Форуми  

Върни се назад   Форуми "Традиция" - В служба на колекционера и реконструктора от 2005 година! > История > Обща История

Обща История От неолита до сега

Отговор
 
Инструменти за темата Режими на показване
Стар 01-04-11, 11:43 AM   #41
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 април

1. ІV. – Ден на хумора и сатирата.
1. ІV. 1916 г. – в България влиза в сила Григорианският календар (по името на папа Григорий ХІІІ, който коригира летоброенето през 1582 г.). Датата 1. ІV. е провъзгласена за 14. ІV. (с 13 дни напред).
1. ІV. 1947 г. – умира Екатерина Великова Каравелова – българска общественичка, активна деятелка на женското движение и една от учредителките на Българския женски съюз (БЖС), публицистка, съпруга на Петко Каравелов и майка на Лора и Виола Каравелови. Погребана е в градината на църквата “Св. Седмочисленици” в София.
2. ІV. – Международен ден на детската книга.
2. ІV. 1872 г. – на тържествена церемония Великият везир на Османската империя връчва на Видинския митрополит Антим берат за назначаването му като пръв екзарх на Българската православна църква.
3. ІV. 1860 г. – по време на тържествената Великденска служба в църквата “Св. Стефан” в Цариград епископ Иларион Макариополски не споменава в литургията си името на Цариградския гръцки патриарх. Според канона това означава, че българите отхвърлят патриаршеската му власт. Ил. Макариополски се обявява за независим от патриарха духовен предводител на българския народ и църква, а заедно с него се отделя от Патриаршията и българската община в турската столица.
3. ІV. 1879 г. – по предложение на проф. Марин Дринов Учредителното събрание в Търново избира гр. София за столица на Княжество България.
4. ІV. 1867 г. – в Стара Загора се ражда Андрей Славов Тошев – учител, ботаник, публицист, обществен и държавен деец, дипломат, министър-председател на България (21. ІV. – 23. ХІ. 1935).
4. ІV. 1919 г. – в Стара Загора се ражда Веселин Симеонов Ханчев – поет, публицист, драматург и юрист, съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962 – 1964) и Париж (1964 – 1966). Ум. на 4. ХІ. 1966 г. в София.
4. ІV. 2004 г. – автобус с ученици-екскурзианти от България се преобръща и пада в р. Лим (между Сърбия и Черна гора). При катастрофата загиват 12 деца от Свищов.
5. ІV. 971 г. – след кратка обсада столицата на Второто българско царство – Преслав, е превзета от войските на византийския император Йоан Цимисхи (969 – 976).
5. / 17. (н. ст.) ІV. 1846 г. – роден е Таньо (Атанас) Стоянов Куртев (Таньо войвода) – един от най-верните съратници и телохранители на Апостола. Известен още като Домусчийски или Диарбекирски, по прякор – Уйгунсуза (т. е. заточеник с неопределено наказание).
5. (ст. ст.) ІV. 1857 г. – във Верона (Италия) се ражда бъдещият княз на Княжество България – Александър Батенберг, втори син на полякинята Юлия Хауке и хесенския княз Александър-Лудвиг фон Хесен (брат на руската императрица).
5. ІV. / 24. ІІІ. (ст. ст.) 1886 г. – в Цариград е подписан т. нар. Топханенски акт (по името на двореца Топхане). С него de facto се признава акта на Съединението между Княжество България и Източна Румелия (1885).
6. ІV. 885 г. – умира братът на Константин (Кирил) Философ – славянският първопросветител и книжовник Методий. Погребан е в съборната църква на Велеград.
6. ІV. 1841 г. – Избухва т. нар. Нишко въстание. Предпоставка за бунта е терорът над местното население, упражняван от османските земевладелци и нежеланието на властите да осъществят реформите, залегнали в Гюлханския хатишериф (1839). Конкретeн повод е нападението, извършено по време на великденската служба в църквата на с. Каменица, Нишко, от страна на банда въоръжени мюсюлмани. Въстанието обхваща Нишко, Пиротско и някои села от Видинско. Сред водачите се открояват имената на Милое Йованович, войводата Никола Сръндак, Стоян Чавдар, Станко Бояджи и др. Избити са няколко хиляди души, разграбени и опожарени са ок. 240 български села, а след потушаването на въстанието над 10 000 българи напускат родните си места в търсене на спасение. Навършват се 170 г. от събитието.
6. ІV. 1909 г. – подписан е българо-турски протокол, с който Турция признава независимостта на България (22. ІХ. 1908). През следващите дни това правят правителствата на Сърбия и Черна гора (7. ІV.), Англия и Франция (9. ІV.).
7. ІV. – Ден на здравния работник.
7. ІV. 1905 г. – в София се ражда Преслав Борисов Кършовски – художник-живописец, график и сценограф.
8. ІV. – Международен ден на ромите. Обявен е за такъв през 1992 г. от ООН и Европейския съюз.
8. ІV. 1965 г. – комендантът на Софийския гарнизон генерал-майор Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров – Горуня се самоубива в дома си. Двамата оглавяват неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков. След провала на заговора близо 200 души заподозряни са подложени на съдебен, административен и партиен тормоз.
9. ІV. 1868 г. – във Варна се ражда Димитър Тодоров Страшимиров – филолог и историк (автор на сериозни проучвания върху живота и делото на В. Левски), общественик, брат на Антон и Тодор Страшимирови.
9. ІV. 1943 г. – в София се ражда Георги Минчев – известен български поп и рок певец, един от основоположниците на българската рокмузика и бард на демократичните промени след 10. ХІ. 1989 г. Пее от началото на 60-те години на ХХ в. („Бяла тишина”, „Снегът на спомена”, „Блажени години”, „Българският рок” и др.). Умира от рак през февруари 2001 г.
10. ІV. 1866 г. – в Цариград е основано българско читалище. Инициатор на идеята е местната Българска духовна дружина, обединяваща видни български дейци, живеещи в османската столица. Дългогодишен председател на читалището е П. Р. Славейков и под неговото ръководство то взема дейно участие в борбата на българския народ за извоюване на църковна независимост.
10. ІV. 1979 г. – в 20.34 ч. московско време в Космоса излита първият български космонавт Георги Иванов (р. 2. VІІ. 1940 г. в Ловеч). България става шестата космическа страна в света.
11. ІV. – Св. мчк. Антипа – покровител на зъболекарите. Професионален празник на стоматолозите.
11. ІV. 1866 г. – в гр. Браила (Румъния) е представена пиесата на Добри Войников „Райна княгиня”. На същата дата след 5 г. (1871) Букурещкият театър представя за първи път пиесата му „Възцаряванието на Крума Страшний”.
11. ІV. 1944 г. – умира Димитър Добрев Добрев – български морски офицер, капитан І-ви ранг, възпитаник на Военното училище в София, участник като юнкер в Сръбско-българската война (1885) и детронирането на княз Александър I (1886). Като доброволец се включва в Руско-японската война (1904 – 1905). Попада в японски плен, но е освободен. През 1906 г. се завръща в България, последователно е началник на Морското училище (1906 – 1908), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера „Надежда”. През Балканската война (1912 – 1913) командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турския крайцер „Хамидие”. След като напуска флота дълги години работи като адвокат във В. Търново.
12. ІV. – Международен ден на авиацията и космонавтиката.
12. ІV. 1858 г. – в Пирдоп се ражда Стефан Паприков – военен и държавен деец, ген.-майор, началник на Военното училище (1887 – 1891), участник в Сръбско-българската война, министър на външните работи (1908 – 1910) и дипломатически представител на България в Русия (ум. 30. V. 1920 г.).
12. / 24. (н. ст.) ІV. 1877 г. – в Кишинев руският император Александър ІІ подписва нарочен манифест, с който Русия обявява война на Османската империя. Започва освободителната за нас българите Руско-турска война (1877 – 1878).
13. ІV. 814 г. – умира кан Крум (803 – 814). Внезапната му смърт е свързана със ред загадъчни обстоятелства. Изключителният български владетел вероятно става жертва на сакрално цареубийство.
13 – 14. ІV. 1205 г. – в знаменитата битка при Одрин цар Калоян (1197 – 1207) разгромява латинския император Балдуин дьо Фландър и неговите смятани за “непобедими” западни рицари. В сражението според хронистите загива “цветът на латинската войска”. Събитието няма аналог в дотогавашната история на кръстоносците.
14. (н. ст.) ІV. 1879 г. – със султанско ираде Алеко (Александър Стефанов) Богориди (Алеко паша) е назначен за пръв генерал-губернатор (главен управител) на областта Източна Румелия.
14 – 16. ІV. 1876 г. – по време на подготовката за Априлското въстание (1876) е свикано събрание на представителите на революционните комитети от ІV-ти Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг в местността Оборище. Това е първото народно представително събрание (Парламент) в новата българска история. Навършват се 135 г. от събитието.
15. ІV. 1903 г. – в с. Ени чифлик (Одринско) се ражда Георги Михов Димитров (Гемето) – политически деец, лидер на БЗНС, ръководител (1941 – 1944) на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро (ум. 28. ХІ. 1972 г. във Вашингтон). Баща на земеделската лидерка Анастасия Мозер.
15 – 18. (ст. ст.) ІV. 1903 г. – самостоятелна група македонски българи (т. нар. гемиджии) извършва в Солун поредица атентати. Освен атентаторите загиват още 10 и са ранени 16 души. Солунските атентати се смятат за прелюдия към Илинденско-Преображенското въстание (1903).
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 18-04-11, 02:00 PM   #42
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 16-30 април

