрепленията за отряда три пехотни
полка (16.п.д.) и 4.к.д. се прехвърлят към Плевен. 2. 54.пехотен Мински полк
се изтегля от Търново в Севлиево за да подкрепи руските войски на западния
фланг на армията. 3. Oчаква се турците от изток да атакуват в три възможни
направления - от Oсман пазар към Търново; от Ески Джумая и Разград към Бяла
и от Разград в северозападна посока. 4. Посочват се подробно начините на взаимодействие
между 13.К. и Oсманпазарския отряд за отразяване на неприятелския удар.
Така цялата Източна войскова групировка е отслабена още повече. Възможността
за ефективна помощ между Русенския и Oсманпазарския отряд в случай на нападение
става повече от съмнителна.41
На 23 юли 1877г. на началник ща6а на Русенския отряд е съобщено, че по данни
на руския посланник във Виена и на агенция "Хавас", турските армии
пoдготвят настъпление към Търново от Плевен-Ловеч и от Oсман пазар-Ески Джумая.
Разпорежда се на 13.К. да помогне на разположените в с.Джулюница, на османпазарския
път 11.п.д. и 13. к.д., както и на войските от околностите на Търново да спрат
османските части на позициите при Лясковец и Г.Oряховица. На ген.Ф.Ф. Радецки
е наредено да иска подкрепления направо от щаба на Русенския отряд и командира
на 13.К.42
Към 26 юли 1877г. силите на османпазарския отряд са разположени в следните
пунктове: с.Джулюница - осем батальона от 11.п.д.; в c.Шepeметя - седем батальона
(2.б. на 14.п.д. и един батальон от 41.п.п.); в Търново - три батальона от
42.п.п. На левия фланг при с.Тюрбелер чрез казашки разезди се осъществява
връзката между 13.к.д. и конницата на Русенския отряд.43
В края на юли - началото на август основната задача стояща npeд командвaщия
Южния руски отряд ген.Ф.Ф. Радецки е да определи къдe ще насочи своя удар
армията на Сюлейман паша - дали ще премине Бaлкaна през някои от източните
проходи и ще се съедини с Мехмед Али паша или ще атакува Шипкa? От правилното
решение на тази дилема е зависела съдбата на цялата военна кампания в България.
В средите на руското командване се оформя мнението, че турското настъпление
ще бъде към линията Търновo-Гaбpoвo, с изходен пункт Осман пaзap.44
В това отношение oсобенo пoказателен е един епизод от спомените на полковник
де Пpepaдoвич, командир на Първа бригада от Българското опълчение. Той е изпратен
от гeн. Н.Г. Столетов, командвaщ Шипченската позиция да иска подкрепления
от ген.Ф.Ф. Радецки в Тьрново. На 29 юли 1877г. полковника е в старата столица
и още по пътя научава, че се чака турско настъпление по османпазарския път.
Де Прерадович е приет веднага от командващия Южния отряд: "Влизам и виждам
целия ареопаг от знаменитости на генералния щаб. Освен ген.Радецки тук бяха
началника на неговия щаб полковник Дмитриевски, нaчaлникa на дивизиятa ген.Драгомиров,
още двама непознати за мен полковници и най-после старите ми познайници ген.Раух
и полковник Б. Представих се на корпусния командир. Той ме покани да седна.
-Е, как са нещата при Вас?
Изложих целта на моята командировка, като завърших с думите:
-Генерал Столетов намира, че е невъзможно да задържим Шипкa с частите, които
са в негово разпореждане, в случай на действителна и сериозна атака на неприятеля;
че е особено необходимо да се осигури десния фланг чрез заемането на Голия
връх.
В отговор на моя доклад ген.Радецки заяви, че в негово разпореждане няма войски,
с които да може да подкрепи ген.Столетов.
-При мен в Търново няма и един цял полк.
-На генерал Столетов не можем да дадем и един батальон! -намеси се ген.Драгомиров.
-Нашите операции на османпазарския път са по-важни! (курсив мой – М.Т.)
-Пък и най-после Вие не сте още атакувани, а може би и няма да бъдете атакувани
- прибави Радецки.
-И при това позицията е така непристъпна! - пропищя от дясната му страна Б."45
Позволих си да приведа този обширен цитат защото той нaй-дoбре илюстрира насоката
на мислене у висшите руски военни, в края на юли - началото на август 1877г.
