Форуми  

Върни се назад   Форуми "Традиция" - В служба на колекционера и реконструктора от 2005 година! > История > Единъ Заветъ

Единъ Заветъ Мястото за дискусии относно Българската История

Отговор
 
Инструменти за темата Режими на показване
Стар 17-05-12, 09:30 AM   #21
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Цитат:
Essaul написа Виж мнение
Имам в оригинал песните за следните Хайдутки:

1-Гюбрена
2-Стоянка
3-Рада
4-Драганка
5-Пена
6-Борянка
7-Бояна
8-Тудорка
9-Недка
10-Румена
11-Сирма
12-Маламка
13-Иванка
14-Гроздена
Интересно! Какво имаш предвид под "оригинал" - сборниците на Осинин и Безсонов или друго? А, и песните за изброените от теб хайдутки на едно място ли са събрани или са в различни източници? Интересуват ме всякакви техни варианти, дори и да са различни от това, с което разполагам.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 18-05-12, 07:50 PM   #22
Essaul
Подполковник
 
Essaul's Avatar
 
Регистриран: Feb 2009
Мнения: 688
Стандартно

Под "Оригинал" имам предвид вида в който е скана. Т.е. -оригинално издание от 30-тте години. Да става въпрос за един сборник , в който са включени всички песни за упоменатите Хайдутки.
__________________
"Това шекерче -днес е в една скромна селска къща ,до кандилото,пред иконата.Без цвят ,без мирис ,то е най-голямата награда ,която войната даде........." (с) Г.С.Георгиев
Essaul is offline   Отговори с цитат
Стар 21-05-12, 03:27 PM   #23
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

За Гюбрена и Иванка е малко под въпрос дали са били хайдутки - при едната е налице само еднократен акт (освобождаването на мъжа й), а при другата просто желанието (намерението) да стане войвода, което не се разбира дали е осъществено... Подвизите на Тудорка (според конкретната песен № 143 за нея) пък са в противоречие с други народни песни, в които тя се споменава. Иначе песните са следните:
136. Гюбрена отървава мъжа си затворник
137. Хайдутка Стоянка
138. Рада хайдутка
139. Драганка хайдутка
140. Пена хайдутка
141. Борянка войвода
142. Бояна войвода и Мирчо войвода
143. Мома избива хайдути
144. Избор на мома за войвода
145. Румена войвода
146. Сирма войводка
147. Маламка войвода
148. Мома Иванка иска да иде войвода
149. Мома Гроздена и брат й Дамян
Ползвал съм ги, но карам по темата в азбучен ред и логично на някои от тях още не им е дошъл редът. А горната номерация е такава, каквато и в "Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра", съставители Божан Ангелов и Христо Вакарелски, С., 1939 г.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 23-05-12, 03:39 PM   #24
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

В хайдушките песни, събрани от Дим. Осинин, под № 105 (съответно № 139 в "Трем на...") е записана песен за Драган(к)а войвода. От текста не става ясно къде и кога хайдутува Драганка, но поне разбираме, че тя не действа сама, а заедно с брат си Иван(чо). След като той заболява тежко сестрата изпълнява последното му желание. Независимо че в резултат на дългото им съвместно хайдутство те са събрали „девет пещери с имане, десета с жълти жълтици”, по волята на брат си Драганка обира още една турска хазна. Иван обаче умира, оставя „тежко имане” и от народната песен за съжаление не научаваме дали Драганка войвода продължава с хайдутството или се оставя от него, за да осъществи благородните намерения на покойния си брат да прави само хаири.

ДРАГАНКА ХАЙДУТКА (ОБИРА ХАЗНА)

Откак са Иванчо повдигна,
още сестра му Драганка,
във пътя хазна не мина
от царя, ни от везиря.
Снощи ми поща довтаса,
царска ще хазна да мине.
Иванчо дума Драганки:
- Драганке, сестро Драганке,
къде как съм та проводил,
се ми работа завърши;
хайде ма и сега послушай
и ми работа завърши.
Я земи китка ключови,
отвори тъмни земници,
че земи бели чадъри,
че иди, сестро Драганке,
долу в равното ливаде,
във беглишкото усое,
курдисай бели чадъри,
пригради мала градинка,
че насей цвете сякакво.
Кат' са хазните зададат,
ти иди в мала градинка,
набери цвете сякакво,
направи китки смесени,
секиму китка да дадеш,
на байрактаря две китки,
с китките да ги обавиш,
докато дода и ази,
дорде ма глава отболи,
докат ма треска претресе.
Драганка дума Иванчу:
- Братко ле, не стигна ли ти
девет пещери с имане,
десета с жълти жълтици?
Иванчо дума Драганки:
- Драганке, сестро Драганке,
стигнало и артисало,
ала хаири ще правя,
хаири и манастири,
на буйна вода камен мост,
на пуста гора манастир,
манастир святи Ивана;
на ново село черкова,
черкова свята Драгана.
Че го Драгана послуша,
зела е китка ключови,
отвори тъмни земници,
извади бели чадъри,
че си Драганка отиде
долу в росното ливаде,
във беглишкото усое,
курдиса бели чадъри,
пригради мала градинка,
насея цвете сякакво.
Кат' са хазните задали,
Драганка влезе в градинка
набрала й цвете сякакво,
направи китки смесени,
че пред хазните излезе,
секиму китка подаде,
на хазнатаря две китки.
Хазнатар й са молеше:
- Драганке, баш харамийо,
молба ще ти се помоля,
хазните да ми харижеш,
че веке ми са додея
от бащини ми маргази,
от дедови ми накази.
И Драганка го послуша,
и му хазната хариза,
и са назади повърна.
Отгоре иде Иванчо
и на Драганка думаше:
- Драганке, сестро Драганке,
без мене пара не струваш,
каквото ази без тебе;
защо хазните изпусна,
не ги, Драганке, бастиса?
И Драганка са разсърди,
че си хазните пристигна,
че са надясно завъртя,
докат са наляво обърни
до еден ми ги изсече,
двеста ми руси казаци,
триста ми делибашии.
Че им хазните дигнала,
че при Иванча отиде
и на Иванча думаше:
- Братко ле, братко Иванчо,
болен си, братко, ще умреш,
ала са пак не оставаш;
мене ми са хазнатар помоли,
че му хазните харизах.
Догде Драгана издума,
Иванчо са от душа отдели,
тежко имане остави.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 29-05-12, 03:31 PM   #25
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Еленка войвода - хайдутка с това име действа, но неизвестно кога, в района на Средногорието. Възпята е в две сходни народни песни, познати ни съответно от Добричкия край и Сливенско: „Еленка млада войвода” и „Не искат мома за войвода”. Съдържанието и текстът им не се различават особено, с изключение на факта, че в първата като байрактар на дружината се споменава Иванчо, а във втората – Стоян. И двете песни започват с кратко описание на мълчаливото брожение сред хайдутите, породено от факта, че ги предвожда девойка. По-нататък се визира самото утвърждаване на смелата и ловка млада жена като войвода. Това става след състезание по точна стрелба и надскачане, при което Еленка единствена успява да прекара куршум през сребърен пръстен и да прескочи побит в земята байрак.