16. / 28. (н. ст.) ІV. 1879 г. – Учредителното събрание в Търново (свикано на 10. ІІ. с. г.) приема първата българска конституция – Търновската. Отменяна и променяна на няколко пъти тя действа като основен, върховен закон до 1947 г. Професионален празник на българските юристи.
16. ІV. 1925 г. – в катедралния храм “Св. Неделя” в София, по време на опелото на убития (14. ІV.) о. з. ген. К. Георгиев, е извършен атентат от членове на Военната организация на БКП. Загиват 134 д., сред които 3 народни представители, 10 генерали и 26 офицери. Ранени са 343 д. (мнозина умират от раните си през следващите дни). Между ранените са министър-председателят Ал. Цанков, министърът на вътрешните работи ген. Русев, подпредседателят на НС Борис Вазов, Андрей Ляпчев, митрополит Стефан, военният министър ген. Вълков, Ат. Буров и др.
17. / 29. (н. ст.) ІV. 1877 г. – създаденият още в началото на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич” в Кишинев (Бесарабия) е реорганизиран в Българско опълчение, начело с ген. Николай Г. Столетов.
17. / 29. (н. ст.) ІV. 1879 г. – започва работата си І-то Велико народно събрание, натоварено с избора на княз. По препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили то избира за пръв държавен глава на Княжество България хесенския принц Александър Батенберг – участник в Руско-турската война и племенник на руския император Александър ІІ.
17. ІV. 1898 г. – в гр. Кюстендил умира легендарният български хайдутин и войвода Дядо Ильо Марков (Илия Марков Попгеоргиев, Ильо Малешевски) – Ильо войвода (р. 28. V. 1805 г. в малешевската паланка Берово, дн. Р. Македония).
18. ІV. – Международен ден за опазване паметниците на културата.
18. / 30. (н. ст.) ІV. 1879 г. – с нарочен ферман на турския султан е утвърден Статутът (Органическият устав) на областта Източна Румелия.
19. (ст. ст.) ІV. 1876 г. – пловдивският кърсердар Неджиб ага, придружен от 14 заптиета, пристига в Копривщица с намерението да залови председателя на местния революционен комитет Тодор Каблешков. Акцията на турските власти води до преждевременното избухване на Априлското въстание на следващия ден.
19 – 20. ІV. 1941 г. – след присъединяването на България към Тристранния пакт (1. ІІІ. с. г.) българските войски навлизат във Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
20. ІV. 1846 г. – под редакцията на Иван Богоров в Лайпциг излиза бр. 1 на в. “Български орел” – първият български вестник.
20. (ст. ст.) ІV. 1876 г. – в Копривщица е обявено Априлското въстание. Вестта за началото му е разпространена чрез “Кървавото писмо” на Тодор Каблешков до комитетските дейци в революционния център Панагюрище и останалите три революционни окръга – Търновски, Сливенски и Врачански.
20. ІV. 1920 г. – на конференцията в Сан Ремо българските земи в Източна и Западна Тракия са предоставени на Гърция и влизат в пределите на южната ни съседка.
21. ІV. – Професионален празник на военното разузнаване. Обявен е за такъв през 1996 г.
21. ІV. / 3. V. (н. ст.) 1851 г. – в Горна Джумая (дн. Благоевград) се ражда Георги Димитров Измирлиев (Македончето) – участник в национално-освободителното движение, помощник апостол и военен ръководител в І Търновски революционен окръг по време на Априлското въстание, обесен в Горна Оряховица на 28. V. 1876 г.
21. ІV. / 3. V. (н. ст.) 1867 г. – в с. Пандъклий, Бесарабия, се ражда Александър Павлов Малинов – политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия (след 1902 г.), министър-председател (ум. 20. ІІІ. 1938 г.).
21. ІV. / 4. V. (н. ст.) 1903 г. – в с. Баница, Серско, в сражение с турска потеря, пада убит видният деец на македоно-одринското национално революционно движение и вожд на ВМОРО – Гоце (Георги) Николов Делчев.
22. ІV. – Международен ден на Земята. В България се отбелязва от 1993 г.
22. ІV. 1876 г. – пред събралото се множество в Панагюрище свещеници от града и околните села тържествено освещават въстаническото знаме, изработено от 20-годишната учителка Райна Попгеоргиева Футекова (Райна княгиня). Церемонията се отлага с два дни, тъй като в деня на обявяването на въстанието (20. ІV.), знамето все още не е напълно завършено – остава да се извезе думата „смърт” и да му се пришият допълнително пискюли.
22. ІV. (н. ст.) 1915 г. – близо до Роженския манастир край Мелник е убит от наемни убийци видният деец на ВМОРО – Яне Иванов Сандански.
23. ІV. – Международен ден на книгата и авторското право.
23. ІV. 1856 г. – по инициатива на ерудираният възрожденски просветен деец Кръстьо Стоянов – Пишурка в Лом се създава българско читалище. Така градът се нарежда сред пионерите на читалищното дело в България.
23. ІV. 1901 г. – по повод 25-годишнината от Априлското въстание е положен основният камък на паметника Цар Освободител в София. В основите му е поставена медна кутия с нарочен документ и всички видове български монети, пуснати в обръщение от Освобождението дотогава. Паметникът е завършен на 15. ІХ. 1903 г. и тържествено открит на 30. VІІІ. 1907 г.
24. ІV. 1856 г. – в с. Видим, при Дуба (Чехия), се ражда Иван (Ян Вацлав) Мърквичка – живописец, изтъкнат портретист и илюстратор, ярка фигура в българския художествен живот след Освобождението. Оставя богато художествено наследство, в т. ч. забележителни творби в областта на черковната стенопис и иконопис. Установява се в България през 1881 г., един от учредителите е на Държавното рисувално училище в София (1896) и пръв негов директор (до 1909). От 1923 г. до края на живота си живее в родината си, но често идва и твори в България (ум. 16. V. 1938 г. в Прага).
24. ІV. 1946 г. – тленните останки на цар Борис ІІІ (1918 – 1943) са изнесени от Рилския манастир.
25. ІV. 1700 г. – в Петропавловския манастир край Лясковец е обявено т. нар. Марино въстание. Негови организатори са вдовицата Мара, синът й Стоян и Минчо Гайтанджи. Въстаниците имат първоначален успех над войската на търновския управител Изедин бей, но по-късно са разбити от по-многобройните части на Кърджали Омер. След тежки загуби бунтовниците се разделят на отделни групи и се оттеглят навътре в планината.
25. ІV. 1845 г. – Ил. Макариополски и Н. Бозвели получават пълномощно от абаджийския еснаф в Цариград, за да го представят пред патриарха и турското правителство по въпросите на църквата. Така възниква първото българско национално представителство в турската столица.
26. ІV. 1923 г. – дейци на ВМРО убиват в София Никола Юруков – български архитект (по негов проект е сградата на ДЗИ в София) и революционер, деец на ВМОРО и на Македонската федеративна организация (р. 1880 г. в костурското с. Лабаница). През 1913 г. подписва Меморандума до Великите сили, с който се настоява Македония да бъде присъединена към България.
26. ІV. 2000 г. – провежда се срещата “Българският Великден”. По покана на премиера Иван Костов присъстват ок. 500 известни българи, живеещи в чужбина и у нас.
27. ІV. 1866 г. – в Трявна се ражда Пенчо Петков Славейков – поет, литературен критик, есеист, преводач, културен и обществен деец, член на БАН, син на П. Р. Славейков.
27. ІV. 1881 г. – княз Александър І Батенберг извършва държавен преврат. Свалено е правителството на Петко Каравелов, Търновската конституция е суспендирана (отменена) и е въведен т. нар. Режим на пълномощията (1881 – 6. ІХ. 1883).
28. ІV. – Световен ден за безопасност и култура на труда. Обявен е за такъв през 2005 г. по инициатива на Международната организация на труда (МОТ).
28. ІV. 1943 г. – в София умира Тодор Генчов Влайков (псевдоним Веселин Здравков) – български писател, общественик и политик (р. 13. ІІ. 1865 г. в Пирдоп), действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 г., един от основателите (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Съставя читанки за І, ІІ, ІІІ и ІV отделение, депутат е в ХІ-то и ХVІІІ-то ОНС, съучредител (заедно с Тодор Йончев) на първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало” (1890) в с. Мирково, Софийско, основател и пръв лидер на Радикалдемократическата партия (1905).
29. ІV. 1867 г. – с чета от 30 души старият хайдушки войвода Панайот Хитов преминава р. Дунав при Тутракан и се отправя към Стара планина. Знаменосец (байрактар) в четата е Васил Левски.
29. ІV. 1872 г. – започва Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Продължава до 4 май. В него, заедно с редица комитетски дейци от вътрешността на страната, участва и Апостолът на свободата – Васил Левски.
29. ІV. 1957 г. – в София умира полк. Продан Стоянов Таракчиев – български офицер, един от първите летци в България (р. 12. ХІ. 1885 г. в Сливен). Участва в Балканската война като летец-наблюдател и на 16. Х. 1912 г. заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет над гара Караагач, като хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. През І-та световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918), а след войната става началник на Аеропланното училище.
30. ІV. 1876 г. – по време на Априлското въстание турското командване предприема решително настъпление срещу Панагюрище. Градът е завладян, опожарен и разорен. На същия ден започва геройчната отбрана на Батак срещу ордите на Ахмед ага Барутанлията.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 18-04-11, 03:42 PM   #43
wesko
Комита
 
wesko's Avatar
 
Регистриран: Dec 2005
Местоположение: Плевен
Възраст: 34
Мнения: 1,160
Стандартно

18 април

1877 година генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение. В навечерието на Руско-турската война генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното Българско опълчение. Участва в боевете при Стара Загора. Командир на Шипченския отряд, включващ Българско опълчение и Габровския отряд. Лично командва защитата на Шипка през август 1877 г. срещу Западната османска армия. Заменен на шипченската позиция от генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Командир на Българското опълчение до края на военните действия. Командва руския авангард при зимното преминаване на Стара планина от дясната колона на Южния отряд. Участва в решителната победа при Шейново. Награден е с Орден "Свети Георги" IV ст., Орден "Свети Владимир" I ст. и Орден "Света Ана" I ст. Умира на 27 юни (10 юли) 1912 г. в Царское село.
__________________
Бъди възторжен идеалист. Смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвование.
wesko is offline   Отговори с цитат
Стар 02-05-11, 11:51 AM   #44
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 май

