Форуми  

Върни се назад   Форуми "Традиция" - В служба на колекционера и реконструктора от 2005 година! > История > Единъ Заветъ

Единъ Заветъ Мястото за дискусии относно Българската История

Отговор
 
Инструменти за темата Режими на показване
Стар 29-03-12, 01:27 PM   #1
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно Българските хайдутки

Мисля, че тук е мястото да отворя тази тема, тъй като на различни места из форума вече на няколко пъти се поместваха отделни въпроси и кратка информация за нашите жени-хайдутки. Ще се опитам да подредя малко нещата като събера де що има данни за тези българки и ги представя не хронологически (този вариант е почти невъзможен), а по азбучен ред - за всяка една от тях. Да помага кой с каквото може!

И така:
Образът на българката – безстрашен и самоотвержен боец или воин можем да открием във всяка епоха, но особено ярко и героично е нейното присъствие в решителните моменти на националноосвободителната борба на народа ни през ХVІІІ – ХІХ в. За съжаление до периода на Възраждането не разполагаме с достатъчно истински, достоверни исторически сведения за юначни българки, предпочели хладината на оръжието и негостоприемността на Балкана пред топлината и уюта на домашното огнище. Народното творчество обаче ни предоставя обилен материал в това отношение.
Българският фолклор по неповторим начин разкрива впечатляващи черти от характера на българката: решителност, самоотверженост, храброст, разбираемо чувство за мъст и, естествено, преданост към род, език, вяра и народност. В българските народни песни са възпяти стотици хайдушки войводи. Сред тях доста често се срещат имена на жени, оглавили свои хайдушки дружини. Такива са: Тодорка, Сирма, Бояна, Недка, Яна, Рада войвода и ред други. Въобще, на жената-войвода, байрактарка и/или редова хайдутка в хайдушкия ни национален епос е отреден един съществен дял. Доказателство за това е напр. факта, че само от последните 2 века на робството (ХVІІІ – ХІХ в.) до нас достигат имената на повече от 50 български хайдутки. Макар в повечето случаи сведенията за тях да идват от историческите предания или под формата на поезия в народните песни, те подчертават разбиранията за морал и дълг на българката, разкриват необикновената й физическа издръжливост, умението й да борави добре с оръжие срещу поробителя и да понася трудностите на нерадостния хайдушки живот.
Тези хайдушки песни, както и т. нар. юнашки песни, са по своята същност исторически и зад героите в тях се крият конкретни исторически личности. Опоетизираните образи на жени-хайдутки в народните песни изникват в една или друга степен върху почвата на реална историческа действителност, отразяваща живота на българското хайдутство. Освен че са поезия, тези песни, поне според мнението на проф. Виржиния Паскалева, представляват и ценна документация. Нищо че повечето от тях имат характерен юнашки строй и са наситени с типични хиперболизми. Някои са написани в не малко варианти и именно това дава основание на отделни историци да предположат, че се отнасят за действително съществували жени-хайдутки със същите имена.
На такива позиции стъпвам и аз и така ще продължа да разсъждавам в хода на настоящата тема.
Обстоятелството, че са записани стотици песни за жени-хайдутки, като на всяка една такава изключителна жена са посветени поне 1 – 2 песни, а в болшинството от случаите и повече, навежда точно на мисълта, че се касае действително за реални, а не за измислени персонажи, въпреки че други доказателствени материали за съдбите и делата на тези личности в ок. 80 – 85 % от примерите липсват.
Първата такава песен (пак уточнявам - по азбучен, не хронологичен ред), на която попадаме, е за Ангелина байрактарка:

АНГЕЛИНА БАЙРАКТАРКА

Да идеме, мамо, горе на планина.
На планина, мамо, у Стара планина!
Камен да разбием, война да помине.
Най-напред си иде мома Ангелина,
в лева рака носе тове алов баряк
и по нея връве бугарската войска
и са поминале турската граница
и ги е отвела ю поле широко,
па тамо найдо’а чешма ми шарена,
чешмата шарена, водата студена,
ю водата има тая риба морска,
па ми извади’а тая риба морска,
тая риба морска сос три криля златни,
па я изпеко’а. Сите делба зеле,
Ангелина най-после дел е замала.

Тази песен е известна от района на Североизточна Македония. Записана е навремето от българския фолклорист, офицер и войвода на ВМРО Панчо (Панче) Михайлов Апостолов (1891 – 1925). Той я помества под № 390 в дял VІІІ (хайдушки песни) на своя сборник, а не например в следващия дял ІХ (революционни песни). Последният факт идва да подскаже, че песента е възникнала много преди революционните 50 – 60 години на ХІХ в. и няма нищо общо с новите политически условия на епохата. Освен това текстът е необичайно кратък и поражда съмнение, че част от него безвъзвратно липсва. Но дори и народната памет да не е съхранила изцяло всички стихове, песента все пак има своя завършен вид. В нея Ангелина се споменава като мома-байрактарка, която повежда българската войска отвъд Стара планина на решителен бой срещу турците. Неслучайно героинята е жена и е представена като изключителен водач – знаменоска, също толкова смела, колкото и мъжете, които вдъхновява за борба в защита на отечеството.
Както е известно всяка епоха ражда своите необикновени и юначни личности. В този смисъл песента за Ангелина байрактарка е като едно далечно ехо от смутния ХV в. (поне според мен), когато българският народ и последните остатъци от неговата войска се хвърлят в отчаян опит да спрат опасния османски нашественик. По същото това време Франция вече си има своята Орлеанска дева. А не е ли Ангелина байрактарка българската Жана д`Арк?
Всяка легенда е хубава, истината – още повече.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 25-04-12 в 02:24 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 30-03-12, 10:51 AM   #2
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

По азбучен ред следващата арамийка е Богдана войвода.
Тази хайдутка е трудна за идентифициране единствено според представената по-долу песен за нея. Ако може да се разчита изцяло на текста, то районът й на действие вероятно е някъде из Централна Стара планина. Кога и къде е родена, както и докога продължава да хайдутства – остава неуточнено.


БОГДАНА ВОЙВОДА

Богдано, юнак войводо!
Тя нашироко гледаше
и надалеко видеше –
за седемдесет дружина!
Богдана рипна на крака,
запаса сабя френгия,
па събра верна дружина
и на юнаци думаше:
– Дружино верна, сговорна!
Хайде да идем на Троян,
тежка ще хазна да мине.
Кога са биле на Троян,
дружина й са уплаши,
скокнала, та побегнала;
сама Богдана остана,
Богдана юнак войвода!
Засече тесна клисура,
па викна и са провикна:
– Нема ли нийде никого?
А татари си идеха
през тая темна клисура.
Богдана грабна сабята,
па си удари татаре;
изсече седем татаре,
остана едно татарче,
татарче й се молеше:
– Богдано, юнак войводо!
Недей си мене погубва,
че съм едничко на майка,
па ма е дала майка ми
младо пастирче да ходя,
на паши измет да чиня.
Дето поискаш, Богдано,
тамо ще хазна да карам.
Покарала го Богдана,
кам това бело Филибе,
закарала го Богдана
вов марашките механи.
Кога си хазна стовари,
то си Богдана заражда –
роди ми мъжко детенце,
със цървулите на крака,
със мустаците до уши,
със мъздрачето вов ръка,
с калени стрели на рамо.
Щом се родило, продума
и на майка си казваше:
– Мамо ле, юнак войводо!
Я хайде хазни да делим,
па тогаз, мамо, да идем
на Троянската планина,
тамо е за нас по-добре.