ЕЛЕНКА МЛАДА ВОЙВОДА

Еленка дума Иванчу:
– Иванчо, кючук байрактар!
Що ти й дружина кахърна,
кахърна та не весела?
Няма ли пари да харчи,
няма ли дрехи да носи?
Иванчо дума Еленки:
– Еленке, млада войводо,
те имат да ядат, да пият
и имат пари да харчат,
и имат дрехи да носят,
но са тъжовни, кахърни
че им девойка войвода.
Еленка дума Иванчу:
– Иванчо, кючук байрактар!
Хайде на нишан да мерим –
който нишана умери,
той ша ни бъде войвода!
А че са Еленка разсърди
и бръкна в куюм джобове,
извади пръстен сребърен –
на пръстен нишан турила.
Никой са, холам, не нае
през пръстен куршум да вкара.
Еленка, млада войвода,
приседнала на едно коляно,
куршум през пръстен прекара,
никой й вярва не хвана.
Еленка млада войвода
тя си на Иванчо думаше:
– Иванчо, кючук байрактар!
Байряк в земя ша подбучим,
който си байряк прескочи
той ша ни бъде войвода!
Никой са, холам, не нае
байряка да си прескочи.
Еленка млада войвода,
тя си полите събрала
и си байряка прескочи.
Препаса сабя на кръхче,
наметна пушка на рамо
и на Иванчо думаше:
– Я хайде Иванчо със мене!
Де бяхме снощи на конак –
там ша на конак да идем!

В друга народна песен, записана от Захари Княжески още през 1842 г., Еленка се споменава като дервентджийка. Това е абсурдно, като се има предвид, че в рамките на Османската империя за феминизиране на тази длъжност в каквато и да било степен е немислимо да се говори. Следователно и тук жената е поставена пред необходимостта да се престори на мъж. Превъплътена в дервентджия или пък в качеството си на хайдушки войвода, Еленка в продължение на години старателно укрива различната си полова принадлежност. С дружината си тя обира хазната на султан Мурад, избива всичките охраняващи я чауши и отново успява да остане неразпозната като жена. (Виж песента "Еленка дервентджийка" в http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/99.htm)
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 08-06-12, 03:37 PM   #26
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Ирина войвода - за нея се говори в няколко сходни песни от Странджанско, посветени на Индже войвода (ок. 1755 – 1821). Този прославен български хайдутин (истинското му име е Стоян, а „Индже” е прякор – от тур. „ince”, „тънък”) действа в края на ХVІІІ – началото на ХІХ в. предимно в района на Странджа, Сакар и Бакаджиците. Именно Странджанско е и предполагаемото място, където се подвизава Ирина войвода по същото време. Това се потвърждава и от факта, че в две от песните Ирина е спомената като Граматикова, което не би следвало да се приема лековерно за нейно бащино или фамилно име, а като указание за родното й място – т. е., с. Граматиково, Бургаско.
Според една друга народна песен от гр. Елена, Ирина хайдутува заедно с брат си Стоян, когото тя отървава от 9-годишен турски плен. Интересно тук е може би не случайното съвпадение в имената на Ирининия брат и това на Индже (Стоян) войвода... (Тази песен виж в: http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/106.htm )

Инджето са го ранили
в челото между веждите
и пак е Индже бегало.
На пътя Индже срещнало
Ирина мома хубава.
Индже на Иринка думаше:
– Къде си, моме, тръгнала
низ тая гора зелена,
низ тая Странджа планина?
Ирина Индже думаше:
– Индже ле, Индже войводо,
мене ме мама проводи
калугерица да стана.
– Ирино, моме хубава,
на тебе не ти приляга
калугерица да станеш,
а най ти тебе приляга,
в гора зелена да ходиш,
млада хайдутка да станеш,
байрака да ни развяваш.

Елхово (Архив КБЛ-ВТУ).