1. V. – Ден на труда и на международната работническа солидарност. Имен ден празнуват Мая, Майя, Ермена, Ерменко, Тамара.
1. / 13. (н. ст.) V. 1873 г. – в Букурещ (Румъния) излиза бр. 1. на Ботевия в. ”Будилник”.
1. V. 1925 г. – започва делото срещу извършителите на бомбения атентат в църквата “Св. Неделя” в София (16. ІV.). Процесът приключва (11. V.) с произнасянето на няколко смъртни присъди, изпълнени на 27 май с. г.
2. V. 907 г. – в Плиска умира кан/княз Борис І – Михаил (852 – 889), покръстителят на българския народ, наложил Християнството за единствена и официална религия на всички свои поданици.
2. V. 1943 г. – умира видният български историк-медиевист и византолог, член на БАН – проф. Петър Стоянов Мутафчиев (род. 4. VІІ. 1883 г. в с. Боженци, Габровско).
2. V. 1945 г. – роден е актьорът Йосиф Стефанов Сърчаджиев (“Черните ангели”, “Аспарух”, “Бон шанс, инспекторе”, “Време разделно” и др.) – син на първия директор на Държавния сатиричен театър в София и преподавател във ВИТИЗ – Стефан Сърчаджиев.
3. V. – Световен ден на свободата на медиите.
3. V. 1859 г. – в Болград (Бесарабия) е открита първата българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Учредена е на 28. VІ. 1858 г. с правителствена грамота на молдовския княз Н. Богориди.
4. V. 1886 г. – в Пловдив се ражда Александър Костакиев Пеев (Боевой) – юрист, син на възрожденския деец Костаки Пеев, ръководител (от 1941 г.) на нелегална разузнавателна група, работеща в полза на съветското военно разузнаване, разкрит (ІV. 1943), арестуван, осъден на смърт и разстрелян (22. ХІ. 1943).
4. V. 1943 г. – роден е Георги Аспарухов – Гунди, централен нападател на “Левски” и националния отбор на България по футбол, спортист и футболист № 1 за 1965 г., първият българин, отбелязал гол на Англия на “Уембли”, участник в три световни първенства (загива при автомобилна катастрофа заедно с колегата и приятеля си Никола Котков на 30. VІ. 1971 г.).
5. V. – Св. мъченица Ирина. Имен ден празнуват Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мирослав, Мирчо, Мирослава, Мира.
5. / 17. (н. ст.) V. 1876 г. – в Букурещ (Румъния) излиза бр. 1. (и единствен редактиран от Хр. Б.) на Ботевия в. “Нова България”. Вестникът съобщава пред света за избухналото в България Априлско въстание и възторжено посреща този отдавна очакван факт.
5. V. 1966 г. – в гр. Херсон (Украйна) се ражда Сергей Дмитриевич Станишев – политически деец, член ва ВС на БСП, депутат, д-р по история (завършва история в Московския държавен университет) и министър-председател на Р. България (от август 2005 г.).
6. V. – Вмчк Георги Победоносец (Гергьовден). Ден на храбростта и Българската армия. Имен ден на всички с имена Георги (гр. “земеделец”), Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо, Гошо, Гюро, Гого, Гоце. Ден на гр. Петрич.
6. / 18. (н. ст.) V. 1877 г. – в лагера на Българското опълчение край гр. Плоещ (Румъния) тържествено е осветено Самарското знаме – светинята на опълчението.
6. V. 1941 г. – в с. Беглеж, Плевенско, се ражда Гена Мачева Димитрова – забележителна оперна певица и вокален педагог, покорила неведнъж и не една световна оперна сцена (ум. 11. VІ. 2005 г.).
7. V. (ст. ст.) 1876 г. – след 9-дневни непрекъснати боеве с противника, четата на поп Харитон и Бачо Киро е разгромена в обсадения от частите на Фазлъ паша Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил”. Загиват войводата поп Харитон, военният ръководител Петър Пармаков и още над 140 въстаници. При опита за пробиване на обсадата е заловен, осъден и обесен в Търново даскал Бачо Киро Петров. Едва 47 оцелели въстаници от четата доживяват Освобождението. Самият манастир, прославил се с героичната си отбрана като „Малкия Севастопол”, е опожарен и разрушен.
7. V. 1918 г. – подписан е Букурещкият мирен договор между Румъния и Централните сили. По силата на клаузите му България си връща отнетата й след Междусъюзническата война Южна Добруджа, а в Северна Добруджа се установява кондоминиум (съвместно владеене) на Германия, Австро-Унгария, Турция и България.
7. V. 1930 г. – в с. Добромирка, Габровско, се ражда Пеньо Пенев Митев – безкомпромисен и гръмогласен поет на социалистическото строителство, самобитен, нешколуван талант, самоубил се на 27. ІV. 1959 г.
7. V. 1992 г. – България е приета за редовен член на Съвета на Европа.
8. V. – Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец.
8. V. 1876 г. – по време на Априлското въстание заловеният от турските власти национал-революционер Васил Петлешков (р. 1. І. 1845 г. в Брацигово) слага край на живота си, поглъщайки отрова.
9. V. – Ден на обединена Европа. Официално се отбелязва от 1985 г.
9. V. 1819 г. – в Габрово се ражда Николай (Никола) Христофорович Палаузов – български възрожденски и просветен деец, общественик, един от първите българи с юридическо образование (Ришельовския лицей в Одеса, 1842 г.). На 21-годишна възраст приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса. Основател е и дългогодишен председател на Одеското българско настоятелство (ум. 2. ІІІ. 1899 г.).
10. V. – Ден на гр. Шумен. Химн на града е песента “Оттука започва България”.
10. V. 1953 г. – Българската православна църква е въздигната в ранг от Екзархия в Патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил (1953 – 1971).
10. V. 1989 г. – започва т. нар. “голяма екскурзия” – изселването на българските граждани от турски произход в съседна Турция. Ескалиране на напрежението и възродителния процес в страната.
11. V. – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Имен ден празнуват Кирил, Киро, Кирчо, Методи, Методий. Професионален празник на библиотекарите. Ден на гр. Ловеч.
11. V. 1851 г. – в Епархийското училище в Пловдив за първи път се чества като празник на българската просвета Денят на светите братя Кирил и Методий – единствените известни автори на писменост, която днес в света използват над 300 млн. души.
11. V. 1872 г. – на тържество в чест на светите братя Кирил и Методий е провъзгласена независимостта на Българската екзархия от Цариградската гръцка патриаршия.
11. V. 1897 г. – близо до Пазарджик пада убит Алеко Константинов. Куршумът на наемния убиец е предназначен за спътника на Алеко – политическия противник на Народната партия Михаил Такев, но вместо него загива писателят.
12. V. – Международен ден на медицинските сестри.
12. V. 1876 г. – водачът на Априлското въстание в ІV-ти (Панагюрски) революционен окръг – Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев), е убит из засада при преминаването на р. Костина край с. Рибарица в Тетевенския балкан.
12. V. 1896 г. – по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна е създадено първото дружество на тракийските бежанци в България – Одринско емигрантско дружество „Странджа”. Неговата цел е да защитава интересите на българите от Одринска Тракия пред българското правителство и пред Великите сили. От 25 май дружеството започва да издава своя орган в. „Странджа”, а през следващите години дейността му се разраства, като обхваща и други населени места в страната.
12. V. 1952 г. – в Народна Република България е извършена парична реформа. Обмяната на наличните пари става в пропорция 100 : 1, а на крупните влогове в съотношения по-малки от 100 : 4. Златното съдържание на българския лев от 0,01087 е увеличено 12 пъти и определено на 0,130687.
13. V. (н. ст.) 1876 г. – по време на Априлското въстание в Перущица Кочо Чистеменски, след като убива цялото си семейство, сам слага край на живота си за да не попадне в ръцете на озверелите турци.
13. / 25. (н. ст.) V. 1894 г. – в Княжество България пристигат 9-ма швейцарци, които са назначени за първите учители по гимнастика в средните училища у нас.
14. V. 1868 г. – в Сопот се ражда Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на народния поет Иван Вазов. Завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Участва в Балканската и І-та световна война, като през последната ръководи успешната отбранителна операция при Дойран. В периода 1926 – 1931 г. е кмет на София. През 1936 г. при посещението си в Англия по повод годишнината от войната е посрещнат с уважение и големи почести, израз на което става свалянето на английските бойни знамена в негова чест (ум. 20. VІ. 1945 г.).
14. V. 1955 г. – България става член на Варшавския договор – отбранителен съюз на бившите социалистически държави.
15. V. – Международен ден на семейството. Обявен за такъв с Решение на ОС на ООН от 20. ІХ. 1993 г. За първи път се отбелязва през следващата 1994 г.
15. V. 1857 г. – в Трявна се ражда Рачо Петков Славейков – публицист, преводач и военен деец, син на П. Р. Славейков. Участва в Руско-турската и Сръбско-българската война, както и в Русенския бунт през 1887 г. (ум. 23. ІІ. 1931 г.).
15. / 27. (н. ст.) V. 1879 г. – назначеният за генерал-губернатор на Източна Румелия – Алеко Богориди (Алеко паша), се отправя от Цариград за Пловдив.

Последна редакция от ГеРак : 01-06-11 в 08:39 AM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 17-05-11, 09:13 AM   #45
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 16 - 31 май