В. "Свобода", г. ІІІ, 1871, бр. 38, с. 300, зап. от Ангел Кънчев (=Каравелов-Съч. 1, с. 165, № 17 - "Богдана").
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 02-04-12, 11:21 AM   #3
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Бойка войвода - това е една от най-често споменаваните жени-хайдутки.
Сведенията за тази жена-войвода изцяло почиват на легендарна основа. Единственото, с което разполагаме за нея е прочутата епическа поема „Бойка войвода”, оставена ни от възрожденския майстор на перото Петко Р. Славейков. Самородният и всестранен български талант възпява в това свое произведение свободолюбието на младата българка, предпочела да я застигне геройска смърт пред участта да си остане робиня. Според споделеното в неговата преписка, Славейков замисля поемата още през 1852 г., но под друго заглавие. „Бойка българска войница” – пише той в писмо до Никола(й) Христофорович Палаузов, – която списвам за разтуха на сопругата си от лятос насам, може да я видите в подлистника на Цариградски вестник някога.”
Дали името на въпросната героиня е измислено или не, може само да се предполага. Познавайки добре обаче характера и стила на автора, трябва да приемем, че той или се позовава на достоверни исторически факти и проверени източници, или най-малкото поне черпи информация от непресъхващия извор на народното творчество. Това е достатъчно за да бъдат превъплътени в един художествен образ изключителния кураж, вътрешната сила и готовността за смели подвизи на българската жена.
В бележките към Славейковите „Избрани съчинения” (С., 1901 г.) синът на поета – Пенчо Славейков, пояснява: „Тая поема не е цяла. П. Р. Славейков е казвал на мнозина, че цялата поема я е бил дал в Цариград някому за препис, но не я е получил вече назад... По-нататък в поемата се разказвало как Бойка е отишла със своя драг на война, нейните подвизи като войвода на Стояновата дружина след неговото убиване и как тя се завръща дома с негова труп и го погребва на брега, гдето е описана тяхната среща. Сюжетът на „Бойка войвода” е взет из легендарните разкази за някаква си жена-войвода, върлувала из Търновско в началото на миналото столетие.”
Славейков, Петко Р. Съчинения, т. І (Стихотворения), Изд. „Български писател”, С., 1978 г., стр. 345.
Днес вече е известно, че прототип на героинята от поемата е прославената през онова време из Търновския край хайдутка Рада Барачкина. Всъщност, според някои други твърдения, Рада и приятелката й Пенка постъпват в дружината на Вълчан войвода съответно под мъжките имена Радю и Пеню. След залавянето на Вълчан войвода именно Радю (Рада) става предводител на хайдутите, но сред тях се появява съмнението, че е жена и подлагат водача си на поредица от изпитания. В крайна сметка се съгласяват тя да ги води, а пък в памет на убития си баща Рада приема неговото име – Бойко, и така се превръща в Бойка.
Райков, Цвятко. Легенди, Русе, 2005, стр. 5-8.

БОЙКА ВОЙВОДА

Мина ся късна вечеря,
време петляно настава;
силна му буря вееше;
буен дъжд рукна отгоре,
Бойка от къщи излиза,
буря й в нищо не бърка,
буен дъжд воля не спира...
Бойка саминка излезе,
тя ся към чучур упъти,
там над реката под брястът.
Седна саминка на камък –
на саморасъл бял камък,
седна там Бойка да чака.

Бурята тихна, утихна
и дъждът сякна, престана.
Буен си порой протече;
страшно шумеше реката –
бряг ся над нея ронеше.
Бойка не гледа, не види
страшни ми върли стихии
как си бушуват, върлуват.
В мисли ся беше вглъбила;
нейните тежки въздишки
сливат ся с речно шумтенье.
Вече петлите пропяха.
Полунощ стана, настана.
Бойка ся дигна, та стана,
в мрак ся наокол уникна,
уникна и ся ослуша.
Нийде ся нищо не види,
нищо отнийде не чува;
само звездите над нея
изново на свод небесен
ясно блещяха, трептяха.
Бойка ся жално нажали,
от очи сълзи пророни,
тръгна, назад ся повърна;
две стъпки Бойка пристъпи,
застана, пак ся ослуша.
Стъпки ся чуха надясно –
стъпки на Бойка познати;
знайно си лице идеше:
млад Стоян, млада войвода,
Бойкин ми драгий годеник –
годеник, верен любовник.
Срещна го Бойка посрещна
весела вече, засмяна
и му благатно подума:
– Видиш ли, драгий, чакам тя...
– Бойке ле, мило байново,
прошка, задет ся забавих.
Снощи си късно получих
писмо от нашът войвода:
скоро, по-скоро да стана,
вярна дружина да сбирам,
горе в Балкана да ида.
-------------------------
Бойка ся беше вглъбила
в мисли широки, дълбоки
и черна земя гледаше.
А щом Стоян издума,
тя ся от мисли завърна
милно в очи го погледна,
та че му дума продума:
– Що са тез пречки, що казваш?
Що ли са тези плашилки?
Ти ли не знаеш, Стоене,
аз от кого сум родена?
Що сърце носи баща ми?
Що ми разказваш надълго
и мя раздумваш напразно?
Ти откак си мя залибил,
дали не си мя угадил,
че под таз лика моминска
сърце юнашко почива...
Нима не помниш, Стоене,
когат водата дохожда,
стара ти майка поднесе;
по лов ти беше далеко,
баща ти беше на Търнов,
нямаше никой при нея.
Аз сама скочих в реката,
буйни талази пресякох,
насред река я настигнах,
жива на брега я извлякох...
Или забрави, Стоене,
теб когат тя тресеше,
че ви ся къща запали;
Кой скочи в страшни огневе,
че на ръце тя изнесе,
каквото агне гергевско?...
Страшно е, казваш, Стоене,
страшно е войска на удар –
страшно е само да гледаш
как ся там борят юнаци;
още по-страшно да мислиш
отдалек как ся те трепят...
Вътре в войската кога си,
сам на борбата отгоре,
мъст у гърди ся разпаля,
сърце ся в кърви запеня,
в жили ся дързост разлива,
ръце от ярост потрепват,
сами ся теглят към сабя;
очи от огън тъмнеят,
нищо пред себе не видят:
страшен противник – муха е.
Смърт ли настреща излезе,
гледаш на нея безстрашно,
сам ти връз нея политаш...
Час дошъл мъртъв да паднеш:
де ся по-лесно умира,
ако не тамо, в войската?
Кога тя болест снамери
вкъщи, на мирна постелка,
и да н'си еще за мрене,
гледаш, че всички из къщи,
скръбни и желни за тебе,
ником поникли, не шават.
Ако поискаш водица,
треперят и ти подават.
Роднини, виж, ся изреждат
да идат да тя наглеждат,
гледаш ги все ся припазват,
за тебе кога приказват,
ниско тя гледат и шушнат.
Сепваш ся и ти тогази,
трепнуваш пред смърт пред време.
Имаш и време дожолно
светът по-тънко да смисляш,
да тъжиш, да го милееш.
Страшна е смъртта, Стоене,
кога я чакаш на легло:
буден я гледаш наяве,
дремеш ли – нея сънуваш,
а то е сто пъти по-тежко,
по-грозно от смърт на войска.
С войската на бой кога си,
щом чуеш да екне тръбата,
кипва кръвта ти, възвира,
смърт ни на ум ти не иде;
мислиш ти само за мщенье...
Рана ли враг ти нанесе,
кръв ли ти виде да блюкне,
по-силна жажда за мщенье
в теб тогаз ся възражда.
Смъртна ли бъде таз рана –
ясна, засмяна душата
отведнъж тяло оставя
мъртво, но с слава покрито...
Всякога й било, ще бъде –
от живот слава по-честна.
От такваз участ блажена
що аз да бъда лишена?
Ако жена съм, не съм ли,
както мъжете родена?
Що да не мога, кат искам,
както тях и да умирам?
Само мъжът ли обича
домът си, още родът си?
Той ли само е тъй длъжен
за тях да лее кръвта си?
Богу съм длъжна кат тебе,
Роду си длъжна не сум ли?
Що да ся крия от смърт аз,
ти като на смърт отиваш;
и кат ся крия, ще л'мога
някъде да ся укрия?