Инджето са го ранили
в челото, между веждите,
и пак Инджето бягаше
низ тая гора зелена,
низ тая Странжа планина.
На пътя срещна Инджето
Ирина Граматикова;
Инджето дума Ирини:
- Ирино мари хубава,
къде си холам тръгнала
низ тая гора зелена,
низ тая Странжа планина?
А Ирина му думаше:
- Индже ле, Индже войвода,
мене ме мама проводи
калугерица да стана,
калугеришко да нося.
Инджето дума Ирини:
- Ирино мари хубава,
на тебе не ти приляга
калугерица да станеш,
калугеришко да носиш,
я най ти, мари, приляга
млада хайдутка да станеш,
байрака да ни развяваш.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 12-06-12, 03:51 PM   #27
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Кера войвода - известна още като Калъч Кера или Айдут Кера, се споменава, че произхожда от една колибарска махала край Малко Търново. Родена е вероятно през последната четвърт на ХVІІІ в. Предвожда самостоятелна женска хайдушка дружина, действаща в началото на ХІХ в. из Странджанско. Това поне твърди за нея, макар и в своя роман за юноши "Хайдути шетат по море" (1988 г., базиран върху конкретни исторически събития), писателят Димитър Мантов. Той сочи две сходни обстоятелства, които принуждават тази млада жена да излезе в гората. Според едната версия Кера е съвсем млада невяста, когато кърджалии убиват мъжа й. Според другата – само е сгодена, но пак поради горната причина остава без годеник. Оттук-насетне не е трудно да се предугади следващата й житейска стъпка. Познава се добре с прочутия Вълчан войвода (1775 – 1831), но сама сформира своя отделна дружина. Събира изключително силни жени като нея, останали без мъже по време на кърджалийските размирици от края на ХVІІІ – началото на ХІХ век. Жени, които нямат повече за какво да жалеят, но които имат за какво да си отмъщават. Подобно на древните амазонки Кера въвежда строго хайдушко правило – принуждава съратничките си да се закълнат, че каквото и да се случи мъж до себе си няма да допуснат. Дълго време това правило е стриктно съблюдавано, докато един ден една от хайдутките – Руска, нарушава клетвата, залюбва се с тюфекчия от харбалийското (войнишко) с. Ковчас (дн. гр. в Р. Турция), Лозенградско, и за известно време напуска четата. Когато се връща Кера я изправя пред хайдушкия съд и без всякакво колебание я осъжда на смърт чрез обесване. Същото наказание сполетява по-късно и друга хайдутка от дружината – Гена. За този случай авторът Д. Мантов се позовава на неизвестна досега приписка, която гласи следното: „И знайно да буде кога Хайдут Кера повеси хайдут Гена ради клетвата в име Х-та. Турчина бега чак до Едирне. Беше лето 1812. Писа К-сти.”
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 14-06-12, 12:51 PM   #28
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

В сърцето на Троянския Балкан, неизвестно точно кога, действат с оръжие в ръка срещу поробителя две прочути сестри-войводи от с. Белиш, Троянско – Магда и Тина. Няма сведения за това, дали дружината им е съставена изцяло от жени-хайдути или е била смесена. Според народното предание сестрите падат убити от турците в последната махала на селото, която в тяхна памет и до днес носи името „Маргатина”.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 20-06-12, 04:38 PM   #29
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Маламка войвода - в хайдушкия фолклор името на Маламка се споменава на няколко пъти в редица народни песни, но други по-конкретни податки за нея не се откриват. Това отбелязва в своя сборник и Дим. Осинин, който публикува една такава песен за Маламка войвода, записана от Разградско. Същата откриваме и в „Трем на българската народна историческа епика” на Б. Ангелов и Хр. Вакарелски. В песента по-насочващо, поне по отношение на това къде се подвизава тази хайдутка, е единствено споменатото още в началото обстоятелство, че тя пие вино „на планина на Агликовина”. В случая се намеква за сакралното хайдушко сборище от онова време – „Агликина поляна”. То се намира на ок. 38 км. северозападно от Сливен, в Еленския Балкан, на 1 – 2 км. западно от прохода „Вратник”, разделящ Средна от Източна Стара планина. Мястото представлява просторно планинско пасище, закътано сред вековните гори наоколо, поради което през ХVІІІ – ХІХ в е и предпочитано от хайдутите като сборен пункт. Така фолклорът и топонимията ориентировъчно ни указват евентуалния район на действие на Маламка войвода и дружината й – Средна и/или Източна Стара планина.