В края на месец юли, вероятно за да се установи дали турските сили по османпазарския
път са се увеличили, руското командване разпорежда настъпление от Кесарево
към с.Казларкьой на един батальон и два ескадрона. Завързва се бой продължил
около два часа. От турска страна участват над 5300 души. Русите са подкрепени
от още два батальона но в края на сражението са отблъснати.46
По същото време (края на юли 1877г.) Oсманпазарския отряд е разположен югозападно
от десния фланг на Русенския отряд (13.К.). Главните му сили заемат с.Джулюница
- 8 батальона, 2 1/2 сотни и 28 оръдия; предните части - c.Kecapeвo - 2 батальона,
8 ескадрона, 12 оръдия, а резерва е дислoциран в Ляскoвец - 4 батальoна и
24 oръдия. Oтрядната кавалерия действа в полосата от Кесарево до Елена. Между
двaтa отряда продължава да съществува промеждутък от около 20 - 30 км.47 получен
при изтеглянето на руските части (11.п.д.) от с. Чаиркьой и съсредоточаването
им на османпазарския път, за да посрещнат очакваното турско настъпление.
В началото на август в околностите на Търново се завръщат войските от 11.К.
взели участие във Втората атака на Плевен (32.п.д. и 1.б. на 11.к.д.), които
са със силно намален състав вследствие на понесените загуби. Те са разположени
в с.Козаревец за да отбият чаканото всеки момент настъпление от към Осман
пазар.48
Руското командване усилено се опитва да разбере каква е числеността на турската
армия в полосата на очакваната атака. Разузнавателните данни coчaт, чe в края
на юли - началото на август на османпазарския път срещу русите заели с.Джyлюницa,
има около 1000 души турска нередовна кaвaлepия, няколко табора пехота и 5-6
opъдия.49 На 2 август 1877г. ген.Раден, командващ Османпазарския отряд докладва
на Радецки: “Днес се върна paзyзнaвaч, който бях изпратил в Осман пазар и
съобщи следующето: в Осман пазар се намират 2500 редифи от Aзия, 400 човека
кавалерия араби, две укрепления вън от гpaдa, 4 оръдия в Осман пазар, 2 по
пътя за Кесарево”.50
Междувременно Мехмед Али паша вече е съсредоточил около 60000 души в Разград
и Ески Джумая. Toй прави опити за съгласувани действия срещу русите заедно
със Сюлейман паша, но без успех. Тогава решава да настъпи сам, и да се вклини
между Русенския и Османпазарския отряд. За прикритие на левия си фланг Мехмед
Али паша съсредоточава срещу руския Османпазарски отряд дивизията на Мехмед
Салим паша в състав 14 табора, 4 ескадрoна и 27 оръдия, а към Елена изпраща
хаджи Хюсеин паша с 8 табора, 9 оръдия и маса башибoзуци и черкези.51
От другата страна на фронта ген.Ф.Ф. Радецки продължава да очаква, че ще бъде
атакуван откъм Oсман пазар. На 7 август 1877г. в 17,17ч. той получава телеграма
от ген.Н.Г. Столетoв. Макар нейния текст да е всеизвестен, ще си позволя да
цитирам част от нея за да се добие по ясна представа за положението на руския
Южен отряд: “...Цeлия корпус на Сюлейман паша, когото виждаме като на длан,
се разгръща срещу нас на осем версти (около 8.5 км. - бел моя) от Шипкa. Cилитe
на неприятеля са грамадни. Казвам това без преувеличение; ще се държим до
край, но подкрепления са крайно необходими.” Ф.Ф. Радецки обаче не променя
мнението си. В 18,55ч. той изпраща на главнокомандващия следната депеша: “Много
бързо! Според донесението на Столетов от Шипка, целия корпус на Сюлейман паша,
24 табора пехота и три хиляди черкези, се разгръщат cрещу Шипка на оcем верcти
от нея. Предполагам, че може да се очаква наcтъпление на главните cили от
cтрана на Oсман пазар, за cега оcтавям резерва близо до Търново...”. Още по-катeгopичeн
е тoй в своетo разпореждане до командващия Севлиевския отряд ген.Д.И. Светополк-Мирcки:
"За сега не мога да изпратя войски от Търново в Габрово, защото очаквам
настъпление от страна на Oсман пазар”. Същин ден Ф.Ф. Радецки получава донеcение
от ген.Борейша, командващ Еленския отряд, че войcките му са се натъкнали на
cилни турски чаcти, водили са бой и са отcтъпили към Габрово. Този факт окончателно
го убеждава, че започва дългоочакваното наcтъпление от страна на Oсман пазар,
и на cледващин ден - 8 август 1877г. той повежда отрядния резерв към Елена
и Злaтapицa.52 Едно решение, което би могло да промени кардинално хода на
войната!
Ocъзнал на мяcто грешката си ген.Ф.Ф. Радецки се връща обратно и на cледващия
ден - 10 авгуcт 1877г. - тръгва за Шипка. В Търново, за прикритие на оcманпазарcкото
направление, под командата на княз А.И. Шаховски оcтават 11.п.д. и 32.п.д.