16. / 29. (н. ст.) V. 1912 г. – подписан е таен “Отбранителен договор” между България и Гърция със срок на действие 3 г. Договорът дооформя Балканския съюз срещу Османската империя и приближава отдавна проектираната Балканска война.
16. V. 1971 г. – провежда се референдум за нова Конституция на Народна Република България. Два дни по-късно (18. V.) НС провъзгласява приемането на Конституцията и тя влиза в сила същия ден с публикуването й в “Държавен вестник”.
17. V. – Ден на българския спорт.
17. V. 1867 г. – с чета от 35 души хайдушкият войвода Филип Тотю (Тодор Тодоров Топалски) преминава р. Дунав при Свищов и навлиза в България.
17. (ст. ст.) V. 1876 г. – четата на Христо Ботев слиза на българския бряг близо до дн. гр. Козлодуй и се отправя към Врачанския балкан. В същото време друга чета начело с Таньо Стоянов (Таньо войвода) преминава р. Дунав източно от Тутракан. Съгласуваните действия на двете чети целят да подпомогнат избухналото вече Априлско въстание в Централна и Западна България.
17. V. 1894 г. – министър-председателят на Княжество България Ст. Стамболов подава поредната си (15-та) заплашителна оставка пред княз Фердинанд, който изненадващо я приема. Година по-късно Стамболов е зверски посечен в центъра на София.
17. / 30. (н. ст.) V. 1913 г. – подписан е Лондонският мирен договор между Турция и съюзените балкански държави, който слага край на Балканската война. По силата на неговите клаузи империята отстъпва на съюзниците всички свои владения западно от линията Мидия – Енос, с изключение на Албания. Ден след това (19 май) Сърбия и Гърция сключват таен военен договор, насочен срещу България.
18. V. – Международен ден на музеите. За първи път се чества на 18 май 1978 г. Датата се обявява за празник на всички музеи по света по идея на Международния музеен съвет (ICOM). От 1992 г. насам се провежда под различен надслов.
18. V. 1905 г. – открита е първата експозиция на дн. Национален археологически музей в София.
18. V. 1928 г. – в София се ражда бъдещият проф. Велизар Иванов Велков – историк и археолог, преподавател по история на Стария свят в СУ “Св. Кл. Охридски” и във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
19. V. (ст. ст.) 1876 г. – умира поп Сава Георгиев Катрафилов (р. 1836 г. в Елена) – свещеник и учител, деец на българското национално-освободително движение, член на щаба на Ботевата чета. Заклева четниците при стъпването им на родна земя. След боя при Милин камък на 18 май е тежко ранен в двата крака и вероятно е доубит от турците.
19. V. 1894 г. – след управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894) на власт в България идва правителството на д-р Константин Стоилов. То управлява до 13. І. 1899 г.
19. V. 1934 г. – извършен е поредният държавен преврат. Блоковото правителство на Н. Мушанов е свалено от власт, а на негово място е сформиран кабинет начело с Кимон Георгиев (политически кръг “Звено”). След няколко месеца ( І. 1935 г.) той подава оставка.
20. V. – Професионален празник на хлебари, ситничари и сладкари.
21. V. – Св. равноапостоли Константин и Елена. Имен ден на всички с имена Константин (лат. “постоянен”, “твърд”), Костадин, Коста, Динко, Елена (гр. “факел”), Ели, Елка, Ленка, Ленко. Ден на гр. Елена.
21. V. 1920 г. – лидерът на БЗНС Александър Стамболийски съставя свое самостоятелно земеделско правителство. То управлява страната до преврата от 9 юни 1923 г.
22. (н. ст.) V. 1913 г. – с оглед на задаващата се Междусъюзническа война в София е сформирана 1 резервна армия, в състав от две дивизии и сборна конна бригада. На 30 (н. ст.) май армията е преименувана на 5-та армия, а дивизиите съответно на 12-та и 13-та пехотни дивизии.
22. V. 1974 г. – официално е открит паметникът на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека “Кирил и Методий” в София.
23. V. 1897 г. – между Княжество България и Франция е подписан търговски договор, според който страната ни добива правото да открива свои търговски агентства на територията на Франция.
23. V. 1912 г. – в гр. Лом се ражда Люба Тодорова Ганчева – българска писателка, по-известна с псевдонима си Яна Язова. Пише стихове, разкази, статии, пътни бележки. Първият й роман „Ана Дюлгерова”(1936) е за невъзможността нещо в България да се промени, а следващият – „Капитан” (1940), е първият български роман за наркотрафик и проституция. Язова умира в дома си през юли 1974 г. при неизяснени обстоятелства. Вероятно е отровена и удушена с колана на халата й, а тялото е оставено да се разложи (открито е през август), за да се заличат следите от убийството. Впоследствие изчезват оригиналите на неиздадените й романи „Левски”, „Бенковски” и „Шипка” (части на трилогията „Балкани”) и др. творби, в присвояването на които е замесено името на писателя Николай Хайтов.
24. V. – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Професионален празник на учители, университетски преподаватели, журналисти, читалищни дейци. Това е празникът, честван най-дълго в новата ни история – от 1851 г., а поводът е още по-назад във времето – през далечната 855 г.
25. V. – Международен ден на безследно изчезналите деца.
25. (н. ст.) V. 1908 г. – открита е първата междуградска телефонна линия Стара Загора – Русе.
26. V. 1876 г. – Панайот Волов, един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание в ІV-ти революционен окръг, се удавя в р. Янтра (край с. Бяла, Русенско) при опит да премине през буйните й придошли води.
27. V. 927 г. – във Велики Преслав умира първият български цар – Симеон І Велики (893 – 927). За смъртта му се разпространяват легенди, една от които отдава краят на Симеон на “сърдечна болест” (инфаркт), настъпила в резултат на направена по заповед на византийския император Роман Лакапин имитативна “черна магия”.
27. V. 1387 г. – българският добруджански деспот Иванко подписва в Цариградското предградие Пера мирен договор с генуезците.
27. V. 1850 г. – начало на селското въстание в Северозападна България – една от най-масовите прояви на антиосманската съпротива на българите през ХІХ в.
28. V. 1876 г. – след разгрома на четата на Поп Харитон в Дряновския манастир, заловеният подвойвода на четата – Бачо Киро Петров, е съден и обесен в Търново.
28. V. 1920 г. – самостоятелното земеделско правителство на Ал. Стамболийски прокарва Закон за въвеждане на трудовата повинност (12 мес. за младежи над 20 г. и 6 мес. За девойки над 16 г.).
29. V. 1453 г. – Цариград пада под ударите на османските турци. Събитието слага край на някогашната Византийска империя и коренно променя хода на европейската, съответно и българската история.
29. (н. ст.) V. 1915 г. – държавите от Антантата отправят колективна нота до българското правителство. На България се обещават (ако влезе в І-та световна война срещу Централните сили) Изт. Тракия до линията Мидия – Енос, безспорната и част от спорната зона в Македония, части от Зап. Тракия и подкрепа в преговорите с Румъния за Юж. Добруджа.
30. V. 1365 г. – столицата на цар Иван Срацимир (1356 – 1396/1397) – Видин, пада под ударите на маджарите. Царското семейство е изпратено на заточение в крепостта Хумник (дн. Хърватско), където остава до есента на 1369 г.
30. / 18. (ст. ст.) V. 1872 г. – в с. Влахи, Благоевградско, се ражда Яне Сандански – виден деец на македоно-одринското революционно движение (представител на т. нар. “левица”), един от неговите ръководители и прославен войвода.
31. V. – Световен ден без тютюнев дим.
31. (н. ст.) V. 1876 г. – в квартал Акарджа в Стара Загора е обесен председателят на местния революционен комитет, сподвижникът на Апостола и един от водачите на Старозагорското въстание (1875) – Кольо (Никола) Ганчев. Смъртната му присъда е изпълнена заедно с тази на съратника му Господин Михайловски.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 20-05-11 в 03:12 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 01-06-11, 08:38 AM   #46
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 юни

1. VІ. – Международен ден на детето (от 1949 г.). За първи път е честван през 1950 г. в 51 страни по света.
1. (н. ст.) VІ. 1876 г. – големият български поет и революционер Хр. Ботев загива в падината Йолковица под връх Околчица във Врачанския балкан.
1. / 13. (н. ст.) VІ. 1878 г. – започват заседанията на Берлинския конгрес. Целта е ревизиране на Сан-Стефанския прелиминерен мирен договор между Русия и Турция. Конгресът завършва с подписването на неблагоприятния за България Берлински договор (1/13 н. ст. VІІ. 1878 г.), разделящ българските земи на 5 части с различна съдба.
1. VІ. 1942 г. – на гарнизонното стрелбище в София е разстрелян ген.-полк. Владимир Стоянов Заимов – военнен и политически деец, син на участника в националноосвободителното движение Стоян Заимов.
2. VІ. – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
3. VІ. 1395 г. – последният владетел на Търновското царство – цар Иван Шишман (1371 – 1395), е обезглавен в Никопол след превземането на крепостта от войските на Баязид І Светкавицата.
3. VІ. 2000 г. – умира незабравимата българска актриса Невена Коканова (“Тютюн”, “Момчето си отива”, “Крадецът на праскови” и др.).
4. VІ. 1848 г. – в Атон умира Неофит Бозвели (Хилендарски) – виден възрожденски деец, книжовник и учител, поставил началото на организираната църковно-национална борба на българския народ през ХІХ в.
4. VІ. 1875 г. – умира съратника на Н. Бозвели – Иларион Макариополски, духовен водач на българския нород и църква през ХІХ в., предприел на 3. ІV. 1860 г. прословутата Великденска акция, целяща отхвърлянето на Цариградската патриаршеска власт.
5. VІ. – Професионален празник на шофьори, строители, хотелиери и цветари. Международен ден за опазване на околната среда.
5. VІ. 1942 г. – правителството на САЩ на свой ред обявява война на България, след като последната е направила това още през декември 1941 г.
6. VІ. 1918 г. – в края на І-та световна война в 27-ми пехотен Чепински полк избухва най-масовият войнишки бунт. Той е оглавен от запасния подпоручик Б. Николчев. Войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември, като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта.
6. VІ. 1999 г. – на 64 г. умира големият български поет Дамян Дамянов.
7. VІ. 1990 г. – 3 дни преди първите (след 10. ХІ. 1989 г.) свободни и демократични избори за ВНС близо 1 млн. български граждани се събират на грандиозен митинг на СДС в София. Това е най-масовият до този момент митинг в България – цялото пространство между Орлов мост и хотел “Плиска” е изпълнено от протестиращото множество.
8. VІ. – Световен ден на океана.
8. VІ. 2007 г. – умира писателят Богомил Райнов (“Няма нищо по-хубаво от лошото време”, “Голямата скука”, “Господин Никой” и др.).
8 – 9. VІ. 1923 г. – с държавен преврат е свалено правителството на земеделския лидер Ал. Стамболийски и е заменено с нов кабинет, оглавяван от масона проф. Ал. Цанков (“кървавия професор”).
9. VІ. 2009 г. – умира Вера Мутафчиева – дъщерята на видния български историк Петър Стоянов Мутафчиев (1883 – 1943) и авторка на редица исторически романи.
10. / 22. (н. ст.) VІ. 1871 г. – в Браила (Румъния) излиза бр. 1. на Ботевия в. “Дума на българските емигранти”.
10. (н. ст.) VІ. 1907 г. – по инициатива на Ат. Илиев, майор П. Хаджиев, Ат. Кожухаров и по покана на окръжния управител Хр. Милев в Ст. Загора се събират 20 граждани-интелектуалци, които решават да се създаде археологическо дружество с цел основаване на местен музей. Датата (28. V. ст. ст.) се смята за рождена на РИМ – Ст. Загора.
10. VІ. 1988 г. – в Космоса излита вторият български космонавт Александър Александров.
11. VІ. – Професионален празник на икономистите в България. Обявен през 2005 г. по повод 110-та годишнина от създаването на първото българско икономическо дружество (1895). Ден на меда.
11. VІ. 1900 г. – в Казанлък се ражда Петър Георгиев Паунов – физик, един от основоположниците и организатор на геофизическите проучвания в България, създател на оригинални измерителни уреди.
11. VІ. 2005 г. – в Италия от рак умира незабравимото сопрано на България – изключителната оперна певица Гена Димитрова.
12. VІ. 1905 г. – в сражение с турска войска и башибозук загива заедно с цялата си чета Атанас (Димитров) Бабата – виден деец на ВМОРО и войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание.
13. (н. ст.) VІ. 1902 г. – България и Русия подписват военна конвенция, имаща за цел да противодейства на сключената по-рано военна конвенция между Австро-Унгария и Румъния.
13. VІ. 1903 г. – в Айтос се ражда Филип Кутев Тенев – композитор и диригент, автор на десетки масови и концертни песни, създател, художествен ръководител и диригент на първия български Държавен ансамбъл за народни песни и танци.
14. VІ. – Международен ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител.
14. VІ. 987 г. – по нареждане на Самуил, за да се запази държавата от междуособни борби, брат му Арон и семейството му (без Иван-Владислав) са избити в местността Царичина край р. Разметаница (приток на р. Джерман). Според други виждания актът е дело на византийската дипломация.
14. VІ. 1856 г. – в с. Загоричане, Костурско (дн. Гърция), се ражда Димитър Благоев Николов (Дядото) – политически деец, философ, журналист и публицист, основоположник на социалистическото движение в България, учредител на първата социал-демократическа партия на Балканите – БРСДП (ум. 7. V. 1924 г.).
14. VІ. 1923 г. – сваленият от поста министър-председател Ал. Стамболийски (лидер на БЗНС) е убит по особено жесток начин в родното си с. Славовица, Пазарджишко.
15. VІ. – Видовден. Честването му е свързано с култа към езическото божество Видо (ж. р. Вида) – един от четиримата градушкари: Герман, Вартоломей, Елисей (Лисе) и Видо. Вярва се, че на този ден слънцето се обръща за зима, наяве излизат всички сторени злини и затова се спазва строго забраната за работа.
15. / 27. (н. ст.) VІ. 1877 г. – след обявяването на Руско-турската война руските войски форсират р. Дунав при Свищов. На българска земя първи стъпват частите на ген. М. И. Драгомиров.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 06-07-11 в 09:09 AM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 16-06-11, 04:11 PM   #47
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 16 - 30 юни