МАЛАМКА ВОЙВОДА

Вино пие Маламка войвода
на планина на Агликовина,
залива й момче харамия,
как залива, чаша не долива,
долива я с дребни бистри сълзи,
пък негова през рабо прелива.
Съгледа го Маламка войвода,
отговаря Маламка войвода:
– Ой та тебе, момче харамия,
как заливаш, чаша не доливаш,
доливаш я с дребни бистри сълзи,
пък твоята през рамо преливаш –
дали ти е слуга додеяло,
или ти е сабя дотегнало?
Отговаря момче харамия:
– Ой та тебе, Маламка войвода,
га ма питаш, право да ти кажа:
нито ми е слуга додеяло,
нито ми е сабя дотегнало,
ами ми е мама домиляло:
девет годин как не съм я видял!
Отговаря Маламка войвода:
– Ой та тебе, момче харамия,
изваждай си врано добро конче,
че да идеш мама си да видиш,
да я видиш, пак тука да додеш!
Извади си врано добро конче,
оседла го, възседна, проигра,
че отишло мама си да види.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 02-07-12, 02:17 PM   #30
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Мара хайдутка - сведенията за тази хайдутка почиват единствено върху местни легенди от района на гр. Трявна. Според тях Мара действа из Тревненския Балкан с неразделния си другар Паро. Заедно те нападат и обират турските кервани, преминаващи през близкия Тревненски проход – един от важните търговски пътища, свързващ р. Дунав с Бяло море. За убежище хайдутите използват т. нар. днес пещера „Марина (Парова) дупка”, където укриват и плячката си. Пещерата е дълга над 3 км. и се намира край днешното с. Генчовци, на ок. 7 км. от гр. Трявна. Интересна подробност е, че когато турците попадат на следите на Мара и Паро, за да ги заловят или задушат те запалват голям огън пред входа на пещерата, докато хайдутите са в нея. Пушекът в скоро време изпълва цялата пещера, но... започва да излиза от друго място. Оказва се, че убежището на арамиите има два входа – северен (хоризонтален) и южен (вертикален), който е с височина 38 м. Именно през този спасителен изход Мара и Паро успяват да избягат и да се скрият от преследвачите си. Имената на двамата хайдути остават съхранени и до днес, поне що се отнася до топонимията. Пещерата е наречена на името на жената-хайдутка, докато отвесният вход на „Марина дупка” дължи названието си на нейния вечен другар – „Парова дупка” (известна още като „Понора”) или „Куминчето”, както му казват местните хора.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 23-07-12, 03:40 PM   #31
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Манда хайдутка - за етимологията на думата „манда” съществуват множество обяснения, но единно мнение няма. Като изключим сексуално-вулгарното й значение в руския език..., в други езици то е далеч по-приемливо, макар и доста различно. Българи, чехи и румънци например го използваме като умалително на Магдалена. В енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон се указва, че на един от сирийските диалекти думата е със значение на „знание”. В превод от арам.(ейски) „manda” също означава „знание”, „гносис”. В друг вариант, от старовавилонски (през английски), пък се транслира като „войник” или „офицер” („man” – companion, „da” – line, side). В българския език, освен под формата на рядко срещано лично и/или фамилно име, се употребява още и в израза „манда поща” – за означаване на нещо бавно, мудно, като превоз с кола, теглена от биволи; поща с биволски коли, т. е. бавна, мудна, но сигурна, надеждна. Някои родни изследователи са склонни да използват и друга логика. Така, въз основа на остарели български думи със запазено значение, се предполага, че съдържащата се в тях древноиранска морфема „мант”, „манд”, „мунд” най-вероятно означава „мляко”. Оттук и извода, че „типичното странджанско женско име Манда може да означава „млечна, хубава като мляко”. Според българския езиковед и лексикограф по призвание Стефан Илчев (1898 – 1983) обаче, Манда е фонетичен вариант от Мана (съкратено от Емануил) и означава „Бог е с нас”.
Всяко едно от горните обяснения би могло да намери приложение при идентифицирането на българката Манда хайдутка, но за съжаление с това като че ли се изчерпват възможностите за постигане на нещо повече в желаната насока. Все пак и тук има една интересна фолклорна податка, която отново насочва към Странджанския край. Това е стара оригинална песен за Манда хайдутка, изпълнявана от талантливата народна певица Кера Панайотова Маджарова (1896 – 1990) от Странджанското с. Бръшлян:

...сега е енна година,
откък сме Манда довели,
веке се Стуян буктиса
и бивольлято ектиса,
ката день дърва да кара,
ката день брашно да меле,
огънет не сме зариле,
кандилет не изгасиле,
от госке, от познайнице,
от Мандините ронини...

Песента записва синът на певицата – „хронистът на Странджа”, историкът Панайот Маджаров. В нея се намеква за хайдушкото минало на младата снаха, чието поведение, поради многото гости и познати, става твърде подозрително за новото й семейство. Манда се вижда принудена отново да „набие гора зелена”. Едва след девет години, когато свекърва й вече е починала, тя се връща в село за да търси мъжката си рожба.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 26-07-12, 04:43 PM   #32
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