На войска ако не ида,
вечно ли жива ще бъда?
Ако на село остана,
ще ли безсмъртна да стана?
Смъртни сме всинца еднакво,
мъж ли, жена ли веднъжки,
в бойно поле ил'вкъщи,
рано ли, късно, ще мреме.
А като без смърт не може,
де ся по-сладко умира,
ако не на бой с дружина?

Смърт било страшно, ти казваш:
робство от смърт е по-страшно.
Свиден и мил е животът,
но дали няма от него
нещо по-мило, посвидно?...

Тежко е, казваш, войнишство!
Как ще е тежко за мене?
Аз не съм в Търнов родена,
ни цариградски учена.
В път мя е майка родила,
в остри пелени повила,
на студен извор къпала,
с своя си кърма доила...
Ази съм расла, порасла
по дъжд, по вятър с овцете,
по буйно слънце на нива,
често и гладна, и жедна!
На какво не съм учена?
От какво свяна да имам,
та да не дойда със тебе
на войска, дето отиваш
с твоите отбор дружина,
другар най-малък, най-верен?...
Ако ти либиш, ще знаеш
жива раздяла какво е
и не ще искаш от мене
сам да тя пусна да идеш
на войска в явни премежди...
От любов нищо по-силно,
ни от раздяла по-тежко!...
Ако съм твоя до гроба,
що и там с тебе да н'дойда?
Ей ще да дойда със тебе;
ти дето бъдеш, и аз там...
В кървави битки при тебе
нека стрела мя умери,
нека мя копье промуши,
нека мя сабя премахне;
на твойте ръце юнашки
аз ще издъхна със радост,
пълна със сладки надежди,
че ще отмъстиш за мене...
Да стоя тука на село,
само за тебе да мисля;
ветрец дръвя ли разклати,
птиче ли пръпне меж'листье,
ази да трепвам, горкана!
Всякога все в страх да бъда
от жални вести печални.
Не мога, мило, за бога,
и недей иска да стане,
от войска кат ся завърнеш,
гробът ми само да найдеш...
Туй доде Бойка думаше,
ронеше сълзи два реда,
Стояну в поли падаха;
жално я Стоян гледаше...
Когато Бойка издума,
и двамата са мълчели –
що веч да думат, не знаят...

Славейков, П. Р. Избрани творби, Изд. „Български писател”, С., 1976 г., стр. 104 – 114.

Поради обема си горната поема е поместена със значителни съкращения. Последните й (подчертани от мен) стихове обаче са една красноречива и перфектна санкция от страна на Славейков на правото и на жената да бъде хайдутка наред с мъжете. За времето си подобно мислене разбива всякакви патриархални стереотипи и прехвърля границата на революционното.
За Бойка продължават да пишат и днешни изследователи, които не пренебрегват народното творчество. Но често сведенията си противоречат. Така според някои Бойка войвода действа с дружината си в района на Странджа планина. При опит за освобождаване на робски керван, тя загива заедно с още ок. 15 хайдути в голямо сражение с турска потеря край странджанското с. Голямо Буково (до 1934 г. Коджа бук), Бургаско.
д-р Апостолов, Стамат. Тракия, изконна българска земя, напоена с кръвта на предците ни, изд. „ЛИБРА СКОРП”, Бургас, 2002 г., стр. 12.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 03-04-12, 03:33 PM   #4
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Бойна войвода е хайдутка с интересно и древно българско име. Ако трябва да съдим единствено по него, отива му да го носи силна, буйна и енергична девойка. Или поне такава тя е изглеждала още от малка в представите на родителите си, щом са я нарекли по подобен начин. Действително, всеки идва на този свят с името си и в това няма нищо случайно. Предвид нестабилността на началното „Б”, характерна за някои древнобългарски думи, очевидно тази дума дава началото на такива производни като „воин”, „война”, „войно”. Ако смисълът на първите две не се нуждае от коментар, то за последната – „войно”, можем да добавим, че според поясненията на филолога и фолклориста проф. Анчо Калоянов тя означава „юнак, ерген, съпруг”. Следователно, в женския вариант на думата, зад името Бойна се крие една непокорна, юначна българка. Ако не бе такава тя трудно би поела пътя на хайдутството по своя вътрешна подбуда, както се намеква и в песента за нея, известна от някогашното българско с. Бейдаут в Северна Добруджа (дн. Румъния). Кога и в кой район се подвизава Бойна войвода остава неизвестно, както и родното й място.

БОЙНА ВОЙВОДА

Събрали ми са, събрали
дор тристамина дружина
навръх на Стара планина,
на високата могила,
заклали крава ялова,
пробили душна бъчова,
натокли вино чървено,
послали златна трапеза.
Сичките наред сеннали,
сичките ядат и пият,
и са сичките веселят,
Тодорчо, млада войвода,
не яде Тодор, не пие.
Дружина думат Тодорчу:
– Тодоре, наша войводо,
защо не ядеш, не пиеш,
дали ти й ясте пресолно,
дали ти й вино горчиво?
Тодор дружина думаше:
– Дружина вярна, събрана,
ша стане девят години,
откак съм тръгнал хайдутин,
млого съм майки разплакал,
млого съм булки юдовил,
аз ша са веке юставя
от този пусти хайдутлук!
Бойна са мома прочула,
викайте я, калесайте
и тя със вази да доде,
син-зелен байрак да носи
и тристамина да води.
Стоянчо Хаджииванов,
дорде си дума продума,
наточи вино чървено,
напълни желта бъклица
и той при Бойна отиде,
и си на Бойна думаше:
– Бойно ле, моме хубава,
млого ти здраве от Тодорча,
искаш ли, Бойне, рачиш ли
и ти със нази да додеш,
син-зелен байрак да носиш?
Бойна ми мома хубава
на висок чардак седеше,
бяла къделя предеше,
Бойнина мама думаше:
– Бойно льо, къзъм Бойно льо,
мър преди, Бойно, мър тъчи,
че ша та мама ожени
в селото за баш момчето!
Бойна мама си думаше:
– Мале мо, стара мале мо,
опустяло ти й фурката,
фурката, мале, вретено!
Гора са, мамо, развива,
развива, раззеленива,
мойто са сърце налива
със ясни кърви горещи,
аз със хайдути ша ида!
Дорде си дума предума,
и са дружина зададе,
Бойна с дружина отиде.
Ходили мало ни млого,
ходили девят години –
не можле да ги изловят.
Царска са хазна обрали,
царю потеря подигна
и са сичките предали.
Бойна ми мома хубава,
дърво и камък фъргала –
пак не са Бойна предаде.
Тя си във село отиде
и на майка си думаше:
– Жени ма, мамо, годи ма
в селото за баш момчето!

СбНУ XXXV, № 239, стр. 232 – 233:33
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 03-04-12 в 03:58 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 05-04-12, 03:31 PM   #5
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Боряна (Борянка) войвода - и за тази хайдутка остават неуточнени родното й място и времето на нейното хайдутуване. Възпята е в една народна песен от Разградско, записана още през средата на ХІХ в. от възрожденския деец, педагог и пръв български литературен критик Нешо Б. Бончев (1839 – 1878). В песента откриваме не само едно рядко срещано подробно описание на изключително богато хайдушко бойно одеяние, но и научаваме някои любопитни факти от живота на девойката. В продължение на три години Борян(к)а води живот съвсем различен от хайдушкия и е в трепетно очакване на дете. Непритесняван от това обстоятелство, брат й Стоян я убеждава да му помогне и тя се връща към хайдутството. Докато действат заедно Боряна се сдобива с мъжка рожба, която още с раждането си намеква, че притежава същите заложби като тези на майка си и вуйчо си. Детето претендира да е било ярдъм на майка си и настоява за свой дял от хайдушката плячка. Интересно е използването в самия край на песента на тази дума – ярдъм (тур. „помощ”, „помощник”). Тя е характерна за Североизточна България, където и до ден днешен има село с това име. Село Ярдъм (или Ярдъм кьой), Търговишко, се появява в османотурски данъчен регистър още през 1541 г., по-късно в него се заселват български семейства от Разградско, а през 1934 г. то е преименувано на с. Помощица. Така, макар и не толкова категорично, данните от самата песен плюс тези за произхода й ни подсказват предполагаемия район, из който е бродила някога Боряна войвода – Разградско, Търговишко и близкия Източен дял на Стара планина.
Към горния извод ни насочва още нещо. За „Боряна млада войвода” се пее и в една трапезна песен от с. Крушари, Добричко. Тя е известна под заглавието „Либе хайдутка”, по-кратка е и с различно съдържание, но текстът й не ни дава основания да смятаме, че визира образа на друга хайдутка със същото име. Напротив, сравнявайки двете песни, които произлизат от една и съща фолклорна област – Добруджанската, оставаме с впечатлението, че те като че ли взаимно се допълват в смислово отношение.