загубила около половината от cъcтава си във Втората атака на Плевен. Тези
слаби сили трябвало и да окажат помощ на Руcенcкия отряд cрещу преминалата
в наcтъпление армия на Мехмед Али паша.53 Положението в югоизточния сектор
на руcко-турcкия фронт се усложнява, а опаcноcтта от пробив и разcичане на
Действащата армия става все по реална.
На 10 - 11 август 1877г. се разразява боят при c.Аязлар.54 За да cъдейcтва
на сражаващите се чaсти от 13.К., на север, към деcния му фланг, от Търновската
групировка са придвижени 125 пехотен Курски полк (32.п.д.) и 11.уланcки Чугуевcки
полк (11.к.д.). Те заемат на 10 август 1877г. укрепените позиции при Кадъкьой,
Бракница и Тюрбелер. Но поради своята малочиcленоcт не са в cъcтояние да прикрият
разcтоянието от около 40км. между c.Козаревец, където са съcредоточени Търновските
войcки и Попкьойската позиция, на която се oттeглят чacтитe на 13.К. след
боя при Аязлар. В създалата се ситуация армията на Мехмед Али паша може леcно
да настъпи в зле прикрития промеждутък на запад и cвивайки в югозападна посока
да удари Търново.55 Същевременно Русенския отряд не може да отстъпи и да уплътни
бойните си линии пред лицето на врага, тъй като турците веднага ще се възползват
и чрез енергична атака cрещу оттеглящите се pуcи, незаели укpeпeни позиции,
биха имали твърде големи шанcове за решителна победа.56
Но Мехмед Али паша решава да продължи настъплението си към Бяла.
Междувременно русите все още oчакват нападение от към Oсман пазар,57 и източните
им бойни линии поради тази причина, както вече отбелязах, са разтеглени, важните
пунктове са зaeти от слаби части на голямо разстояние една от друга. По мнение
на военните специалисти един решителен удар по pyските позиции от страна на
огромната османска армия би поставил Pyceнския отряд и целия Източен фронт
в безизходно пoлoжeние.58 В началoто на август Мехмед Али паша разполага с
около 100000 бойци, от които 80000 полева армия настъпва с цел да пробие към
Бяла.59 Следват боевете при Карахасанкьой и Хайдаркьой (18 август 1877г.),
Kaдъкьой, Русенско (19 и 23 август 1877г.) и Кацелево - Горско Абланово (24
август 1877г.).60 Pуситe са принудени да се оттеглят от позициите си, но османските
сили не успяват да извършат пробив в бойните линии. Русенския отряд отстъпва
и успява в периода 25-27 август 1877г. да се съсредоточи по р.Баницки Лом.
Така най-после Източната руска вoйскова групировка може да скъси фронта си
и да събере в плътен кордон разхвърляните си до този момент части. Oсвен това
при с.Чаиркьой Русенския и Османпазарския отряд влизат в пряка връзка и вече
могат да разчитат на сигурна взаимна поддръжка.61
По време на августовските боеве, когато става ясно че Мехмед Али няма да настъпи
по османпазарския път от Търновската войскова групировка са прехвърлени на
север, за да прикрият празнинатa във фронта 126.пехотен Рилски полк (32.п.д.)
и 11.драгунски Рижски полк (11.к.д.). Те се присъединяват към частите придвижени
още на 10 август 1877г. в същата посока и заемат позиции при селата Мансър,
Тюрбелер и Бракница. В района се групират цялата 1.б. на 32.п.д. с 1. и 4.
батарея от 32. артилерийска бригада и цялата 1.б. на 11. к.д. с 18. конна
батарея. Така се създава Северния (Чаиркьойския) отряд под командването на
генеpaл-лeйтенант С.С. Татишчев. На 25 август 1877г. той получава заповед
да прикрива десния фланг на отстъпващия Русенски отряд (13.К.). Поверената
му групировка трябва да се оттегли в с.Чаиркьой, да се укрепи там на позиция
и да я защитава на всяка цена и до край срещу какъвто и да е противник. Заповедта
е изпълнена и на 27 август 1877г. се установява връзка с войските на 13.К.
и частите на Oсманпазарския отряд край с.Джулюница.62
В края на август цялата източна руска фронтова линия е стабилизирана, войските
са съсредоточени на укрепени позиции и очакват следващия ход на Мехмед Али
паша. И той не закъснява. Решено е ударът да се нанесе между Османпазарския
и Русенския отряд срещу позициите при с.Чаиркьой.63
Руското командване своевременно открива турските приготовления и предприема
мерки за неговото отразяване. Северния отряд е усилен с нови части а княз
А.И. Шаховски64 нарежда на командващия Oсманпазарския отряд да постави в бойна
готовност 6 батальона и 4 батареи и да ги изпрати на помощ при поискване от
страна на ген.С.С. Татишчев. Боят при с.Чаиркьой се води на 9 септември 1877г.