16. / 29. (н. ст.) VІ. 1913 г. – “Денят на престъпното безумие” – избухва Втората Балканска (или Междусъюзническа) война, довела до първата национална катастрофа в новата ни история.
16. VІ. 1937 г. – ражда се първото дете на цар Борис ІІІ (1918 – 1943) и царица Йоанна – престолонаследникът княз Симеон Търновски (бъдещият цар Симеон ІІ, 1943 – 1946).
17. VІ. – Ден на енергетика.
17. VІ. 2001 г. – парламентарните избори за ХХХІХ ОНС са спечелени убедително от коалиция НДСВ (Национално движение “Симеон ІІ”).
18. VІ. 1897 г. – в с. Локорско, Софийско, се ражда Дончо Костов Стоянов – забележителен учен и книжовник, биолог, член на БАН и ред чуждестранни научни дружества и организации, академик, оформил няколко направления в биологията и генетиката и оставил крупно научно наследство (над 500 статии, монографии, учебници и студии на различни езици).
18. VІ. 1923 г. – в Прага Райко Даскалов, Александър Оббов, Коста Тодоров, Стефан Симов и др. земеделски дейци създават задгранично представителство на БЗНС.
18. VІ. 1923 г. – от туберкулоза умира поетът Христо Димитров Измирлиев (с псевдоним Христо Смирненски; р. на 17. ІХ. 1898 г. в Кукуш, Македония).
19. VІ. 1911 г. – в София умира Иван Христов Касабов – деец на национално-освободителното движение (р. 1837 г. в Лясковец), последовател на Дж. Мацини и дясна ръка на Г. С. Раковски, председател на ТЦБК в Букурещ (1866), основател и секретар на емигрантското “Българско общество”, подпомогнал материално четата на Х. Димитър и Ст. Караджа и първата обиколка на В. Левски в България.
19. VІ. 1919 г. – в София се ражда Богомил Николаев Райнов – философ, литературен критик, поет и белетрист, син на Николай Райнов.
20. VІ. – Световен ден на бежанците.
20. VІ. 1879 г. – излиза бр. 1 на в. “Целокупна България”. С него на политическата сцена в страната се появява нова партия – Либералната.
20. VІ. 1954 г. – открит е Мостът на дружбата на р. Дунав между гр. Русе и румънския гр. Гюргево.
21. VІ. 1828 г. – Константин Фотинов открива светско училище във френската махала на гр. Смирна.
21. VІ. / 4. VІІ. (н. ст.) 1913 г. – седмица след началото на Междусъюзническата война гръцката армия навлиза в почти опразнения чисто български гр. Кукуш и го опожарява. Градът окончателно изчезва от лицето на земята. Близо до пепелищата гърците издигат нов град – дн. Килкис.
22. VІ. – Ден на лятното слънцестоене.
22. VІ. 1941 г. – хитлеристка Германия напада Съветския съюз. Два дни по-късно (24. VІ.), по директиви от Москва, БКП решава да организира съпротивително движение в страната. Борбата се разгръща срещу собственото българско правителство и придобива форма на открита гражданска война.
23. VІ. – Ден на служителя в държавната администрация. Обявен за такъв от ОС на ООН на 20. ХІІ. 2002 г. Международен олимпийски ден (на същия ден през 1894 г. в Париж е създаден МОК).
24. VІ. – Рождение на Св. Йоан Предтеча – Кръстител (Еньовден). Имен ден на всички с имена Еньо, Енчо, Яна, Янка, Янко. Според поверието на този ден звездите слизат на земята и обайват всички наведени с цветовете си надолу билки, придавайки им магическа целебна сила. От 1994 г. денят се отбелязва като професионален празник на фармацефтите, производителите и търговците на лекарства.
24. VІ. 1241 г. – на ок. 46 – 47-годишна възраст умира цар Иван Асен ІІ (1218 – 1241), един от най-забележителните средновековни български владетели.
25. (ст. ст.) VІ. 1877 г. – по време на Руско-турската война (1877 – 1878) Предният отряд, командван от ген. Й. Гурко, освобождава Търново.
25. VІ. 1887 г. – след абдикацията на княз Ал. І Батенберг немският принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готта е избран от ІІІ-то Велико народно събрание за следващ (втори по ред) български княз в новата ни история.
26. VІ. – Международен ден на борбата с наркоманията и търговията с наркотици.
26. (ст. ст.) VІ. 1879 г. – първият (след Освобождението, 1878) български княз Александър І Батенберг полага клетва в Търново и официално встъпва на българския престол.
27. VІ. / 9. VІІ. (н. ст.) 1850 г. – в Сопот се ражда бъдещият народен поет, писател, обществен и държавен деец – Иван Минчов Вазов.
27. VІ. 1886 г. – в пределите на Княжество България се забранява използването на руската сребърна рубла като монетна единица.
28. VІ. 1913 г. – Румъния се намесва в Междусъюзническата война срещу България и навлиза с близо половинмилионна армия в Добруджа. Два дни по-късно (30. VІ.) Турция също се включва във войната и реокупира Източна Тракия.
28. VІ. 1957 г. – в с. Сирищник (Пернишко) се ражда Георги Седефчов Първанов – историк, политически деец, депутат, председател на ВС на БСП и президент (втори мандат) на Република България (от 22 януари 2002 г.).
29. VІ. – Свв. ап-ли. Петър и Павел (Петровден). Имен ден празнуват Петър (гр. “камък”, “скала”), Павел (лат. “малък”), Павлин, Павлина, Петрана, Пепа, Поли, Апостол, Камен. Датата се смята за среда на годината.
29. VІ. 1828 г. – в Ямбол се ражда Желю Христов Чернев – Желю войвода, български хайдутин, войвода и националреволюционер. Предвожда чети по време на Сръбско-турската (1876), Руско-турската (1877-1878) и Сръбско-българската (1885) войни. Умира на 24. VІ. 1893 г. в с. Карапча (дн. Маломир), Ямболско.
30. VІ. 1937 г. – в София се ражда Анастасия Георгиева Димитрова (Мозер) – политическа деятелка, депутат и лидер на БЗНС “Народен съюз”, дъщеря на известния от близкото минало политически деец д-р Г. М. Димитров – Гемето.
30. VІ. 1971 г. – в тежка автомобилна катастрофа в прохода „Витиня” загиват футболните легенди на „Левски” Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков (Котето). Години след инцидента става ясно, че в колата заедно с тях е пътувал и трети човек, който също не е оцелял – военен, качен на автостоп. На траурната процесия в София се стичат над 550 000 д. Страната не помни друг подобен случай. През 2011 г. се навършват 40 г. от трагичната загуба.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 30-06-11, 02:51 PM   #48
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Нека почетем паметта им:
http://www.bnews.bg/article-30908
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 30-06-11, 03:06 PM   #49
husit
Генерал от пехотата
 
husit's Avatar
 
Регистриран: Oct 2007
Възраст: 65
Мнения: 6,867
Стандартно

На този ден - 30 юни 1971 г. бях караул, когато по радиото съобщиха тъжната новина за двамата славни и Велики български футболисти......следобяд на същия ден пък съобщиха, че при приземяването са загинали трима съветски космонавти.
husit is offline   Отговори с цитат
Стар 30-06-11, 05:08 PM   #50
bbedrosov
Самурай
 
bbedrosov's Avatar
 
Регистриран: Nov 2007
Местоположение: Бургас
Възраст: 43
Мнения: 1,353
Стандартно

Никога не съм крил, че съм ЦСКА-р.

Но Гунди е просто феноменален - ляв и десен крак, и глава, съчетани с брилянтна техника и елегантно владеене на топката. Накрая - страхотен спортсмен и джентълмен.
Винаги изпитвам невероятно удоволствие, когато гледам архивни кадри с неговите отигравания - и знам, че България никога не е имала, и едва ли някога ще има футболист от неговата класа.
За Котков - мисля, че дори само определението "топ-реализатор" е достатъчно.