БОРЯНКА ВОЙВОДА

Стоян Боренки думаше:
– Боряно, сестро Боряно!
Ти ма си много слушала
и сега да ма послушаш:
байряка да ми подигнеш,
юнаци да ми преведеш
през зелената морава;
царска се й хазна зачула,
хазната да превариме,
имане да си наземем –
кой колко може да носи!
Борянка дума Стояну:
– Байно ле, бачо Стояне,
не мога, байке, да дойда,
че съм си тежка разпета;
по пътя да не добия,
бела ще да ти направя,
бела, байке ле, холума!
Стоян Борянки думаше:
– Не бой са, сестро, не бой са,
нали е брат ти със тебе,
не щем се много забави,
я щем за три дни да идем,
за три дни и за три часа!
Борянка дума Стояну:
– Банке ле, да ме почакаш,
кончето да си оръжа,
премяна да си преблека!
Стоян Борянка почака,
та си премяна облече,
та си кончето оръжи;
обула сини шалвари,
обула черни ботуши
и капаклии калцуни;
приплещи пушка бойлия,
приплещи сабя френгия,
опаса силях сребърен,
запъхна чифте пищови,
запъхна остри ножове;
наложи калпак самурен,
завила бяла пушия.
И си кончето оръжи:
със синю седло алено,
със позлатени зингии;
и си байряка подигна,
и си юнаци поведе.
Че ги Борянка поведе
през широката поляна,
през зелената морава,
че ги Борянка заведе
на връх Стара планина,
на хайдушката равнина,
на хайдутското падало.
Царска се й хазна задала
със триста млади сеймени;
като ги видя Борянка –
кой зад туй дърво избяга,
кой пък избяга зад онуй,
сама Борянка остана
с нейниго брата Стояна.
Борянка дума Стояну:
– Байно ле, бачо Стоене,
я ми дай, банке, сабята,
мойта е сабя раждава:
три годин не е точена,
твойта е сабя френгия;
страх ма е, бате, страх ма е
дан ма сабята засрами.
Стоян и даде сабята;
тя се налево завъртя,
доде се сключи надясно,
току Борянка остана
и брат й Стоян въз нея.
Таман са хазна презела
и детето са намери;
как са намери и продума:
– Уйчо ле, уйчо Стоене!
И за мен дялба да делиш,
и аз бях ярдъм на мама!

Разградско (Бончев, № 52)

ЛИБЕ ХАЙДУТКА

Мама на Динчу думаше:
– Динчо бре, синко, Динчо бе,
хай да са синко ожениш
за Недка – нашта комшийка,
че е болярска дъщеря
и е работно момиче,
млого ща дари донесе:
дур триста жълти жълтици,
дур триста вакли овчици,
дур триста кила баири,
дур триста кила чеири!
Динчо мама си думаше:
– Устъй са, мамо, не думай
за Недка да са оженя!
Аз имам либе хайдутка –
Боряна млада войвода.
При нея, мамо, ша ида,
във тая гора зелена,
байряка ша си развея,
дружина ша си поведа!

с. Крушари, Добричко
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 06-04-12, 02:46 PM   #6
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

В няколко народни песни е възпята и легендарната хайдутка Бояна (Боянка) войвода. Две от тях поместваме по-долу. Първата песен е по-известна като „Боянка войвода”, независимо че още в средата на ХІХ в. е публикувана от руския учен Пьотр Алексеевич Безсонов (1828 – 1898), а по-късно и от Димитър Осинин под друго заглавие – „Мирче и Бояна”. В нея се описва живота на момата-войвода след като вече уж се е отказала от хайдутството. Това се случва на 10-та година от буйния й хайдушки живот. Тогава Бояна се сгодява и омъжва за Мирчо войвода. Но веднъж участвала в хайдушката борба, жената трудно се отказва от нея и не може лесно да свикне с обикновеното ежедневие. Така става и в случая. Според песента, докато Боряна си седи мирно и тихо вкъщи и преде – съпругът й Мирчо е заловен от потеря. Той успява все пак да проводи хабер на жена си и... „ето я нея, не жена, а разярена вълчица”, както я описва Н. Хайтов – за да спаси живота на мъжа си Бояна загърбва всичко, принуждава се отново да препаше „сабя френгия”, да „забучи чифте пищови” и да освободи Мирчо от турски плен. С това убедително си спечелва и войводството над дружината.
Хайтов, Николай. Жени-хайдутки, изд. на Националния съвет на ОФ, С., 1962 г., стр. 4.

БОЯНКА ВОЙВОДА

Де се е чюло, видяло,
мома войвода да бъде,
като ми мома Бояна!
Девет е годин ходила
на десетата година
Бояна се е годила
за Мирча, млада войвода.
Много й придан дадоха:
дванайсе върви алтъни,
тринайсе върви рупове
и десет оки коприна.
Като се е оженила,
Мирчо Бояни направи и
тънка ми хурка сребърна
и добро златно вретенце,
тънки дарове да преде,
юнаци да си дарува.
Седна Бояна да преде
копринени, бре, дарове,
а Мирчо в гора отиде.
Там са го турци хванали,
ръце му назад вързали,
синджир му на врат турили,
на крака – тежки букаи,
че го към Търнов водяха.
Отде ги срещна търговче,
Мирчо търговчи думаше:
“Търговче и базиргенче!
Скоро у дома да идеш
Бояна да кажеш,
че ма са турци хванали,
главата ще ми отрежат.”
Търговче с коня замина,
та при Бояна отиде
още Бояни думаше:
“Бояно, млада войводо!
Мирча си турци хванаха
и го за в Търнов караха,
да му главата отрежат.
Я стани, стани, Бояно,
та си турците срещни,
срещни и Мирча отърви.”
Това като чю Бояна,
хвърли си хурка сребърна
и добро златно вретенце,
облече мъжка премяна,
препаса сабля френгия,
забучи чифте пищови
и зема пушка бойлия.
Че стана, та турци срещна,
отдалек им са поклони,
отблизо им селям даде.
Турци Бояни думаха:
“Бояно, млада войводо,
я седни холам, Бояно,
да едем, още да пием!”
Бояна турци думаше:
“Ой ми ва вази, сердари!
Не дойдох да ям, да пия,
но дойдох бой да са бия!”
Дорде са турци усетят,
Бояна турци изколи.
Тогизи Мирча отърва,
отърва, още извади
от железните синджири
и от тежките букаи.
Мирчо Бояни думаше:
“Бояно, млада войводо!
Халал да ти е войводството
и моето, бре, мъжество,
че ми живота отърва
от тия клети душмани.”