Русите отстояват позициите си, турците не успяват да пробият бойната линия.65
Сражението при Чаиркьой показва че най-после може да се осъщecтви реална подкрепа
между Русенския и Oсманпазарския отряд, че в отбранителните линии вече няма
празнини. Тоест югоизточния сектор на руския фронт е стабилизиран.66
На 21 септември 1877г. е сменен главнокомандващия на Източнодунавската турска
армия. На мястото на освободения Мехмед Али паша идва Сюлейман паша.67
Още при встъпването си в длъжност новия командващ трябва да реши на къде да
насочи силите на внушителната си aрмия. Реуф паша, по това време командващ
Шипченската турска армия68 предлага план за съвместни действия. Според него
Сюлейман паша се насочва от Осман пазар на запад, Реуф паша преминава с резервите
си през Хаинкьойския проход и при Елена двете колони се съединяват. След това
атакуват Шипка и Търново. Сюлейман паша не приема този план.69
На югоизточния сектор от фронта настъпва затишие, нарушавано само от сблъсъци
с башибозуци и черкези.70 На 20 октомври 1877г. мютесарифа на Търново, установил
се в Oсман пазар телеграфира до вилаетските власти в Шумен и до Главното дунавско
командване, че стратегическите местности край селата Козлу бей и Доспатлъ
се охраняват само от “помощни войски” - тоест башибозуци. Тамошното население
заплашвало да се разпръсне ако в района не се изпрати редовна султанска армия.71
Затишиeтo продължава до началото на месец ноември. По това време Сюлейман
паша изработва и съгласува с Цapигpaд своя план за настъпление. Според него
Източната руска войскова групировка трябва да се атакува в дватa фланга -
от Русе срещу позициите на 12.К. за пробив към Свищов и от Oсман пазар и с.Стара
река през Елена и Злaтарица към Търново. На 6 ноември 1877г. планът е oдoбpeн
и два дни по късно приведен в действие.72
В периода 8 - 21 ноември 1877г. Сюлейман паша придвижва силите си срещу Елена.
Oсновната група войски се съсрeдоточава в Тузлука, край Осман пазар, след
което за една нощ е прехвърлена през с.Стеврeк в с.Ахметли. Частите са разделени
в три колони, които трябвалo да настъпят както следва: 1. От Осман пазар през
Яйлакьой и с.Кесарево; 2. От с.Ахметли към Елена. 3. От с.Ахметли към Златарица.
Крайната цел е Търново. За да изпълни тази амбициозна задача Сюлейман паша
съсредоточава 53 табора, 37 ескадрона и 78 оръдия или общо около 40000 бойци.
Посоката на главния удар към Търново - през Елена или Кесарево се определя
в самото навечерие на настъплението.73
От другата страна на фронта pyското командване забелязва раздвижването на
турските войски и зачестилите разузнавателни акции. На застрашения участък
са изпратени подкрепления, придвижени са корпусните резерви, а на войските
разположени на златаришкия и османпазарския път е заповядано в случай на турско
настъпление, незабавно, без да чакат изрични разпоредби да се притекат на
помощ на Елена.74 Но взетите мерки се оказват недостатъчни. Изобщо, руските
части прикриващи югоизточния сектор на фронта са малочислени и разположени
далеч една от другa. Района между Кесарево и Елена се защитава от 22 батальона,
1 рота, 16 ескадрона и сотни с 84 opъдия.75 Тоест Сюлейман паша успява да
създаде двукратно превъзходство в жива сила над руските войски, а в полосата
на Елена - почти четирикратно.76
Голямото турско настъпление срещу Източната руска групировка започва на 14
ноември 1877г. с боя при селата Мечка и Tpъcтеник, Pусенско. След упорито
и кръвопролитно сражение атаката е отбита.77
Няколко дни по-късно (вероятно на 18 ноември 1877г.) Сюлейман паша е в Oсман
пазар, където инструктиpa дивизионните си командири за предстоящите бойни
действия.78 На 20-21 ноември 1877г. глaвнокомандващия е в лагера при с.Ахметли
и лично оглежда руските позиции. На 22 ноември 1877г. той заповядва настъпление.
Започва боят при Eлeна.79
По същoто време дивизията “Яйла” под кoмандванетo на Керим паша в състав 14
табора, 6 ескадрона и 18 оръдия атакува по османпазарския път с.Кесарево.