На този етап, така както върви изложението по темата, горе-долу сме на половината. Затова си позволявам да пусна един обобщаващ доклад, след което продължавам по същество. Докладът е изнесен на ХХІІ международна конференция на СУБ-Стара Загора (7-8 юни 2012 г.), но тук е "олекотен" от иначе задължителния за подобни случаи научен справочен апарат. Пълният текст може да се види на сайта на СУБ-Стара Загора: http://journal.sustz.com/VolumeII/Nu...rtourikova.pdf
Прикачени файлове
File Type: doc Doklad_2.doc (94.0 КБ, видяно 33 пъти)
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 03-08-12 в 02:26 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 03-08-12, 03:19 PM   #33
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Мара хайдутка - сведенията за тази хайдутка почиват единствено върху местни легенди от района на гр. Трявна. Според тях Мара действа из Тревненския Балкан с неразделния си другар Паро. Заедно те нападат и обират турските кервани, преминаващи през близкия Тревненски проход – един от важните търговски пътища, свързващ р. Дунав с Бяло море. За убежище хайдутите използват т. нар. днес пещера „Марина (Парова) дупка”, където укриват и плячката си. Пещерата е дълга над 3 км. и се намира край днешното с. Генчовци, на ок. 7 км. от гр. Трявна. Интересна подробност е, че когато турците попадат на следите на Мара и Паро, за да ги заловят или задушат те запалват голям огън пред входа на пещерата, докато хайдутите са в нея. Пушекът в скоро време изпълва цялата пещера, но... започва да излиза от друго място. Оказва се, че убежището на арамиите има два входа – северен (хоризонтален) и южен (вертикален), който е с височина 38 м. Именно през този спасителен изход Мара и Паро успяват да избягат и да се скрият от преследвачите си. Имената на двамата хайдути остават съхранени и до днес, поне що се отнася до топонимията. Пещерата е наречена на името на жената-хайдутка, докато отвесният вход на „Марина дупка” дължи названието си на нейния вечен другар – „Парова дупка” (известна още като „Понора”) или „Куминчето”, както му казват местните хора.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 13-08-12, 03:56 PM   #34
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Марийка (Мария) Маркова – „Рошко”
Мария Маркова Попгеоргиева е родена през първото (или най-късно в началото на второто) десетилетие на ХІХ в. в малешевската паланка Берово (дн. гр. в Р. Македония), в семейството на Марко Попгеоргиев. Тя е сестра на легендарния хайдушки войвода Ильо Марков Попгеоргиев (Малешевски), известен още като Кара Илия, Ильо Харамията или Дядо Ильо войвода (28. V. 1805 – 17. ІV. 1898). Освен него има още един брат – Станко, както и една сестра. С моминската си хубост двете девойки привличат вниманието не само на ергените-християни от Берово. Така един ден беровският бюлюкбашия с неколцина сеймени се настанява „на гости” в къщата на Марко Попгеоргиев. Разбирайки, че е застрашена честта на сестрите, брат им Ильо се намесва решително и принуждава неканените гости да напуснат дома. За нанесената им обида турците се заканват да си отмъстят, но това така и не се осъществява, понеже след случилото се Ильо и сестра му Мария „хващат гората”.
В българската историография и досега е застъпено становището, че същинската хайдушка дейност на Ильо войвода започва много по-късно – едва към средата на ХІХ в., при което за евентуално участие на сестра му няма дори и намек. Оказва се обаче, че Мария е постоянен спътник на брат си в революционната борба. Повече светлина в тази насока хвърлят твърденията на македонския историк и дългогодишен директор на Държавния архив на Р. Македония проф. д-р Зоран Тодоровски. Според него в периода 1827 – 1828 г. Мария (под хайдушкото име „Рошко”) е байрактарка на Дядо Ильовата дружина, която тогава действа по поречието на р. Бистрица, достигайки на юг-югозапад до района около гр. Бер (дн. Р. Гърция). С акциите си четата фактически се включва в гръцкото националноосвободително движение, по време на което, както пише по-нататък Тодоровски, „Ильо войвода с шесттотин борци-македонци извършил нападение над голяма турска войска, като й нанесъл тежък удар”. Мария, също така се озовава и край Севастопол, където „участва като борец от Македонския батальон, предвождан от Ильо войвода по време на Кримската война”, по-късно се присъединява заедно с брат си към Първата българска легия на Раковски в Белград (1862 г.) и участва в щурма на легистите над крепостта Калемегдан.
Макар и съпътствани от известни пропагандни внушения, изнесените от д-р Тодоровски нови данни за живота и дейността на Мария Попгеоргиева обогатяват представата ни за тази хайдутка. Не му прави чест обаче на професора, че прекалено старателно афишира „македонския” характер на нейните борчески прояви навсякъде, където това е възможно и съзнателно избягва да спомене каквато и да било връзка с нещо чисто българско. Дори и това, че Мария доживява да види освободена България, живее в тази България и умира през 1916 г. не къде да е другаде, а в българското с. Рила.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 17-08-12, 03:09 PM   #35
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Мария – „Козият рог”