Втората песен също е публикувана в сборника на Безсонов със заглавие „Бояна” и под № ХХVІІІ. Вариант на тази песен, върху който именно се спираме тук, записват навремето и братя Миладинови в Панагюрище. Въз основа единствено на последния факт е трудно да се заключи, че именно там – из Панагюрско, е районът, в който е действала българската хайдутка Боян(к)а. По оскъдните данни, съдържащи се във фолклора, може да се предположи само, че хайдутството й продължава ок. 9 – 10 години, но този факт също е доста спорен, като се има предвид, че често се среща в различните варианти на песни и за други хайдутки. Според текста на песента Бояна предвожда дружина, в която хайдутин е и някой си Стоян, но не става ясно дали той е неин по-голям брат или просто посестрим. В момент на отчаяние Стоян е готов да се откаже от хайдутството и моли Бояна да разпусне дружината, за да се главят овчари някъде. Вместо да се залови за гегата непоколебимата войводка пресреща конвоя на т. нар. „Кирима бяла кадъна”, обезврежда го, убива Карима (Кирима или Керима) кадъна и прибира събраните от нея данъци. Същата Кирима се споменава много често като персонаж и в други народни песни. Тя е била дъщеря на управителя на Пандаклийския вилает (с. Пандакли – от 1934 г. с. Тервел, а от 1950 г. с. Тенево, Ямболско), красива, силна, но и жестока жена, от която си пати цялата рая, подчинена на баща й. Именно при поредната обиколка из вилаета с цел събиране на данъци от населението, тя е нападната от хайдутите на Бояна войвода и заради прегрешенията си е обезглавена (според друга версия завършва живота си ослепена и напълно безпомощна). Дори само това да е геройството на хайдутката Бояна, то заслужено намира място в народното творчество. Остават неизвестни периодът на хайдутуване и родното място на войводката, като за последното днес претенции има и гр. Дряново.

БОЯНА ВОЙВОДКА

Бояна, млада Войводка!
Била Бояна Войводка,
Била е деветъ години,
Покарала е десета,
Ниде човякъ не видяле,
Камо ли пара да зематъ;
Продадоха си конете,
Изядоха си парите.
Стоянъ Боѣни думаше:
„Мома сестрице, Бояно!
Я̀ хайде да са разнесемъ,
Овчере да са наглавимъ
По бегличките сюріи!”
А Бояна му думаше:
„Почякай, бае Стоѣне,
Че ми е хаберъ втасало,
Че иде мома Кирима
Кирима, бѣла кадѫна
Сосъ турска хазна голѣма,
Сосъ деведесетъ джеляте,
Съ сто и дваесетъ харапе.”
Па излезе на планина;
То и Кирима довтаса
Сосъ тешка хазна голѣма.
Изляла беше Бояна
Бояна млада Войводка,
Тà на Кирима думаше:
„Киримо бѣла кадѫно!
Няшто да ти са помола,
Давно ми молба помине;
Я̀ предари ми момците,
Што та е господъ подарилъ,
Макаръ червене дукате!”
И Кирима й думаше:
„Дейгиди курво Бояно!
И теб ли да са побоя,
Момците да ти предара,
Сосъ деведесе джелате,
Съ сто и дваесе Харапе.”
Ми са ѣдоса Бояна, Бояна
млада Войводка,
Извади сабля френгія,
Тà я два пѫти прегрѫна,
И три пѫти я цалуна,
Тà са на сабля помоли:
„Сабльо ле, моя сестрице!
Толкова ма си слушала,
Токо ма сега послушай,
Да взема хазна голѣма!”
Па ся Бояна заврѫтя
Ту на лево, ту на десно,
Кога сѣ назадъ обрѫна,
Токо Карима остала
Вовъ тая златна кочія.
Бояна каже Карими:
„Каримо, бѣла кадѫно!
Подай си глава на вѫнка,
Главата да ти отряжа,
Да не крѫвава кочія.”
Кирима й са молеше:
„Бояно, мила сестрице!
Просто да ти е хазната,
Токо си мене не губи,
Че смъ едната на майкя,
Тà па ако сѫмъ едната,
Ами сѫмъ млада годена
Годена, а неженена!”
Бояна е непослуша,
Нѫ влезе въ златна кочія,
Кирими глава отряза,
Па са Бояна провикна:
„Дружина вѣрна, зговорна!
Кой на кѫде е, да доде,
Да земи тешко имане,
Кой колко може да дигне,
Азе ща съ кола да карамъ.”
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 06-04-12 в 03:08 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 12-04-12, 03:08 PM   #7
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Още един пример за това че не само на мъжете, но и на жените им е трудно да забравят за хайдушкото си минало и въобще не им е лесно да се откажат от него, ни дава една народна песен от Новозагорско, посветена на друга хайдутка - Буйна войвода.

БУЙНА ВОЙВОДА

Събрали са са, събрали
търновски млади момчета,
момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
купиха крава ялова,
та си ядяха, пияха.
Никола млад байряктар,
той на момчета думаше:
– Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
като едете, пиете,
че пада ли ве на сърце,
излиза ли ви на лице –
мене на сърце не пада,
нито на лице излазя,
че си войвода нямаме,
юнаци да си нареди,
нареди, да ги поведе.
Ето ми девет годинки
как ни й Буйна оставила –
харалъка ни са довърши,
цървули ни са додраха.
Пробийте душни бъчови,
налейте желта бъклица,
пратете русо копиле
да иде Буйна да вика –
прави що прави да доде,
юнаци да си нареди,
нареди, да ги натъкми,
натъкми, да ги поведе.
Пробили душни бъчови,
налели желта бъклица,
пратили русо копиле
да иде Буйна да вика.
Буйна ми булка хубава,
Буйна на боклук седеше,
на ръка памук предеше,
горе, надолу поглежда
към хайдушкото сборище.
Ето момченце да иде,
момченце русо копиле,
право при Буйна отиде,
желта й бъклица подаде,
още на Буйна думаше:
– Буйно ле, булка хубава,
много ти здраве провожда
Никола млад байряктарин –
правиш що правиш – да додеш,
юнаци да му наредиш,
наредиш, да ги натъкмиш,
натъкмиш, да ги поведеш.
Ето ми девет годинки
как си ни, Буйне, оставила –
харалъка им са довърши,
цървули им са додраха,
никаква кяра нямаха.
Буйна момченце думаше:
– Момченце, русо копиле,
не моя, джанъм, да дода –
Момченце Буйни думаше:
– Буйно ле, булка хубава,
доде не додеш, не бива!
Буйна си нищо не рече
и тя се назад повърна,
отвори темни зимници,
отключи пъстри сандъци,
разфърли герджик премяни,
облече юнашка образа,
руси си коси завърза,
бели ръкави запретна,
алена феса накриви,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
че си момченце поведе
към хайдушкото сборище,
на хайдушкото кладенче.
Там си Никола намери,
Никола млад байряктар
с негови отбор юнаци,
юнаци се без мустаци,
като си Буйна видяха,
сички на крака станаха.
Буйна момчета думаше:
– Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
нещо що да ви попитам,
правичко да ми кажете –
да турим пръстен на бука,
по редом пръстен да мерим.
Който си удари пръстена,
той ще ни бъде войвода.
Турнали пръстен на бука,
по редом момци меряли,
меряли, не ударили.
Седяла й Буйна, гледала,
Буйна се люто разсърди,
на ено коляно й клакнала,
опъна пушка бойлия,
пуста е пушка пукнала –
от бука пръстен свалила.
Буйна момчета думаше:
– Момчета като вълчета,
юнаци се без мустаци,
ето ми девет години
как са й Буйна оставила.
От цара хазна не мина,
сега ша хазна да мине.
Пратете млади караули,
кога се хазна зададе,
на Буйна хабер да сторите.
Пратили млади караули,
малко са много вардили,
тъкминку до три сахатя.
Ето хазната че иде:
девет катъра с имане,
до триста руси бошнаци,
те си хазната караха.
Буйна на пътя излезе,
Буйна бошнаци думаше:
– Бошнаци, млади помаци,
я си хазнето отворете,
девет катъра ялтъни!
Бошнаци думат войвода:
– Войводо, млади гидийо,
ний си хазнето не даваме
доде ни главите не паднат.
Буйна се люто разсърди,
извади сабя тънина,
че са на место завъртя,
доде са наляво юбърне –
сичките Буйна посече,
само хазнето юстана.
Че им въжета изряза,
на земя хазнето свалила
и си катъри изклала.
На момчетата им дялба делила,
делила и разделила,
Буйна момчета думаше:
– Момчета, отбор отбрани,
зимайте пари безкрайни,
харчете, йоще мислете –
веке Буйна със вас няма да доде.
– Ой, наздраве на тебе, Буйно ле,
Буйно ле, булка хубава!
Наред й ръка целунаха,
целунаха и се простиха,
простиха и се разделиха.