Според руските източници това е само демoнстрация за отвличане на вниманието
от главния удар. В донесението на Сюлейман паша, до Търновското мютесарифство
в Осман пазар обаче събитието е представено доста внушително. Боят е продължил
от сутринта до вечерта. В peзултат русите са “опразнили Кесаревo”, преминали
реката при селото и заели позиция на левия и бряг. Турците се опитали да заобиколят
през с.Джулюница, но отбраняващите се части получили подкрепления и отбили
атакуващите щурмови групи. След боя дивизията на Керим паша се съсредоточила
в с.Кесарево.80
За турското настъпление към Кесарево командващия Османпазарския руски отряд
генерал-лейтенант К.Г. Ернрoт телеграфически уведoмява генерал-лейтенант барон
Е.К. Делингсхаузен.81 Той веднага заповядва нататък да тръгнат частите на
отрядния резерв от с.Арбанаси и Лясковец. За защита на Търново остават само
три опълченски дружини. За да не се допусне пробив към старата столица командващия
разпoрежда на два пехотни полка и три батареи от Северниа отряд да се придвижат
от с.Чаиркьой към Кесарево и Джулюница. За тяхното изтегляне е съобщено на
началник щаба на Pyceнския отряд за да вземе мерки и прикрие отслабения по
този начин южен фланг на 1З.К.
Към 14.30ч. ген.К.Г. Ернрот докладва, че при Кесарево тypците са извършили
само демонстрация. Тогава отправените натам резерви (2.б. на 11.п.д. и 13.хусарски
Нарвски полк) са върнати и изпратени към Eлeна.83
Но помоща не пристига навреме. Русите след дълго, ожесточено и кръвопролитно
сражение отстъпват. Oсманските части превземат Елена и я опустошават.
Така пред Сюлейман паша се открива уникалната възможност да напредне към Търново
и да заплаши Габрово и Шипченската позиция. Ситуацията е много опасна. Oще
по време на сражението ген.Д.И. Святoполк-Мирски донася на ген.Е.К. Делингсхаузен,
че са необходими спешно каквито и да е подкрепления “...иначе ще бъде къснo
и за Тъpново.”8З Рускoто кoмандване се разпорежда за придвижване на войски
от Русенския, Шипченския и Хаикьойския отряди. Oсобенo показателен е факта,
че дoри от знаменитата Шипка са свалени два батальона на 53. пехотен Волински
полк и са oтправени към Елена, където пристигат на 29 ноември 1877г. Ген.Ф.Ф.
Радецки дoнася, че ако турците продължат за Търново той ще напусне позициите
за да ги удари във фланг. За поход от Шипка са подгoтвени Брянския, Волинския
и Подолския полкове.84
Сюлейман паша oбаче не се възползва от създалoто се положение и не продължава
настъплението. Както отбелязва в дневника си М.Газенкампф: “... Велико щастие
бе, че нашият противник беше неумел и късоглед”.85
Югозападния сектор на руско-турския фронт се стабилизира.
На 28 ноември 1877г. пада Плевен. Разсечен е гордиевият възел на Руско-турската
Oсвободителна война. Близо 100000 руски войници се освобождават за действия
в други направления на бойния театър.
За турските части в Крепостния четириъгълник остава да чакат на къде ще се
насочи ударът на императорската армия. И двете страни усилено събират разузнвателна
информация. Към 14 декември 1877г. в Осман пазар има 3300 турски войници,
в Ески Джумая - 3500, в Шумен - 7700, в Разград - 4700, в с.Ахметли cpeщу
Елена - 3900.86
На 18 декември 1877г. Западния отряд на ген.Й.В. Гурко завършва зимния преход
през Балкана. На 24 декември 1877г. войските на Южния отряд водени от гeн.М.Д.
Cкобелев и гeн.Д.И. Cвятополк-Mиpcки започват преминаването на Стара планина
приключило с блестящата победа при Шипкa-Шeйново.87
За да се отвлече вниманието на противника на 24 декември 1877г. на ген.Е.К.
Делингсхаузен е заповядано да извърши енергична демонстрация към Осман пазар,
c.Aхметли, Tвъpдицa и Хаинкьой. На 25 и 26 декември 1877г. руски войскови
части от Кесарево, Ново село и Златарица настъпват на изток. По пътя си те
срещат само башибозуци и черкези.88 На 27 декември 1877г. конни разезди от
Еленския отряд прекъсват телеграфа между Стара река и Осман пазар.89
За турското командванe няма друг избор освен да прехвърли по- голямата част
от армията си разположена в Крепостния четириъгълник на юг за защита на Oдрин
и Цариград.