Мария е дъщеря на Кара Иван – овчар от района на родопското с. Куклен (Куклена, Кюклине; от 2006 г. гр. Куклен, Асеновградско) и прочутата с ненагледната си хубост негова съпруга Караиваница. Привлечени именно от красотата на жена му, веднъж, докато Кара Иван е из планината с овцете и козите, турци нахлуват в дома му и изнасилват беззащитната Караиваница. В следствие на гаврата с нея жената полудява. Мъжът й я отвежда в близкия Кукленски манастир „Св. Врачове” („Св. безсребреници Козма и Дамян”) с надеждата, че лековитата вода на тамошното Аязмо ще й помогне да се изцери.
Уви! Нещастната жена в скоро време умира, а озлочестеният и озлобен съпруг заживява единствено с мисълта за разплата, която предава и на дъщеря си Мария. Двамата се превръщат в яростни защитници на угнетената рая и започват да „раздават правосъдие” из северното подножие на Родопа планина (Асеновградско и Хасковско). Следва поредица от кървави покушения над турски насилници и прочули се с жестокостите си местни сановници. Властта се стъписва от убийствата и наличието на едно и също знаково оръдие при извършването им – кози рог, но така и не успява да залови отмъстителите. Всъщност отмъстителят е един – дъщерята на Кара Иван, известна според народното предание като „Мария от Загоре” или „Мария – козият рог”. Заедно с уникалното си оръжие тя остава в паметта на поколения българи като свещен символ на очакваното възмездие. Ала трагичен е и нейният край. Дълго издирвана, хайдут Мария попада най-сетне в обкръжението на турските преследвачи и за да не я заловят жива се хвърля от една скала в пропастта. Предполага се, че е погребана близо до или в самия Кукленски манастир, където в края на дните си намира убежище и баща й Кара Иван. Преди да умре той изповядва мъката си пред игумена на манастира, като му разкрива цялата си драматична и трагична житейска история.
Доста години по-късно тази история достига и до писателя Николай Хайтов, който е родом от близкото с. Яворово, Асеновградско. Както сам споменава в края на разказа си „Козият рог” („Диви разкази”, 1967 г.), Хайтов я научава от един изгонен на времето от Кукленския манастир монах на име Аврики (Аверки). Същият е въведен в монашество от свещеника, изповядал някога и Кара Иван. Колкото и да се съмняваме, че двамата божи служители са нарушили обязаността си да пазят тайната на църковната изповед, благодарение на тях все пак узнаваме за тази драматична човешка съдба идваща от дълбините на робството. Граничеща между истината и легендата, тя заляга в основата на упоменатия вече разказ „Козият рог”. Пет години по-късно, през 1972 г., режисьорът Методи Андонов на свой ред я прави достояние не само на целия български народ, но и на света чрез едноименния си филм, заснет по разказа на Хайтов. През 1994 г. на екран излиза и римейк на филма на режисьора Николай Волев.
Кървавата история за Кара Иван и дъщеря му хайдут Мария продължава да вълнува българина и в по-ново време, като същевременно повдига и нови въпроси. В края на 90-те години на миналия век популярният в Дряновския регион агроном, литератор, изобретател, културен и обществен деец Йордан Чуховски (брат на графика проф. Петър Чуховски) от с. Гостилица, Дряновско, в кореспонденция до Хайтов описва мнението и претенциите на местните хора, че събитията от разказа „Козият рог” и филма със същото заглавие са се случили в техния край, а не в Родопите. В потвърждение на това Чуховски излага устно събрани сведения от „втора ръка” и изрежда няколко съществуващи и до днес села, западно от гр. Дряново (обл. Габрово), чиито названия са като ехо от някогашната трагедия и загатват да имат връзка с нея – с. Караиванца, с. Пейна, с. Плачка и... с. Кози рог. В отговора си, носещ дата 3. ІV. 1999 г., писателят Хайтов, очевидно нежелаещ да влиза в полемика по случая, пише на Чуховски: „Истината е проста..., а тя е, че идеята за написването на разказа възникна след едно прочитане на вестник „Поборник – Опълченец”, издаван в Русе в края на миналия век. Там търсих материали за Ангел войвода и попаднах на твърдението, че този бележит хайдутин преспивал понякога в колибата на „КАРАИВАН И ХАЙДУТ МАРИЯ”. От тези две думи се разплете целия чорап, от възникналата интрига, защо жената е хайдутка, а не мъжа, какво е станало и т. н. Всичко останало в разказа е измислица от корен до върха. Всички допирни точки на тази измислица със съществуващи предания, наименования и прочие са чиста случайност.” Чуховска, Райна. Козият рог: между истината и легендата. В: http://drynovo.net/страната/култура-...а-и-легендата/
Означава ли това, че е измислица и начинът, по който писателят е разбрал за случката? Както бе посочено по-горе, по този повод Хайтов пише в разказа си едно, а в цитираното писмо твърди съвсем друго. Отговорът на така поставения въпрос обаче не е от особено значение. По-важното е, че под името Ангел войвода са известни поне двама български хайдути, подвизавали се из района на Хасковско и Пловдивско – Ангел Зотев (Стария Ангел) от с. Дрипчево, Хасковско, и Ангел Стоянов Кариотов от с. Драгойново (до 1906 г. с. Козлук), Пловдивско. Първият хайдутства през втората половина на ХVІІІ в. – началото на ХІХ в., а вторият от 30-те до към 60-те години на ХІХ в. Това до известна степен потвърждава казаното от Хайтов в писмото му от април 1999 г., но в никакъв случай не изключва и другата версия – къшлата на Кара Иван да е била не в Родопите, а другаде. Защото, освен че тези хайдути действат основно из Тракия и Родопите, при отделни свои набези те достигат и до Беломорието, Македония, част от Северна България и пр.
Независимо от така породения спор за мястото, където са се разиграли описаните кървави събития, повечето податки сочат, че те наистина са достоверни и действително са се случили. Въз основа пък на твърдението, че Ангел войвода се е познавал с Кара Иван и хайдут Мария и предвид времето, по което са действали хайдути с това име, може да се заключи, че развоят на драмата попада някъде в периода между последните десетилетия на ХVІІІ в. и средата на следващото ХІХ-то столетие. Към това време трябва да се отнесе и хайдутството на Мария – „Козият рог”.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 14-09-12, 04:03 PM   #36
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Мария хайдутка - тази хайдутка е родена ок. 1844 г. в Белоградчишко. Дъщеря е на хайдушкия войвода Кара Стоян (първата четвърт на ХІХ в. – след 1862 г.) от Белоградчишкото с. Орешец (днес почти напълно обезлюдено). Той действа с голяма чета в Западна и Северозападна България. Когато израства Мария се присъединява към дружината на баща си и хайдутства заедно с него през втората половина на ХІХ в. Четата на Кара Стоян се споменава в изследванията на Димитър Маринов за народноосвободителните борби и движения на българите в Северозападна България, където авторът визира тази и останалите други чети в региона (на Иван от с. Лехчево, на Точо войвода от Чипровци и др.) като типично „хайдушки чети”. Схващането на Д. Маринов обаче се отрича от юриста и историка проф. Петър Ив. Чолов. Той поставя въпросните чети на съвсем различно класификационно ниво, разглеждайки ги като „народни”, „доброволчески” и дори „революционни” по същността им, поради обстоятелството, че те тръгват и/или се връщат в Сърбия „винаги във връзка с политическите движения и въстания в тези области на България през посочения период.” В подкрепа на горното твърдение е и фактът, че през 1862 г. Кара Стоян се включва с дружината си в Първата българска легия на Раковски в Белград. Няма категорични данни, които да намекват, че тогава той се разделя с дъщеря си и не я взима със себе си в легията. Някъде след тази година се отнася смъртта и на двамата. Предвид изложеното, Мария може да се смята за една от последните български хайдутки, както и за една от първите българки, включили се с оръжие в ръка във вече организираното революционно движение на народа ни.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 14-09-12, 10:19 PM   #37
deian
Moderator
 