Кортен, Новозагорско (Живков-Янакиева, с. 150, № 73).
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 12-04-12, 03:41 PM   #8
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Вида войвода - в противовес на името й, което означава „известна”, „видна” (от старославянското „виден”), за тази българска хайдутка нищо не се знае. Не съм попаднал и на народна песен за нея, което съвсем не означава, че няма такава...
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 20-04-12, 03:09 PM   #9
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Грозда(на) или Гроздена войвода - за нея се споменава в две песни от Шопската фолклорна област или т. нар. „Малък шоплук” – съответно от с. Радуй, Брезнишко и с. Негован, Софийско. Песните са на типичен шопско-граовски диалект, с идентично съдържание, като взаимно се и допълват. В тях се намеква, че Грозда хайдутува из западните български земи – вероятно в района на Рила, Витоша и Софийско. След девет години хайдутство тя се омъжва за Дамян и се разделя с дружината си. От този момент нататък събитията се допълват от втората песен – от с. Негован, която е малко по-подробна в това отношение. След драматично състезание по стрелба и други изпитания – често срещан и характерен мотив в българските народни песни, Грозда предава войводството над дружината на своя брат Стоян и побратима си Йован (Иван). През следващите три години те предвождат хайдутите, но в решителен момент отново им се налага да опрат до юначеството на девойката, дори когато тя е бременна и ражда сина си Истатко (Евстати).

ГРОЗДЕНА ВОЙВОДА

Била Гроздена войвода
на седъмдесе айдука,
на седъмдесе и седъм.
Млогу ги лепу водила,
по Витош, Стара планина,
по Рила и по Пирина;
лете летуя по гора,
зиме зимуя по полье,
по полье, по поятите.
Млогу ги лепо ранила:
полянски бели погачи,
граовски вити баници,
знеполски руди ягнища,
витошки вакли овнове,
боянски редки скробове,
совиски гъсти медове.
Води ги Грозда, води ги,
води ги девет години,
на десетата година
она се млада посгоди
за Дамнян, за айдутино,
посгоди и се ожени;
лепа е сватба дигнала,
сва е дружина дарила:
на секи айдук кошуля,
кошуля и па чорапци,
на най-младото айдуче,
на него руба подари
и още сабя френгия,
тънката пушка бойлия.

с. Радуй, Брезнишко; (зап. 1947 г.)


ГРОЗДА ВОЙВОДА

Одила Грозда, одила,
одила млада войвода
до седемдесе години,
до седемдесе и седем,
та е водила дружина
до осемдесе и осем.
Доде ги Грозда поводи,
барем ги арно отрани:
софийски крехки кокошки,
витошки вакли овнове,
витошка вода студена,
граовски гъсти медове,
крайнински бели погачи.
Грозде си късмет излезна.
Войводство си е предала
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована.
Препе се църно циганче
оно войвода да бъде.
Грозда им тио говори:
– Дружина верни, сговорни,
че турим пръстен у бука,
сите се редом редете,
сите на нишан да бият;
кое си пръстен събори,
он че войвода да бъде.
Турили пръстен у бука.
Сите се редом редиа,
сите на нишан да бият;
никой си пръстен не сгоди,
низ бука да го събори.
Кога е Грозда станала,
дигнала пушка на рамо,
удари пръстен у бука,
та го низ бука събори –
она че бъде войвода.
Войводство си е предала
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована.
Препе се църно циганче
оно войвода да бъде.
Грозда им тио говори:
– Дружина верни, сговорни,
че месим бела погача,
че турим жълта жълтица;
секиму делба че делим:
кому се падне жълтица,
он че войвода да бъде.
Омеси бела погача
и тури жълта жълтица;
секиму делба че делила
и ней си дел оставила –
ней се паднала жълтица,
она войвода че бъде.
Войводство си е предала
на свойго брата Стояна
и на побратим Йована,
па си се Грозда ожени.
Мина се до три години,
брата й води дружина.
Задала се е кадъна
и кара кола жълтици,
със нея много сегмене.
Стоян абер запрати:
– Можеш ка можеш, Гроздено,
можеш ка можеш да дойдеш
да претечеме кадъна,
да отмъкнеме имане.
Ако те зет ми не пуща,
каменна къща да гради
на осмовръха могила,
железни врати да тура,
с олово да я покрие,
от огън да се не бои,
хайдуци кога му доодат.
Грозда му абер повърна:
– Не мога, брайно Стояне,
че съм си трудна, дебела.
Кога е било на заран,
рано ранила Гроздена,
постегна коня дория,
та си у гора отиде
при свойго брата Стояна
и при побратим Йована.
Па излезнаа на друми
да си притечат кадъна.
Сите запрати отдесно,
она е сама отлево.
Па погубиа сегмене
и погубиа кадъна,
та отъмнаа имане.
Секиму даде метериз,
на брат и Стоян дори два.
Сите станаа метериз
и брат и Стоян да стане,
она му тио говоре:
– Поседи, брайно, метериз,
дур ми се сърце уздрави,
че младо да не загинеш.
И Стоян я е послушал,
та си поседе метериз,
дур и се сърце уздрави.
Тогай станала метериз,
па си имане делили,
три дни имане делиа.
Дете низ майкя продума:
– Укьо Стояне, Стояне,
и побратиме Йоване,
и мен дел оставете,
и аз съм, укьо, помагал!
Па измешаа имане,
още три дни го делиа,
на дете дел оставиа.
Доби се мъжко детенце,
лично му име туриа,
лично му име Истатко.

с. Негован, Софийско; (зап. 1944 г.)
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 21-04-12, 10:26 AM   #10
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Гуга войвода - сведенията за живота на тази хайдутка са оскъдни и повечето легендарни, но името й продължава до ден днешен да буди удивление и патриотични чувства сред хората от Асеновградския край. Не е точно установено родното й място, като според някои източници тя е родом от с. Избеглии, Асеновградско, а според други – от съседното с. Карареизово (дн. Болярци), разположено пак там – в полето между Асеновград и Садово.
Кратка информация за Гуга войвода помества най-напред писателя Н. Хайтов в брошурата си „Жени-хайдутки” (1962 г.). По-късно тези сведения обобщава в свои публикации Евдокия Емануилова – историк, председател на Общински комитет „Васил Левски” – Пловдив. Гуга (Гуга, Гюрга, а то от Георги – гр. „georgos”, „земеделец”) е била жена на някой си родопчанин Браню. Само три месеца след сватбата им съпругът е принуден да „хване гората” заради убийството на двама турци. Връщайки се от пазар в Асеновград, където отива за да си купи муле, Браню е нападнат от трима въоръжени турци. Мъжът не се оставя покорно да го ограбят и с кол пребива двама от нападателите си – третият избягва. След случилото се Браню се прощава с близките си и става войвода на малка хайдушка чета в Родопите. Скоро Гуга ражда детенце, но е набедена, че се среща тайно със съпруга си и знае къде се укрива. Непрекъснато тормозена и разпитвана от местните турци за мъжа си, тя оставя детето на близки хора в селото, подпалва дома си, за да няма какво да я тегли назад и се присъединява към четата на Браню. Двамата хайдутуват из Родопите в продължение на няколко години. Дружината им е малка – само от шестима души, но според легендата обсегът на нейните действия достига от връх „Драгойна” и Буковския балкан чак до Бяло море. Юначна и смела жена, Гуга умее да стреля по-добре от мъжете в дружината, върти едновременно два ятагана в ръцете си и с храбростта си увлича и другите. Преданието разказва, че когато пленява ходжата на с. Катърли (дн. с. Боянци, Асеновградско), заради прегрешенията му тя го наказва като го завежда на върха на Станимашката местност „Анатемата”, завързва го за една празна кола и така го пуска надолу в пропастта. Въобще, докато четата е сплотена, всичко върви добре. Браню обаче пада убит (според Хайтов – той се подхлъзва фатално и пада от една скала) и след гибелта му хайдутите избират Гуга за предводител на дружината. Новата ситуация поражда спор кой да се ожени за войводката и скарва хайдутите. Това предопределя и унищожителния край на четата. В безсмислена, но безмилостна борба помежду си, всички до един загиват. Гуга ги погребва всички заедно и остава сама – без мъж, без дружина, без дете. Не е ясно дали просто се отказва от хайдутството или предпочита да сложи точка на целия си драматичен живот. По-нататъшната й съдба е неизвестна.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 25-04-12, 02:33 PM   #11
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Ако темата не предизвиква коментари, а привлича само читатели, замислям се дали да не я променя...
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 25-04-12, 06:32 PM   #12
Parabellum
Крънкоман
 