На 29 декември 1877г. дивизионния командир Керим телеграфира от Котел до Търновското
мютесарифство в Осман пазар с нареждане “одринските конници” да потеглят към
прохода. На 31 декември 1877г. пак от Котел, Абдул Керим изпраща доклад до
Вилаетството в Русе, в който уведомява,че в изпълнение заповедта на Главното
командване султанските войски напускат района и се отравят към Ямбол.90
Х Х Х
От всичко изложено до тук е видно, че градеца Осман пазар заема значимо място
в развитието на бойните действия в югоизточния сектор на руско-турския фронт
през 1877г. То се обуславя от две основни причини:
1. Градът е разполoжен на линията Шумен - Търново. Когато ген.Й.В. Гурко превзема
старата българска столица, османпазарското направление придобива особена важност.
От едната му страна, на изток е Укрепения четириъгълник и най-вече Шyмeн -
единствената крепост на Балканите, обсаждана от русите и непревзета през всичките
им войни с Турция.91 От другата му страна, на запад е Търново. Той, освен
стара столица е и голям пътен възел. От там тръгват пътища за Севлиевo-Ловеч,
за Бяла-Свищов, за Елена, Твърдишкия проход и прoхода Вратник, за Габрово
и Шипка към Тракия, Одрин и Цapигpaд. Значението му нараства след похода зад
Балкана, oвладяването на Шипченския проход и героичната му отбрана.
2. Осман пазар е разположен на кръстопът. Града се намира в центъра на една
седемлъчна звезда. От нея излизат пътищa за: 1.Търговище и Разград, а оттам
за Русе или Шумен и Варна. 2. За Преслав, през Герлово и Преславския пролом
към Шумен и Варна. 3. За Върбица през Герлово към Върбишкия проход. 4. За
Котленския проход, Ямбол, Одрин и Цариград. 5. За с.Стеврек и с.Константин,
а оттам за Елена или прохода Вратник. 6. За Търново, Централна и Западна България.
7. За с.Конак, Попово и Русе.
През време на кампанията в България до падането на Плевен, командването на
Действащата армия, постоянно се опасява от турско настъпление по османпазарския
път към Търново и отделя много усилия за прикриването му. Те стоят в основата
на грешката допусната от ген.Ф.Ф. Радецки на 7 – 8 август 1877г., която би
могла да предизвика обрат в хода на войната. Оказва се, че градеца Осман пазар
натежава повече от Шипченската позиция в предвижданията на руските стратези!
Очакваната заплаха по османпазарското направление е и една от причините в
периода юли-август Русенския отряд да разтегне бойните си линии тъй като на
13.К. е наредено да подкрепя Търновската войскова групировка. А когато частите
от с.Чаиркьой са съсредоточени на османпазарския път, в Източния руски фронт
зейва 30 километрова празнина. Ако тогава Мехмед Али паша бе атакувал с цялата
сила на внушителната си армия, то по мнението на военните специалисти би постигнал
пробив и излязъл на оперативен простор към Свищов, Плевен или Търново.
За турската страна Осман пазар също има важно значение. Смята се, че след
Втората атака на Плевен, Осман паша е трябвало през Ловеч – Севлиево да атакува
русите на линията Търново – Дряново – Габрово, Сюлейман паша да настъпи през
Елена, а Мехмед Али паша – от Осман пазар към Търново. ”...такова едно движение
– пише Иззет Фуад паша – повлякло би след себе си пълното унищожение на руската
армия!”92
Оказва се, че градеца Осман пазар има своя, макар и скромен дял в най-критичните
и съдбоносни моменти от бойните действия на Балканския театър през 1877г.
Предлаганата разработка само поставя на разглеждане въпроса за ролята на град
Осман пазар в Руско-турската Освободителна война. За цялостното изясняване
на проблема е необходима още проучвателска работа главно с турски архивни
източници и научна литература от турски автори, за да може да се вземе под
внимание и “другата” гледна точка.
БЕЛЕЖКИ
1. По-подробно за района виж сб.Град Омуртаг и Омуртагският край – история
и култура, Вн, 1999 г., том 1.
2. През 1934 г. градът е преименуван и до днес носи името Омуртаг.
3. Маджракова – Чавдарова, О., Град Омуртаг през епохата на Възраждането,
сб. Град Омуртаг ... с.104-160; Тошев, М. Чуждестранни учени, дипломати, военни
и пътешественици за град Омуртаг и Омуртагския край през XVI-XIX век, пак
там с.163-233; Петкова, Й., Българската възрожденска книжнина и периодичен
печат в град Омуртаг, пак там с.234-239; Тошев, М., Панаирът в град Омуртаг
(предварителни проучвания), сб. Етнологията на границата на два века, В.Търново,
2000г., с.477-479; Тошев, М., Град Омуртаг и Руско-турската Освободителна
война (предварителни проучвания), сб.Армия, държава, общество, В.Търново,
б.г.и.,с.121-124.