deian's Avatar
 
Регистриран: Dec 2009
Местоположение: София
Възраст: 45
Мнения: 2,581
Стандартно

Поздравявам Герака за усилията които полага по темата-следим я с интерес! Неговите проучвания са базов компонент за въпроси свързани не само с българските хайдутки, а и за хайдушкото движение като цяло! Поздрави!
__________________
В боя се ражда истината!
deian is offline   Отговори с цитат
Стар 29-09-12, 10:20 AM   #38
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Нед(к)а войвода - податките за Недка (Неда) войвода са няколко и при това доста противоречиви. Съдейки по първоначални фолклорни сведения, тя хайдутства вероятно в Софийско – около Витоша и съседните планини. Подвизите й се свързват с действията на хайдушките войводи Кузма (Козма, Кузман) и Дамян. Последните са открити и обградени от турска потеря. Когато разбира за това, Недка – „жена лехуса (току-що родила), с дете некръстено... взима детето си от люлката, посича го със сабята...”, събира вярна дружина и спасява двамата войводи. Тя залавя предводителя на потерята – софийския кадия, развежда го за поругание и назидание из околните села и накрая го убива.
Според други данни Недка е родом от „града на 100-те войводи” – Сливен. Така в своя тритомен труд „Опит за история на град Сливен” (1911 – 1929) видният сливенски краевед, юрист и дипломат д-р Симеон Табаков (1880 – 1918) помества списък на по-известните сливенски войводи, в който под № 75 фигурира и Недка войводка. Подробности обаче за нейното хайдутстване липсват, поради което отново опираме до фолклора.
В песента „Войвода бела Неда”, записана от същия Сливенски край (Котел), не само че се повтарят отделни художествени моменти, характерни като цяло за хайдушкия ни фолклор, но, както и ще видим по-нататък в песните посветени на друга една хайдутка – Мерджан Рада войвода, имаме почти сто процентово съвпадение на някои елементи. Песента е от Сливенско и при все това не можем да сме сигурни, че Нед(к)а е от този край, след като събирането на четата й се споменава да е станало в „Ирин – Пирин планина”.

ВОЙВОДА БЕЛА НЕДА

Провикна се бела Неда
от Ирин-Пирин планина,
от Агликова поляна,
от хайдушкото кладенче:
– Който хайдутин ша стане,
тука при мене да доде,
аз ша им стана войвода.
Ачи са сбраха, прибраха,
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем.
Накладоха голям огън,
уловиха вакъл овен,
отсякоха дълъг ръжен,
набодаха вакъл овен,
нито заклан, нито одран,
жуф го на огън гудиха –
огън тлей, овен блей.
Отговаря бела Неда:
– Ой ви вази, отбор момци,
отбор момци, се юнаци,
кой се юнак не разплаче,
той ще да ни й войвода.
Огън тлей, овен блей,
всичките се разплакаха,
бела Неда не заплака –
тя ша им е войводата.
Че й станала бела Неда,
че препаса остра сабя,
че понесе три байрака,
един чървен, втори зелен,
а трети сиво сукно,
сиво сукно невеново.
Че поведе отбор момци,
отбор момци, се юнаци,
а че тръгна из балканът.
Ходила й хайдутувала,
ходила девек'години,
никой си Неда не знай.
На десетата година –
тогиз Неда опознали.

Котел (СбНУ 2, стр. 144)

И в още една народна песен, известна този път от Дряновския край, също се говори за Недка войвода. Това според дряновци им дава достатъчно основание да сочат своя град като родно място на хайдутката. Действително в песента Недка е наречена „бяла шуменка”, което може да се тълкува и в смисъл на „нова шуменка”, т. е. че тя не е родом от този град, а се е преселила от другаде. Колкото е възможно това да е Дряново, толкова е възможно и да е Сливен. Така въпросът за родното място на Нед(к)а войвода остава открит.

ИЗБОР НА МОМА ЗА ВОЙВОДА

Събрали са са, отбрали
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем,
ала си немат войвода.
Че проводили до Недка,
до Недка бяла шуменка:
"Де да е Недка, да доде,
тук ша ни стане войвода
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем!"
Де зачу Недка тъз дума,
Недка мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
викат ме, майко, канят ме
до седемдесе юнака -
аз да им стана войвода!
Мама и дума на Недка:
- Я върви, Недке, я върви,
доде ти държат краката,
краката още ръцете,
доде ти видят очите.
И Недка стана, отиде.
Кат въз юнаци отиде
и юнаци се засмяха,
бели си ръце плеснаха,
един си други думаха:
- Хайде да отмериме
трийсет разкрача на дълго,
сабя на нишан ша турим:
който сабята умери,
куршума на две разсече,
той ша ни стане войвода.
Юнаци са си станали,
фърляли и префърляли,
не могли да я умерят.
Бре гиди Недка, Недке ле!
Недка отстрани стоеше,
Фибришим пушка държеше,
държеше сиир струваше.
Като се Недка изтири,
коляно в земя удари,
пушка на око помери -
трийсе разкрача префърли,
куршум се на две разсече.

Дряновско (Стоин-ССБ, № 297 – „Недка войвода”, с. 111).

Няма да бъде пресилено, ако въз основа на наличните данни от хайдушкия фолклор кажем, че с това име – Нед(к)а, са действали поне 2 (и/или по-малко вероятно 3) български хайдутки, но по различно време, в различни райони и с неуточнено досега родно място.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 12-10-12, 03:12 PM   #39
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Пена (Пенка) хайдутка - за нея се знае със сигурност, че е от Търновския край. Действа из един обширен район в централната част на Северна България – Търновско, Дряновско, Габровско и Севлиевско. Името на тази хайдутка достига до нас благодарение на една хубава хайдушка народна песен от Търновско, а претенции за нейно родно място днес издига и гр. Дряново.
От песента научавеме, че в един момент Пена арнисва (спира, престава) с хайдутството и склонява да се омъжи. Като всяка жена и тя копнее да опита от мирното човешко щастие. Пътят на сватбената й процесия обаче е пресечен от някакви „седемдесе юнаци” – очевидно не хайдути-закрилници, а обикновени разбойници, каквито и по онова време съвсем не са липсвали. Сюжетът по-нататък е ясен – в младата булка нещо трепва, у нея се пробужда довчерашната юначна хайдутка и тя съсича от раз неприятелите.