Parabellum's Avatar
 
Регистриран: Jul 2005
Местоположение: На къра
Възраст: 39
Мнения: 16,360
Стандартно

Аз също я чета с голям кеф, защото 90% от инфото пуснато тук ми е непознато.
__________________
Цитат:
Мерилото за това, колко ти пука за историята, е старанието, което влагаш в своята реконструкция.
Parabellum is offline   Отговори с цитат
Стар 25-04-12, 07:29 PM   #13
husit
Генерал от пехотата
 
husit's Avatar
 
Регистриран: Oct 2007
Възраст: 62
Мнения: 6,867
Стандартно

Пускай приятелю, и на мен не ми е позната тази тема и я чета с огромен интерес
husit is offline   Отговори с цитат
Стар 25-04-12, 09:03 PM   #14
mi6otonev
Поручик
 
Регистриран: Oct 2007
Възраст: 69
Мнения: 300
Стандартно

ГеРак ,не я сменяй темата,а ако имаш някаква информация за една хайдутка от нашия край по-точно от с.Християново/Мисилимито/ м/у Еленино и Калояновец.
mi6otonev is offline   Отговори с цитат
Стар 25-04-12, 11:10 PM   #15
magica
Полковник
 
magica's Avatar
 
Регистриран: Jul 2009
Местоположение: Стара Загора
Възраст: 46
Мнения: 939
Стандартно

Цитат:
mi6otonev написа Виж мнение
ГеРак ,не я сменяй темата,а ако имаш някаква информация за една хайдутка от нашия край по-точно от с.Християново/Мисилимито/ м/у Еленино и Калояновец.
Те за тая хайдутка има още време доде стигне до нейната буква,ама няма да казвам коя е ,за да има интерес .И аз доста от нещата не съм чувал ,така че градски давай в този дух смело напред!
magica is offline   Отговори с цитат
Стар 26-04-12, 09:27 AM   #16
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Приятели, благодаря на всички Ви за отзивите. Явно няма да има отказване, щом интересът е жив. А за споменатата по-горе хайдутка ще трябва да почакате, докато изложението стигне до буквата "М".
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 26-04-12, 04:15 PM   #17
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Деяна Попова войвода е една от малкото български юнакини от разглеждания период, известни ни не само с малкото си (лично име), но още и с второто си и/или фамилно име. За нея научаваме от една народна песен, записана в с. Локорско (Софийско) и отпечатана в СбНУ, кн. ХІ. В песента се споменава, че вече стават 500 години, откак върлуват поробители по родните ни земи, разказът се примесва със спомен за героичните антиосмански действия в края на ХVІ в. от страна на Михай Визязул (Михаил Смели; 1558 – 1601) – княз на Влашко (1593 – 1601), Трансилвания (1599 – 1600) и Молдова (1600), като е добавен и мотивът за освобождаването на роби от легендарния Крали Марко. Всичко това дава основание на българския изследовател филолог и историк акад. Юрдан Трифонов (1864 – 1949) да заключи, че песента „изглежда да е комбинирана от две, първоначално различни, песни”, сътворени съответно от един по-ранен и друг по-късен или нов народен певец и е отглас от действията на бунтовническите чети, появили се около Търново между 1595 г. и времето на Първото търновско въстание (1598). Пак според Трифонов, зад името на героинята „...изглежда да се крие мъж – Деян или Стоян Попов, споменуван и в една сръбска песен у Вука Караджича (ІІ, № 86)”. Всъщност, анализирайки внимателно текста на песента, разбираме че едва към края на 5-вековното робство (ХІХ в.) войводката Деяна Попова събира своя хайдушка дружина от 75 юнаци и то не водена от желанието за лична мъст или отплата, а с една много по-висша цел – „да отробим наши сестри, бракя”. Това издига тази жена-войвода на много по-високо идейно стъпало, в сравнение с останалите й побратими-хайдути.

СМЪРТТА НА КРАЛИ МАРКО И ВОЙВОДА ДЕЯНА ПОПОВА

Провикна се Деяна войвода,
провикна се Деяна Попова,
провикна се на Стара планина,
на планина, на Игликовина,
на гората Никюпска планина:
– Жална горо, жал ми е за тебе,
че си, горо, толко повенала,
повенала, горо, посанала.
Дали те е слана попарило?
Или те е пожар жарило?
Или те е балсата удрило?
Язе сакам войвода да стана,
та да водя бугарска дружина,
та у тебе комити да крия –
па тизека това и не мислиш!
Докога ще турци да те държат
и да трепат низ тебе комити,
да се вият орли и гарване
над твоите дълбоки долове,
и да смърдиш над човечки мърши,
да не може човек да замине,
а ту не ли войвода с дружина?
За чудо е гора продумала,
за приказ се гора отзовала:
– Леле варай, Деяно войводо!
Нали питаш, право да ти кажа,
право казваш - и я да ти кажа.
Нито ме е слана попарило,
нито ме е балсата удрило,
нито ме е пожар пожарило;
най минаха снощи у вечера
три синджири се със млада челяд,
млада челяд като младо цвеке,
навързани и засинджирени.
Един синджир се млади момчета,
се момчета, се млади комити,
таман току жегнали мустаци.
Други синджир се млади девойки,
се девойки безгрешни душици.
Трети синджир се млади невести,
се невести по първна година,
се невести трудни и дебели,
у невести венчана девойка,
завенчана, па недовенчана,
ярмосана, още несвождана.
За нея ми шумата повена,
за нея ми вършето посана.
Та какво кю, Дойне, да не вена?
Стая ете петстотин години,
ка са дошли тия бесни псета,
ден не ме е човек да не падне,
ден не ме е чавки да не рана,
та вече ми дови и досади.
Едно време тука нещо беше,
у град Никюп тарапана беше,
от менека дървата караха,
та секи ден опседзи правеха;
па не беше тая неволия,
па не беше тая сакантия.
Пригласи се пиле низ гората,
та запея една жална песен,
песен пее за чудо, за приказ.
До тогая пиле не пеяло,
саде тогай пиле запеяло:
– Леле варай, Деяно Попова!
Леле варай, горо повенала!
Знаете ли турска размирия?
Помните ли бугарска робия?
Надойдоа турци и арапе,
поробиха Бела Бугария,
поробиха и Кара Влахия,
поробиха и Мала Сърбия
и мислеха по-натака д'идат.
Па се мина ни мало, ни много,
разбуни се Кара Романия,
Кара Влашка и Кара Богданска,
поведе ги Михаил Витазно,
да отробат свои сестри, бракя,
да отробат Бела Бугария.
Пусти турци Марко уловили,
уловили Кралевики Марко,
отвели го битка да им прави,
че не могли сами да надвият.
Ка фанали у бой да се бият,
зачуди се Марко Кралевики,
как ще трепе свои мили бракя
Провикна се що го глас държеше:
"Леле боже. Какво сега стана?
Брат на брата кръвта да изпие.
Стори, боже, язе пръв да падна!
Та па после какво сакаш прави!"
Пуста дума на ангел паднала,
пушка пукна и он се преметна.
Трапен Марко сичко си изказа,
каде ходил и какво работил.
Молил бога да го земе некой,
да го носи у негова земня,
у негова, у Прилепа града,
да не седи у душмански ръце.
Ка го чули пустите читаци,
не дали му ни душа да даде,
бутнали го у една ровина,
бутнали го и закопали го.
Па трепали кого са видели,
да не би ще некой да изкаже,
какво казал и какво заръчал:
да го земат и да го украднат,
да го копат у негова земня,
Послушала Деяна Попова,
послушала какво пиле пее,
послушала и се му разбрала.
Нажалена през сърце се фана,
та па викна, викна, та заплака:
– Жална горо, жали да жалиме!
Запомни ли какво пиле пее?
Па заплака що я гърло държи,
ем ти плаче, ем ти песен пее.
С едно гърло две-три песни пее:
една песен – песен за пеяне,
друга песен – песен за плакане,
трета песен – песен за смеяне.
Еднаж викне, а дваж се провикне –
като вика и гората вика,
като плаче и гората плаче,
като пее и пилците пеят.
Па станала Деяна Попова,
та облекла дреи парцаливи,
облекла се у просячки дреи,
па очела у Търново града,
па станала пред паша-пашина,
пред вратата песен да му пее.
Запела една жална песен,
гърцки пее, влашки изговаря,
а богдански гласо й докарва
и с кеменче гласа й поправя.
Дочула я пашина-пашица,
та излела сеир да почини,
аресала оти арно пее,
та й рекла дома да я води,
да посвири, да я повесели.
Очела е Деяна девойка,
престорена на клет просачина.
Свирила е пашини пашици,
мало, много – два дни и две нощи,
надвечери третята вечера,
чекат паша от село да доде.
Просячина хитрост направила,
облекла се у пашови дрехи,
явила се пред паша-пашица,
та казала, че е она паша;
награбила имане що могла,
па бегала на Стара планина,
та събрала отбрана дружина,
па викнала, песен запеяла:
"Леле варай, помогни ми, Боже!
Събрала съм педесе дружина,
кю събера още двайсе и пет,
да ми станат седемдесе и пет.
Па кю стана язека войвода,
да отробим наши сестри, бракя,
но, Божичко, без тебе не можем!"