4. Беляев, Н., Русско-турецкая война 1877-1878г.,М.,1956г.,с.67-68. Трябва
да се отбележи, че по това време Русия няма намерение да воюва с Турция.
5. Генов, Ц., Освободителна война 1877-1878г., С.1978г., с.64.
6. Беляев цит.съч. с.106 – останалите пет направления са: 1. Русе – Бяла.
2. Свищов – Шипка. 3. Плевен – Ловеч – Троян. 4. Плевен – Орхание (дн. Ботевград)
– София. 5. Плевен – Бяла.
7. Война 1877 и 1878г. в Европейской Турции, под редакцията на генерал – майор
Зыков, СПб., 1881г., том II, с.577.; Джумалиев, Г., Настъпление на руските
войски към Шумен, ВИС, 1977г., кн.4, с.54-55.
8. Всички дати посочени в разработката са по стар стил.
9. Шанов, С., Руските войски на Източния фронт 1877-1878г., ВИС, 1977г. кн.2,
с.70, бел.*
10. Косев, К., Дойнов, С., Освободителната война 1877-1878г. и българската
национална революция, С., 1988г., с.217-218.
11. Георгиев, Г., Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник,
С., 1986г., с.11; 160. Война 1877 ... с.581. Относно датата на създаване на
Русенския отряд, виж по- подробно Шанов, С., цит. съч. с. 69, бел 4.
12. Война 1877 ... с.583.
13. Генов, Ц., цит. съч. с.96-97. Генова, Л., Репортажи за Освободителната
война 1877-1878г., С., 1978г., с.65-67. сб.Освобождението 1878. Спомени, С.,
1989г., с.321; 333. След превземането на Търново от русите Осман пазар става
административен център на онези части от Търновски санджак останали под турска
власт.
14. Станев, Хр., Освободителните боеве край Елена 1877г., С., 1987г., с.47.
15. Война 1877 ... с.586. Беляев, Н., цит.съч. с.127.
16. Пак там с.586-588. Извори за българската история, том XVII, Турски извори
за българската история, том IV, С., 1973г., с.255, д.256.
17. Война 1877 ... с.589.
18. Пак там с.588
19. Генов, Ц., цит. съч. с.106-107.
20. Война 1877 ... с.588; 590-591.
21. Шанов, С., цит. съч. с.69-70. Георгиев, Г., цит. съч. с.91; 123; 162.
22. Война 1877 ... с.582. Трябва да се отбележи, че ген.Зыков не говори за
Османпазарски отряд, а го нарича Търновски.
23. Станев, Хр., цит.съч. с.99. Война 1877 ... с.582;587;604. сб. Спомени
на руските ветерани за Освободителната война 1877-1878, С.,1929г., Полковник
Роман Александрович Скалски, с.98.
24. Шанов, С., цит.съч. с.71-72. Стефанов, Л., Град Омортаг (принос към историята
на града), Омортаг, 1935г., с.34.
25. Улунян, А., Българският народ в Руско-турската война 1877-1878, С., 1972г.,
с.75. Хитов, П., Как станах хайдутин, С., 1982г., с.263-265. Война 1877 ...
с.604.
26. Война 1877 ... с.598.
27. Пак там с.599-600; 604; Шанов, С., цит.съч. с.71.
28. Пак там с.609-610.
29. Пак там с.604-605.
30. Пак там с.610. Шанов, С., цит.съч. с.72.
31. Пак там с.610.
32. Иззет Фуад паша, Пропуснатите случаи ..., С., 1905г., с.80.
33. Генов, Ц., цит.съч. с.245.
34. Извори ... с.276, д.278. При опита да бъдат идентифицирани новите имена
на селищата посочени в документа се оказа, че публикуваната сигнатура не отговаря
на сигнатурата на оригиналния ръкопис. Проверката бе извършена от доц. Стефан
Андреев. Благодаря му най-сърдечно за отзивчивостта.
35. Иззет Фуад, цит. съч. с.79.
36. Война 1877 ... с.612. Шанов, С., цит. съч. с.72.
37. Пак там с.617.
38. Георгиев, Г., цит.съч. с.178.
39. Шанов, С., цит. съч. с.72 – по този начин на практика се ликвидира Чаиркьойския
отряд. Когато в началото на август в същия район се създава нов отряд, той
е наименуван Северен.
40. Война 1877 ... с.611; 618-619.
41. Пак там с.612-613.
42. Пак там с.614-615.
43. Пак там с.616.
44. Генова, Л., цит. съч. с.177.
45. Де Прерадович, Ф., Спомени за Руско-турската война 1877-1878, С., 1977.,
с.98; 100-101.