ПОКЛОН!
__________________
"Всеки, който има право да носи дълъг меч, е длъжен да помни, че мечът е неговата душа и той трябва да се разделя с него тогава, когато се разделя с живота си"
Токугава Иеясу, 1615 год.



Посетете моята страница във Facebook
Boris Bedrosov's Armoury
bbedrosov is offline   Отговори с цитат
Стар 30-06-11, 06:31 PM   #51
Parabellum
Крънкоман
 
Parabellum's Avatar
 
Регистриран: Jul 2005
Местоположение: На къра
Мнения: 17,319
Стандартно

Май миналата година на мястото на катастрофата намериха ключовете на Алфа-та.
__________________
Цитат:
Мерилото за това, колко ти пука за историята, е старанието, което влагаш в своята реконструкция.
Parabellum is offline   Отговори с цитат
Стар 01-07-11, 02:57 PM   #52
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 юли

1. VІІ. - JULY MORNING...
1. / 13. (н. ст.) VІІ. 1878 г. – подписан е несправедливият за нас българите Берлински договор. С него приключва работата на свикания с цел ревизия на Сан-Стефанския мирен договор Берлински конгрес.
1. VІІ. 1881 г. – в Свищов се открива ІІ-то ВНС с председател Тодор Икономов. Събранието отменя Търновската конституция и дава на княз Ал. І Батенберг исканите от него извънредни правомощия (за 7 г.).
1. VІІ. 1897 г. – в Карлово се ражда Райна Касабова – медицинска сестра, доброволка-самарянка (едва 15-годишна) през Балканската война, първата жена в света участвала във военен полет, по време на който заедно с пилота поручик Стефан Калинов изпълнява бойна задача – хвърляне на позиви над Одрин.
1 – 2. (ст. ст.) VІІ. 1913 г. – Румъния се намесва в Междусъюзническата война. Дунавската й армия нахлува в България, преминавайки р. Дунав при Бекет – Оряхово, Корабия – Гиген и Турну Мъгуреле – Никопол.
2. VІІ. 1908 г. – в Пловдив се ражда Христо Милошев Данов – историк-траколог, проф. по история на стария свят в СУ “Св. Климент Охридски”, ръководител на катедра по стара и средновековна обща история (1963 – 1975), занимаващ се активно с изворознание, епиграфика и нумизматика.
2. VІІ. 1917 г. – в хода на І-та световна война Гърция обявява война на България.
2. VІІ. 1940 г. – в Ловеч се ражда Георги Иванов Иванов – първият български летец-космонавт.
3. (н. ст.) VІІ. 1877 г. – Българското опълчение преминава р. Дунав и стъпва на родна земя.
3. VІІ. 1895 г. – покушение срещу бившия министър-председател (20. VІІІ. 1887 – 19. V. 1894) на България Ст. Стамболов. Той е зверски съсечен с хладно оръжие в центъра на София и дни по-късно умира от раните си (6. VІІ.).
4. / 16. (н. ст.) VІІ. 1877 г. – в хода на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) руските войски завземат Никопол.
4. / 16. (н. ст.) VІІ. 1877 г. – създадена е първата губерния в България с център гр. Свищов. За губернатор е избран Найден Геров, а вицегубернатор става Марко Балабанов.
4. VІІ. 1971 г. – ловчанският (от 1960 г.) митрополит Максим (светско име Марин Найденов Минков, р. 29. Х. 1914 г. в с. Орешак, Ловешко) е избран за патриарх на Българската православна църква.
5. VІІ. – Професионален празник на служителите на МВР.
5. VІІ. 1879 г. – с указ на княз Александър І Батенберг е назначено първото българско (консервативно) правителство с министър-председател Тодор Бурмов. То управлява страната до 24. ХІ. с. г.
6. / 18. (н. ст.) VІІ. 1837 г. – в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев – бъдещият Апостол на българската свобода Васил Левски. Според някои нови проучвания това става 9 г. по-късно – през 1846 г.
6. / 18. (н. ст.) VІІ. 1868 г. – четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав при с. Вардим, Свищовско и се отправя към Стара планина.
6. (ст.ст.) VІІ. 1910 г. – в Париж умира първият (1879 – 1884) генерал-губернатор на Източна Румелия – роденият в Котел княз Алеко Богориди.
6. VІІ. 1922 г. – основан е Конституционният блок – политическа групировка, създадена с цел да противодейства на управлението на БЗНС и неговия лидер Ал. Стамболийски. В състава й влизат Обединената народнопрогресивна партия (ОНПП), Демократическата партия (ДП) и Радикалната партия (РП).
7. VІІ. 1345 г. – под стените на родопската крепост Буруград или Перитор (Peritheorion) в битка с турците загива Момчил войвода – самостоятелен български владетел от ХІV в., признат от народната памет за пръв защитник срещу османското нашествие и първият балкански владетел, станал жертва на чуждата инвазия.
7. VІІ. 1835 г. – в с. Бяла черква, Търновско, се ражда българският възрожденски деец, учител и участник в Априлското въстание (1876) Бачо Киро Петров Занев.
7. VІІ. 1938 г. – в небето над Сливница излита първата жена пилот на безмоторен самолет у нас Мария Кунева – Маркова. Летателната й книжка е разписана от германския инструктор Ветщайн, който е упълномощен да завери и резултатите от нейния изпит, положен на 24 юли. Кунева прави 36 излитания и кацания с учебен безмоторен самолет „Грунау 9”, след което лети с „Цьоглинг 33”.
8. / 20. (н. ст.) VІІ. 1877 г. – в хода на Руско-турската война е предприета първата неуспешна руска атака на добре укрепения от Осман паша гр. Плевен.
8. VІІ. 1877 г. – в с. Байлово, Софийско, се ражда Димитър Иванов Стоянов – един от най-големите „художници” на българското село и майстор на късия разказ в българската литература („Ветрената мелница”, „Андрешко”, „Напаст божия”, „Гост” и др.). За първи път се подписва с псевдонима си Елин Пелин през 1897 г. Умира на 3. ХІІ. 1949 г. в София.
8. / 20. (н. ст.) VІІ. 1878 г. – поставят се основите на днешната Българска армия. Със Заповед № 1 на руския императорски комисар княз Александър Дондуков – Корсаков Българското опълчение се трансформира в Българска земска войска с щаб в Търново. На 10. / 22. (н. ст.) VІІ. с. г. със Заповед № 3 на Дондуков – Корсаков 12-те пехотни дружини на Опълчението се преименуват в дружини от Българската земска войска.
9. VІІ. 1868 г. – войводата Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов) е пленен от турците и откаран в Търново, а оттам – в Русе, където е обесен публично.
9. VІІ. 1886 г. – роден е детският писател Трайко Симеонов.
10. / 22. (н. ст.) VІІ. 1877 г. – частите на Предния отряд на ген. Гурко освобождават гр. Стара Загора по време на Руско-турската война.
10. VІІ. 1901 г. – умира митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) – министър-председател на България, оглавил второто консервативно правителство (24. ХІ. 1879 – 24. ІІІ. 1880) и автор на драмата “Иванко, убиецът на Асеня І”.
10. VІІ. 1990 г. – в старата българска столица Търново се провежда учредителното заседание на VІІ-то Велико народно събрание (ВНС).
11. VІІ. 1864 г. – във Варна се ражда Петър Константинов Дънов (Учителя) – богослов, основател на т. нар. “Бяло братство”, обединяващо последователите на окултното религиозно учение, наречено на негово име (Дъновизъм).
12. VІІ. 1991 г. – VІІ-то ВНС приема сега действащата Конституция на Република България.
13. VІІ. 1841 г. – потушен е първият от серията “Браилски бунтове” (1841 – 1843). В този пръв опит на българската емиграция в Румъния да организира революционна акция за освобождението на България участват ок. 300 души, но четата им е разпръсната със сила от румънските власти.
14. / 27. (н. ст.) VІІ. 1913 г. – по време на Междусъюзническата война сръбски войски подлагат на артилерийски обстрел Видин и изпращат парламентьори с искане крепостта да се предаде. Комендантът на града, ген. Кръстю Маринов, категорично отхвърля предложението за капитулация.
14. (н. ст.) VІІ. 1913 г. – България предлага на Румъния да спре военните си действия, уведомявайки я, че е готова да й отстъпи исканата българска територия до линията Тутракан – Добрич – Балчик. Румънското правителство не приема предложенията и продължава с настъплението на войските си до 21. (н. ст.) VІІ.
15. VІІ. 1892 г. – в двора на Черната джамия в София е обесен Светослав Миларов (псевдоним на Светослав Николов Сапунов) – писател, журналист и обществен деец, член на БКН (дн. БАН), обвинен в съучастие при убийството на Христо Белчев и осъден на смърт.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 06-07-11 в 09:55 AM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 18-07-11, 03:48 PM   #53
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 16 - 31 юли