Локорско, Софийско (СбНУ, ХІ, стр 28 – 29; =Арнаудов- Епос, № 14 - "Смъртта на Крали Марка"; вар. Безсонов, № 16).
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 04-05-12, 03:03 PM   #18
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

Добра хайдутка - според твърденията на Н. Хайтов „Добра мома била посестрима на Дончо войвода”. Това е същият хайдушки войвода – Дончо Ватах (неизв. – ок. 1860), за който е омъжена лелята на Тодор Каблешков – Пена (Пенка). В своя бележка под народната песен „Дончо войвода”, Дим. Осинин пише за него: „Бил е голям изтребител на турски хайдушки чети и заптии... Най-много е върлувал из Одринско и Димотишко... Около името му турците създали суеверни легенди, вярвали, че той има побратимство със самодивите, които му помагат.”
Една от тези самодиви по всяка вероятност е и Добра, за което намираме потвърждение отново у Хайтов. Според писателя, Добра често навестява дружината на своя посестрим за да помага с каквото може – с храна, с дрехи и пр., а нерядко й се случва и да се бие редом с юнаците, като истинска хайдутка. Случва се така, че веднъж турците успяват да поставят Дончовите хайдути на тясно, като ги обграждат в една гора. Критичността на положението става причина хайдутите да позагубят духа си – някои от тях отварят дума да се предадат, други решават, че ще се застрелят, вместо да се предадат живи, а и самият войвода дълго се чуди какво да предприеме. В този напрегнат момент Добра поема инициативата в свои ръце и като извиква: „Гледайте, бре, мустакати хора, гледайте как се умира!” – тя захапва ятаган, грабва пищова на един от хайдутите и като вихър се понася срещу турците с развети разплетени коси. Увлечена от юначеството на Добра, дружината хуква след нея, пробива обръча на обсадителите и след време се озовава в планината жива и читава.
От представените откъслечни сведения не се разбира къде и кога юначната мома Добра спасява четата на Дончо войвода. Известно е обаче, че последният хайдутува от 30-те до към 60-те години на ХІХ в. из различни райони – Средна гора, Стара планина, а най-вече в Родопите и Одринско. Следователно към същия период и място следва да бъде отнесено и хайдутството на Добра.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 12-05-12, 07:54 AM   #19
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 51
Мнения: 389
Стандартно

ДОНА ВОЙВОДА ОТЪРВАВА РОБИ

Турци през гора вървяха,
до триста роби караха
и ги на мечка водеха.
Екнала беше гората
от техни викове до Бога,
дано им Господ помогне.
Дона си байо говори:
– Не мога, байо, да търпя,
изведи коня Гарвана,
подай ми сабя френгия,
да ида да ги отърва!
Байо й конче изведе
и й сабя подаде.
Препаса Дона сабята,
качи си коня Гарвана,
та стигна Дона турците,
със коня турци тъпчеше,
отърва Дона робето –
до триста роби, робини.

Коя е Дон(к)а войвода – реална историческа личност или просто плод на народното въображение, а защо не и двете – трудно е да се отговори. И за нея, както и за много други български хайдутки няма документални изворови данни, които да ни помогнат при разграничаването на истината от измислицата. А дали въобще в случая се касае за измислица и ако да, на какво се базира тя? В националния хайдушки епос е известно, че има съхранени доста песни с подобен сюжет – за Крали Марко, за Вълчан войвода и много други герои, които освобождават „три синджира роби” или „до триста роби, робини”. Едва ли тяхната поява е инициирана само от нечие въображение. То не би и могло да се прояви на толкова различни места по един и същи начин. И все пак песента „Дона войвода отървава роби” също е свързана с желанието на народния певец да възпее защитника на угнетената рая. Както да докаже, че и българката е способна на такова юначество.
Друг въпрос е кой се крие зад конкретния персонаж. Може ли това в случая да е например Дона – сестрата на известния Куман войвода, прославил се по време на Велчовата завера от 1835 г.? Тя е омъжена за друг не по-малък бунтовник – Кольо Блюдото, син на Нейко йерея от дн. с. Плаково, Търновско. Според думите на сегашните им потомци от плаковската фамилия Попови, прабаба им Дона навремето е нападната от турци, успява да ги убие и да се спаси от опозоряване. Дали пък след разигралата се драма зад образът на „баба” Дона не застава този на Дона войвода, остава неизвестно.
http://www.bulgarianmonastery.com/bg...onastery_id=19 (вж. Мнения и коментари за Плаковски манастир, пост на Васил Попов от 28. Х. 2010 г.)
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 14-05-12, 09:54 PM   #20
Essaul
Подполковник
 
Essaul's Avatar
 
Регистриран: Feb 2009
Мнения: 613
Стандартно

Имам в оригинал песните за следните Хайдутки:

1-Гюбрена
2-Стоянка
3-Рада
4-Драганка
5-Пена
6-Борянка
7-Бояна
8-Тудорка
9-Недка
10-Румена
11-Сирма
12-Маламка
13-Иванка
14-Гроздена


ето един пример:

__________________
"Това шекерче -днес е в една скромна селска къща ,до кандилото,пред иконата.Без цвят ,без мирис ,то е най-голямата награда ,която войната даде........." (с) Г.С.Георгиев

Последна редакция от Essaul : 14-05-12 в 10:04 PM.
Essaul is offline   Отговори с цитат
Отговор


Активни потребители, разглеждащи тази тема в момента: 1 (0 регистрирани и 1 гости)
 
Инструменти за темата
Режими на показване

Правила за писане
You may not post new threads
You may not post replies
You may not post attachments
You may not edit your posts

BB code is Включен
Емотикони са Включен
[IMG] код е Включен
HTML код е Изключен
Препрати във форум


Всички времена са GMT +2. Часът в момента е 10:34 PM.


Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2015, Jelsoft Enterprises Ltd.