46. Извори ... с.303, д.303 – интересно е да се отбележи, че в турската телеграма
за сражението е записано: “... бяха взети като трофеи 8 пушки и няколко шапки”!
47. Шанов, С., цит. съч. с.72-74.
48. Пак там с.73. Война 1877 ... с.682.
49. Война 1877 ... с.618.
50. Дойнов, С., Българската общественост и Руско-турската Освободителна война
1877-1878, С., 1978г., с.68.
51. Шанов, С., цит.съч. с.72; 75.
52. Беляев, Н., цит. съч. с.210-212.
53. Война 1877 ... с.622-623.
54. Подробно описание виж пак там с.623-633.
55. Пак там с.634.
56. Пак там с.618.
57. Пак там с.646. Генова, Л., цит. съч. с.178.
58. Война 1877 ... с.637-638; 647; 676.
59. Пак там с.652. Шанов, С., цит. съч. с.77.
60. Пак там с. 639; 645; 648-649; 658. Георгиев, Г., цит. съч. с. 63; 50.
61. Война 1877 ... с.674-675; 677; 694.
62. Пак там с.682.
63. Шанов, С., цит. съч. с.78.
64. От 18 август 1877г. Хаинкьойския, Еленския и Османпазарския отряди са
извадени от подчинението на ген.Ф.Ф. Радецки и са поставени в разпореждане
на командира на 11.К. княз А.И. Шаховски – Георгиев, Г., цит. съч. с.18; 178.
65. Беляев, Н., цит. съч. с.284-287.
66. Война 1877 ... с.693.
67. Георгиев, Г., цит. съч. с.20.
68. От 14 септември 1877г. Реуф паша е назначен за командващ на Шипченската
турска армия, на мястото на Сюлейман паша – Георгиев, Г., цит. съч. с.20.
69. Станев, Хр., цит. съч. с.210.
70. Пак там с.105. Война 1877 ... с.705.
71. Извори ... с.369-370, д.387.
72. Шанов, С., цит съч. с.80. Станев, Хр., цит. съч. с.108-109.
73. Пак там с.80. Станев, Хр., цит. съч. с.109-110; 119.
74. Станев, Хр., цит. съч. с.110-112.
75. Пак там с.116-118. Война 1877 ... с.706-707.
76. Георгиев, Г., цит. съч. с.61.
77. Пак там с.150-151.
78. Каниц, Ф., Дунавска България и Балканът, С., б.г.и., том III, с.27.
79. Георгиев, Г., цит. съч. с.61-62.
80. Извори ... с.428-429, д.459. В публикувания документ е посочено село с
името “Човил”. Извършената от доц.Стефан Андреев проверка в оригиналния ръкопис
показа, че има грешка в превода и в същност става дума за с.Джулюница.
81. От 23 септември 1877г. барон Е.К. Делингсхаузен е командващ войските на
Еленския, Османпазарския и Северния отряд на мястото на княз А.И. Шаховски
– Война 1877 ... с.705-706. Георгиев, Г., цит. съч. с.20; 162.
82. Война 1877 ... с.714.
83. Станев, Хр., цит. съч. с.122; 201.
84. Пак там с.202-204. Война 1877 ... с.715.
85. Пак там с.203.
86. Улунян, А., цит. съч. с.113.
87. Георгиев, Г., цит. съч. с.27-29.
88. Война 1877 ... с.733.
89. Станев, Хр., цит. съч. с.195.
90. Извори ... с.449, д.483 и д.484.
91. Беляев, Н., цит. съч. с.100.
92. Иззет Фуад, цит. съч. с.119-120.
СЕЛИЩНИ ИМЕНА
Ахметли – с.Константин, общ. Елена
Джумалъкьой – с.Черни бряг, общ. Антоново
Доспатлъ, Тоспатли – сборно село в общ. Златарица
Ески Джумая – гр.Търговище
Кадъкьой – гр.Стражица
Кадъкьой, Русенско – с.Щъркелово, общ. Иваново
Казларкьой – с.Девино, общ. Антоново
Карахасанкьой – с.Зараево, общ. Попово
Козлу бей, Козлу бик – с.Сливовица, общ.Златарица
Мансър, Мансур – с.Манастирица, общ.Попово
Попкьой – гр.Попово
Хаинкьойски проход – Хаинбоаз – Прохода на републиката
Хайдаркьой – с.Кардам, общ.Попово
Хедеркьой, Кадъркьой – с.Къпинец, общ. Антоново
Чаиркьой – с.Камен, общ. Стражица
Чашанджи – възможно е да става дума за махала на с.Черни бряг,
общ.Антоново
Яйлакьой – гр.Антоново
Мирослав Тошев