16. VІІ. 1846 г. – умира заточеният на о. Самос национал-революционер и капитан от руската армия Георги Стойков Мамарчев (р. 1786 г. в Котел) – вуйчо на Г. С. Раковски.
17. VІІ. – Вмчца Марина (лат. “морска”). Имен ден празнуват Марин, Марина. Ден на гр. Созопол.
17. VІІ. 1393 г. – след 3-месечна обсада турците завладяват престолния град Търново. Падането му бележи началото на края на Търновското царство на Иван Шишман (1371 – 1395).
18. VІІ. 1332 г. – в битката при Русокастро цар Иван Александър (1331 – 1371) сразява войските на византийския император Андроник ІІІ. Поражението на ромеите е пълно, в резултат на което в български ръце попадат всички територии между р. Тунджа и Черно море.
18. / 30. (н. ст.) VІІ. 1877 г. – по време на Руско-турската война (1877 – 1878) с неуспех приключва и вторият опит да бъде овладян гр. Плевен.
19. / 31. (н. ст.) VІІ. 1877 г. – при дн. с. Калитиново и гр. Ст. Загора се водят тежки отбранителни сражения на руските войски и българското опълчение срещу многократно превъзхождащата ги армия на Сюлейман паша. В боевете при Стара Загора Самарското знаме получава своето бойно кръщение. Въпреки храбростта на защитниците обаче градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турците. Броят на убитите мирни жители възлиза между 7850 и 14 500 д.
19. VІІ. 1916 г. – в Добрич се ражда Димитър Светозаров Списаревски (Спаич) – първата жива торпила на българските ВВС. Загива по време на въздушно нападение над София, като извършва таран над американски вражески самолет (20. ХІІ. 1943).
20. VІІ. – Св. Пророк Илия (Илинден). Имен ден празнуват Илия (евр. “сила Божия”), Илиян, Илияна, Илко, Илка, Илчо, Лило. Професионален празник на пивовари, кожари, сарачи, кожухари, самарджии и керемидчии.
20. (ст. ст.) VІІ. 1903 г. – Битолският революционен окръг поставя началото на Илинденското въстание в Македония. То е естествено продължение на българското национално-освободително революционно движение от периода на Възраждането.
21. VІІ. 1789 г. – в Габрово се ражда Васил Евстатиев Априлов – виден възрожденски просветен и книжовен деец, търговец, основател на първото новобългарско светско училище – Габровското (1835).
21. VІІ. 1821 г. – в сражение с турците, край с. Скулени, загива Индже войвода.
21. VІІ. 1893 г. – в София се ражда Никола Димитров Петков – юрист, деец на БЗНС, син на Димитър Петков и брат на Петко Д. Петков, народен представител, министър без портфейл в първото правителство на Отечествения фронт (ОФ), основател (1945) на опозиционния БЗНС (Никола Петков), обявил се против политиката на ОФ, заради което е и осъден на смърт.
21. VІІ. 1981 г. – пет дни преди да навърши 39 г. внезапно умира дъщерята на Т. Живков – Людмила Живкова. Обстоятелствата около смъртта й пораждат съмнения и различни версии за умишлено причиняване.
21. VІІ. 2004 г. – на 81-годишна възраст умира от рак българският Езоп – Радой Ралин, поет, драматург, сценарист, човекът превърнал се в нарицателно име за родната сатира (р. в гр. Сливен).
22. VІІ. 1859 г. – в Стара Загора се ражда Георги Киров Абаджиев – опълченец от VІІ-а Опълченска дружина по време на Руско-турската война (1877-1878), а след Освобождението офицер от Българската армия. През Балканската война е командир на Първа бригада от V-а пехотна Дунавска дивизия. По време на І-та световна война, вече като генерал, става командир на ХІІ-а пехотна Сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен район. С по-малкия си брат – юриста Стефан Киров (1861 – 1948), са вуйчовци на бъдещия поет Кирил Христов и подпомагат отглеждането му като сирак.
22. VІІ. 1902 г. – в Русе се ражда Мими Михайлова Балканска – популярна оперетна артистка, една от основателките на Художествения оперетен театър в София, артистка в Народната оперета и в Държавния музикален театър София.
23. VІІ. 1942 г. – след процес срещу членове и сътрудници на ЦК на БКП са изпълнени част от произнесените 12 смъртни присъди. Сред разстреляните са Антон Иванов и поетът Никола Вапцаров.
23. VІІ. 1990 г. – мумията на Георги Димитров е изнесена от мавзолея в София и е препогребана в Централните софийски гробища.
23. VІІ. 2002 г. – след дълго боледуване от рак от този свят си отива талантливата актриса Катя К. Паскалева („Козият рог”, „Матриархат”, „Вилна зона” и много други).
24. VІІ. 1901 г. – в Долни Дъбник, Плевенско, се ражда Илия Бешков Дунов – художник-карикатурист и педагог, проф. по илюстрация (ум. 23. І. 1958 г.).
24. VІІ. 2007 г. – след близо 8 г. и 6 мес. прекарани по либийските затвори осъдените за СПИН-епидемията в Бенгази пет български медицински сестри (Кристияна Вълчева, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Нася Ненова и Снежана Димитрова) и палестинският лекар Ашраф ал Хаджудж (получил българско гражданство) най-после се завръщат в България.
25. VІІ. 1878 г. – в Пловдив Христо Г. Данов започва издаването на в. “Марица” – първият български вестник след Освобождението. До Съединението (6. ІХ. 1885) излизат общо 745 броя.
25. VІІ. 1931 г. – аероплан на дружество “СИДНА”, извършващ редовен полет от Цариград за Букурещ, катастрофира на българска територия между Карнобат и Ямбол. Загиват всичките 6 души, застраховани за по 150 000 френски франка всеки. По броя на жертвите това е най-голямата за времето си самолетна катастрофа.
26. VІІ. – Професионален празник на жандармерията.
26. VІІ. 811 г. – войските на император Никифор І Геник претърпяват съкрушително поражение от кан Крум при Върбишкия проход. Василевсът е обезглавен, черепът му е обкован със сребро и превърнат в ритуална чаша. За 5 века това е втори позорен случай (след смъртта на Валент през 378 г.), в който владетел на Византия загива на бойното поле.
26. VІІ. 1828 г. – Райно Попович открива смесено елино-българско училище в Карлово.
27. VІІ. – Св. Седмочисленици (Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий). Успение на св. Климент Охридски.
27. VІІ. 916 г. – изключителният книжовник и пръв епископ на български език, авторът на кирилицата – Климент Охридски, е оплакан и погребан от учениците си (ум. ок. 23 – 24 юли с. г., на близо 80-годишна възраст) в църквата на основания от него манастир “Св. Пантелеймон” в Охрид. Провъзгласен е за светец и чудотворец.
27. VІІ. 1828 г. – в Клисура се ражда Христо Груев Данов – възрожденски просветител, учител, книгоиздател и книжар, кмет на гр. Пловдив. Поставя началото на организираното българско книгопечатане.
27. VІІ. 1846 г. – в Чирпан се ражда Георги Данчов Попгеоргиев – Зографина, един от най-верните съратници на Васил Левски и председател на местния революционен комитет.
28. VІІ. 1330 г. – нарушавайки договореното 1-дневно примирие сръбският крал Стефан Дечан изненадващо напада и разбива в битката при Велбъжд (дн. Кюстендил) войските на цар Михаил ІІІ Шишман (1323 – 1330). Българският владетел нелепо загива в сражението.
28. VІІ. 1879 г. – излиза бр. 1 на “Държавен вестник”.
28. VІІ. / 10. VІІІ. (н. ст.) 1913 г. – след тежки преговори е подписан Букурещкият мирен договор между България и нейните съседи – Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора. Договорът слага край на Междусъюзническата война.
29. VІІ. 1014 г. – при дн. с. Ключ се разиграва решителна битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий ІІ. Византийците побеждават с хитрост и пленяват ок. 15 000 български воини. По заповед на императора те са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един с едно око.
30. VІІ. / 11. VІІІ. (н. ст.) 1887 г. – след избирането му от ІІІ-то ВНС за български княз Фердинанд пристига в България.
31. VІІ. / 12. VІІІ. (н. ст.) 1868 г. – раненият и пленен от турските власти Стефан Караджа е обесен полумъртъв в Русе.
31. VІІ. / 12. VІІІ. (н. ст.) 1879 г. – създадени са военно-морските сили на България. Първоначално възникват като Българска флотилия и Морска част с щаб в Русе под командването на руския капитан-лейтенант Александър Егорович Конкеев.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 22-07-11 в 02:22 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 19-07-11, 02:01 PM   #54
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Нека се поклоним пред подвига на първата българска жива торпила - Димитър Списаревски (95 г. се навършват от рождението му) !

И нека възпоменем жертвите от Старозагорското клане (134 г. от кървавото събитие):http://stzagora.net/2011/07/18/%D0%B...3%D0%BE%D1%80/

За онези, които не са чували за геноцида в Стара Загора ето малко подробности:
Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват цялостната картина на Старозагорските кланета, когато той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди: „… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам ? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни. На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя“ Сюлейман паша*. По-страшното беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман (Соломон*), след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави… Черквите изгорени, опозорени… пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св. Троица“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“ с трупове, разрушени и дупките от гюлетата (снарядите) още се забелязваха тук-там. Само „Св. Димитър“ беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла. Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях -толкова те бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно. На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен много кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях, че виси цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да е имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жер-твеници, дето живи хора са били горени от „героите“ на Сюлей-ман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда*. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите (от които повечето бяха разцепени с нож) на изкланите нещастници и се заровиха в Новомахленските гробища, близо до чирпанския път. Нека не остане без забележка, че повечето от изкланите принадлежат на околните села от Старозагорската и Чирпанската околия, които се били събрали в град Стара Загора за защита. От разказите на някои стари жени, които останали живи и които били зрителки на турските свирепости, научих че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат на зверовете турци, били предмет на най-позорни изтезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските страсти на мъчителите си, се изклали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания….Ти трепериш, читателю, от разказа на тези ужаси; имай присъствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечелва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си Денонощно, викат „отмъщение“, когато настане сгода за тази Ценна минута…“
Прикачени картинки
File Type: png Spisarevski.png (164.9 КБ, видяно 13 пъти)
File Type: jpg Defending_the_banner_at_Stara_Zagora.jpg (53.9 КБ, видяно 16 пъти)
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 19-07-11 в 02:10 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 29-07-11, 12:23 PM   #55
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 август