П Е Н А Х А Й Д У Т К А И З Б И В А Х А Й Д У Т И

Мама на Пена думаше:
– Пено льо, мила мамина!
Ела са, Пена, арниши,
от туй, Пено льо, хайдутство.
Мама ще да та ожени
през девет села в десето.
Пена мами си думаше:
– Майно льо, мила майно льо!
Аз ще са, мамо, арниша,
ако ми тетю хариже
моето конче хранено,
моята пушка бойлия,
моята сабя френгия,
мойто калпаче бошнашко.
И тетю й е харизал
нейното конче хранено,
нейната пушка бойлия,
нейната сабя френгия
и калпачето бошнашко.
Дигнали сватба голяма –
от девет села сватове,
и от десето – кумове.
Дошле са и зели са я,
прегнали да си отиват.
Минали поле широко,
настали гора зелена.
Среща им идат байраци –
със седемдесе юнаци,
Пена Калини думаше:
– Я кажи на байрактари,
от пътя да се отбият,
сватбата да си отмине.
Калина дума байрактар:
– От път байраци отбийте,
сватбата да си отмине.
Байрактар дума Калини:
– Каква е сватба голяма,
по-голяма ли й от нази,
дето гора държиме,
гората и планината,
и на гората пътища,
пътища и пътеките,
и тесни кални клисури?
Нам ни са сякой отбива,
че вам ли да са отбийме?...
Чула ли й Пенка тъз дума,
че метна було от глава,
извади сабя френгия,
че са на дясно завъртя,
дур` са на ляво обърне,
сам байрактаря остана...
Че са на Пенка молеше:
– Прости ма, Пено, остави,
че съм едничък на мама,
на мама, още на тетя,
че имам булче гиздаво
и малко дете хубаво.
Че го е Пена простила,
да й ръката цалуне,
да ходи да приказува,
каква са булка срешнали.

Велико Търново, зап. Цани Гинчев (СбНУ 3, стр. 114)

Народната памет в Севлиевско допълва картината на хайдушкия живот на тази българка с още няколко интересни щрихи. В този край се знае, че веднъж на път от Троянско за Габровско, Пена и дружината й се спират да нощуват в местността „Куклите”, североизточно от вр. „Зелениковец” при с. Кръвеник, Габровско.
Образът на Пен(к)а хайдутка фигурира и в едно предание от Русенско. Там за нея се говори, че е приятелка на Рада Барачкина, заедно с която намират убежище в четата на Вълчан войвода. Години наред двете девойки бродят с хайдутите из Стара планина под мъжките имена Радю и Пеню. А когато Рада (Бойка) е смъртно ранена, за нея в продължение на около 3 години остава да се грижи именно Пенка и нейният побратим Станю. Не знаем какво се случва с хайдутката след смъртта на приятелката й Рада войвода, но и в този си вид достигналото до нас предение не си противоречи с представената по-горе песен за Пена хайдутка – напротив, двете взаимно се допълват.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 25-10-12, 04:50 PM   #40
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Пенка войвода - това е друга народна закрилница със същото име – Пенка, за която научаваме отново от фолклорните песни. Тя действа със своя дружина в района на Горна Джумая (дн. Благоевград) в периода между 1840 – 1850 г., като е родом най-вероятно някъде от този край. Подробни исторически данни обаче и за нея липсват. Остават песните, в които е възпята:

ПЕНКА ВОЙВОДА

Мама на Пенка думаше:
Пенке ле, мила мамина,
макар да съм ти мащиха,
на добро ша та науча –
кога ти доди сватбата
хубаво да се примениш!
Хубаво да се примениш,
лекичко да се поклониш
на свекър и на свекърва
и на по-стара йетърва!
Очите да не издигнеш,
гората да не погледнеш,
че ще сватове да кажат:
– Пенка е с хайдути ходила!
Пенка мама си думаше:
Мале ле, стара майчице,
Яз ще са моля на тебе,
пък ти са моли на тате,
прикя да ми прикьоса
моята мъжка премяна,
моята сабя френгия
и тънка пушка бойлия,
че яз да мъж да водя,
я два дни, я три дни
или пък до три сахатя.
Яз щъ в Балкана да ида,
в Балкана – при хайдутите.
Тамо ме чакат юнаци,
Под всяко дърво – юнак,
Във всяка долчинка – и байрак.
Още си Пенка издума,
облече мъжка премяна,
запаса сабя френгия,
преметна пушка бойлия,
че се и на конче качила.
В Балкана Пенка отиде –
в Балкана, при хайдутите,
че си юнаци дарува –
на всеки юнак я по ялък,
я пък бялка жълтичка,
да знаят, ощи да помнят,
кога съ й Пенка женила.

Песента е от репертоара на удивителната народна певица, сладкогласната Петкана Захариева (1925 – 1983) от с. Чукарово, Тополовградско.

В един малко по-различен вариант на същата песен, известен ни от Дряновско, попадаме на интересна подробност, която потвърждава района на действие на Пенка войвода. Става дума за използваното в този нов вариант на песента на притежателното прилагателно „рилна”, което според нас недвусмислено насочва към Рила планина. Ето и въпросната част от текста, която гласи:

Планино рилна и буйна
Недей се толкоз разжаля.
Аз няма да се замая,
след два дни, след три, ще дойда.
Доде ме прости кума ми,
доде ми хвърли булото.
Армаган ще ти донеса,
армаган тънки дарове,
на всеки юнак и ялък,
на всеки баир и байрак,
на всяка крушка и пушка...
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Отговор


Активни потребители, разглеждащи тази тема в момента: 1 (0 регистрирани и 1 гости)
 
Инструменти за темата
Режими на показване

Правила за писане
You may not post new threads
You may not post replies
You may not post attachments
You may not edit your posts

BB code is Включен
Емотикони са Включен
[IMG] код е Включен
HTML код е Изключен
Препрати във форум


Всички времена са GMT +2. Часът в момента е 01:11 AM.


Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2017, Jelsoft Enterprises Ltd.