1. VІІІ. 1857 г. – в с. Загоричани, Костурско (дн. Василиада, Гърция), се ражда Анастас Янков Динков – български революционер и военен деец. Участва като доброволец в сръбската армия през Сръбско-турската война (1876), а в Руско-турската война (1877 – 1878) е опълченец от V-та дружина на Българското опълчение. Сражава се при Шипка и Шейново. През 1880 г. завършва Военното училище в София. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война (1885). Женен е за сестрата на Райна Княгиня – Мария Футекова, и техен син е о. з. майор Коста Янков (пряк виновник за атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г.). През 1896 г. напуска военната си служба (полковник) и влиза в редовете на ВМОК. Като войвода на чета участва в Горноджумайското (1902) и Илинденско-Преображенското (1903) въстание. Загива в сражение с турските войски при с. Влахи през април 1906 г.
1. VІІІ. 1990 г. – с 284 гласа “за” (от 392 присъствали и 389 гласували народни представители) след дълга, сложна и драматично протекла процедура VІІ-то ВНС избира втория по ред председател (президент) на Република България – д-р Желю Желев, кандидат на СДС и лидер на опозицията, а за вицепрезидент – Атанас Семерджиев.
2. VІІІ. 1887 г. – княз Фердинанд І Сакс-Кобург-Готта полага клетва пред ІІІ-то ВНС и официално встъпва на българския престол.
2. (н. ст.) VІІІ. 1891 г. – Димитър Благоев и негови последователи учредяват на легендарния връх Бузлуджа първата марксистка партия в България – Българската социалдемократическа партия (БСДП).
3. VІІІ. 1909 г. – левицата на ВМОРО свиква в хотел “Сплендид палас” в Солун учредителен конгрес на Народната федеративна партия (Българска секция). Продължава до 10. VІІІ. в присъствието на 33 делегати и ок. 200 гости. След по-малко от година партията престава да съществува и остава само исторически факт.
3. VІІІ. 1927 г. – в София умира Стоян Николов Михайловски – авторът на стихотворението “Кирил и Методий” (1892), чийто текст по музика на П. Пипков става основа на популярния химн на славянската писменост “Върви народе възродени”.
3. VІІІ. 1952 г. – на Олимпийските игри в Хелзинки (Финландия) България печели първия си олимпийски медал.
4. VІІІ. 1903 г. – в хода на Илинденско-Преображенското въстание е обявена т. нар. Крушовска република.
4. VІІІ. 2007 г. – на 81 г., след продължително боледуване от Алцхаймер, умира големият български комедиен актьор Константин В. Коцев (“Рапсодия в бяло”, “Бащата на яйцето”, “Време разделно”, “Бялата стая”, “Шведски крале”, “Езоп” и др.).
5. VІІІ. 1907 г. – в Търново е основана Българска есперантска лига (БЕЛ). Учредители са Хр. Харалампиев, Хр. Попов и др. През 1926 г. лигата е преименувана на Български есперантски съюз (БЕС).
5. VІІІ. 1947 г. – в комунистическа България започва съдебен процес срещу лидера на опозицията – Никола Д. Петков. Смъртната му присъда е произнесена още същия месец (16. VІІІ.) и изпълнена на 23. ІХ.
5. VІІІ. 1998 г. – след продължително 35-годишно управление умира Тодор Живков – човекът, с чието име е свързан почти целия тоталитарен период от най-новата история на България.
5 – 7. VІІІ. 1923 г. – на свое съвещание ЦК на БКП взема решение за провеждане на антиправителствено въоръжено въстание в страната. Последвалите събития от ІХ. с. г. потапят България в кървищата на братоубийствена гражданска война.
6. VІІІ. – Св. Преображение Господне.
7. VІІІ. 1841 г. – като частен учител, под името Георги Македон, 20-годишният Г. С. Раковски (1821 – 1867) се установява в Браила и се включва в революционната дейност на българската емиграция.
7. VІІІ. 1865 г. – в Цариград Тодор Бурмов започва да издава в. „Время”. Вестникът излиза всяка събота до 21. І. 1867 г., когато е отпечатан последният му брой.
8. / 20. (н. ст.) VІІІ. 1877 г. – предвождани от главорезите Боримлията и Доброданлията башибозушки тълпи ограбват и опожаряват Троян. След погрома над града настъпват и към местния манастир, но са отблъснати от въоръжили се монаси и бежанци.
8 – 9. (ст. ст.) VІІІ. 1886 г. – офицери-русофили извършват държавен преврат и детронират първия български княз след Освобождението – Александър І.
8. VІІІ. 1953 г. – в Металургичния завод “Ленин” в Перник е произведена първата българска стомана.
9. VІІІ. 681 г. – в реч пред заседание на VІ-я Вселенски събор (7. ХІ. 680 – 16. ІХ. 681) в Константинопол архиепископ Константин от гр. Апамея за първи път споменава името България.
9. VІІІ. 1886 г. – сформирано е 10-то по ред българско (временно) правителство, оглавявано от митрополит Климент (Васил Друмев). Управлява 3 дни – до 12 VІІІ.
9 – 11. (ст. ст.) VІІІ. 1877 г. – по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) се водят епичните боеве на връх Шипка. Геройчната отбрана на прохода решава по-нататъшния ход на военните действия.
10. VІІІ. 1886 г. – с цел връщане на престола на детронирания от офицери-русофили княз Александър І, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов с подкрепата на началника на пловдивския гарнизон подполк. Сава Муткуров осъществява контрапреврат. Към София се отправят верни на монарха военни части, а самият княз е приканен с телеграма да се завърне в страната.
10. VІІІ. 1923 г. – образуван е Демократическият сговор – нестабилна коалиция с различни крила и течения. Лидер на новата политическа сила става министър-председателят проф. Ал. Цанков. Така той се опитва да легитимира властта си след преврата от 9. VІ. с. г.
11. VІІІ. 1995 г. – на околовръстния път край София в мистериозна катастрофа загиват 13 български войничета и 1 офицер от транспортни войски. Камионът, с който пътуват, е взривен при неизяснени обстоятелства. Всички изгарят живи, а дълго след инцидента около него се спряга името на Иво Карамански.
11. VІІІ. 1996 г. – умира големият български феномен, петричката лечителка и ясновидка със свръхсетивни заложби, пророчицата на България – баба Ванга – Вангелия (“носителка на блага вест”) Пандева Сурчева (по баща), по мъж – Гущерова (р. в гр. Струмица, дн. Р. Македония, на 31. І. 1911 г. или на 3. Х., както е според регистрите в родния й град).
12. VІІІ. – Ден на Военноморските сили.
12. VІІІ. 1853 г. – в Чирпан се ражда Стоян Стоянов Заимов – просветен и обществен деец, мемоарист, биограф, участник в националноосвободителното движение, куриер между революционните комитети в Чирпан и Ст. Загора, главен апостол на Врачански революционен окръг през Априлското въстание, след Освобождението учител и директор на Народната библиотека (1903 – 1908), баща на ген. Владимир Заимов.
12. VІІІ. 1875 г. – на събрание в Букурещ радикалното течение на българската революционна емиграция в Румъния взема решение за вдигане на “всеобщо въстание в Българско” (т. нар. Старозагорско въстание от ІХ. 1875 г.). Избран е нов БРЦК, в който влиза и Хр. Ботев.
12. VІІІ. 1886 г. – Петко Каравелов застава начело на 11-то по ред българско (временно) правителство. То се задържа на власт едва 4 дни – до 16. VІІІ.
13. VІІІ. 1826 г. – в Сопот се ражда Неделя Петкова Караиванова (баба Неделя) – видна българска учителка, радетелка за разпространението на девическото образование в България през Възраждането.
13. VІІІ. 1912 г. – българският авиатор Симеон Петров (р. 1. ІХ. 1888 г. в Русе) извършва първия полет в небето над България с аероплан – българска собственост. Месец преди това Петров, заедно с Хр. Топракчиев и Никифор Богданов завършват школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп, край Париж. По време на обучението си Петров осъществява първия нощен полет в историята на Франция, както и става първият в историята на световната авиация, който приземява самолет с повреден и спрял двигател. По този повод във Франция издават възпоменателна картичка с лика му. Симеон Петров участва в Балканската и І-та световна война, конструира авиационните бомби тип „Чаталджа” (впоследствие използвани от Германия и Централните сили през войната, а принципът им по-късно заложен в бомбите от ІІ-та световна война) и става пръв началник на аеропланното училище. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България (през 1938 г. създава дружество „СИМОНАВИЯ” – съкратено от СИМеОН АВИАтора, което през 1947 г. е национализирано и преименувано на „Балкантон”). Умира в забрава през 1950 г. в София.
14. VІІІ. 1864 г. – в Котел се ражда Христо Юрданов – български офицер (полковник), участник във войните за обединение на нацията. През Сръбско-българската война (1885) командва Кюстендилската опълченска дружина, в Балканската война е командир на 7-ми пехотен Преславски полк и участва в атаката на Чаталджанската позиция, където спасява полковото знаме, през Междусъюзническата война е командир на 2-ра бригада от 7-ма пехотна Рилска дивизия. Умира на 17. ХІ. 1924 г. в София.
14. VІІІ. 1945 г. – възстановени са дипломатическите отношения между България и СССР.
15. VІІІ. – Успение (“заспиване”) на Пресвета Богородица (Голяма Богородица). Имен ден на всички с имена Мария (евр. “силна”, “постоянна”), Марияна, Мариана, Мика, Мира и Мара. Ден на градовете Варна, Несебър и Стражица.
15. VІІІ. 1892 г. – в Пловдив се открива Първото българско земледелческо-промишлено изложение. Негов директор е Михалаки Георгиев. Продължава до 1. ХІ. с участието на 24 страни и 36 павилиона. Изложението поставя началото на Международния пловдивски панаир.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 16-08-11 в 10:45 AM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 05-08-11, 11:49 AM   #56
deian
Moderator
 
deian's Avatar
 
Регистриран: Dec 2009
Местоположение: София
Възраст: 45
Мнения: 2,581
Стандартно

Герак, поздравявам те за труда който полагаш в тази тема! За Старозагорското клане вече никой не пише -ако питаш някой може и да каже , че не го е имало-сега това е много модерно! Дано да има кой да прочете!
__________________
В боя се ражда истината!
deian is offline   Отговори с цитат
Стар 15-08-11, 11:50 AM   #57
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

15-тина дена ме нямаше из нета и форума заради проблеми, но ще продължавам да списвам по темата. Между другото могат да се съберат ок. 100-тина страници с информация (работя вече по въпроса) и ако някой от ДТ прояви интерес (а и намери спонсор), то към края на годината би могло да се оформи 1 скромно книжно издание - предполагам, че ще е от полза както на всички съфорумци, така и на други българи. Ако ли пък не, ще търся начини да си го издам сам, пък каквото сабя покаже...
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 18-08-11, 02:26 PM   #58
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 16 - 31 август

16. VІІІ. 1947 г. – след кратък процес лидерът на българската опозиция – Никола Петков, е осъден от комунистическата власт в България на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж и контрареволюционна дейност. Присъдата е изпълнена на 23. ІХ. с. г. На 15. І. 1990 г. IX – то НС приема решение, с което обявява политическа и гражданска реабилитация на Н. Петков.
17. VІІІ. 986 г. – в битката при прохода Траянови врата (Ихтиманска Средна гора) войските на българския цар Роман (977 – 991) и Самуил (997 – 1014) нанасят страхотно поражение на византийците, предвождани от Василий ІІ. Императорът се спасява с бягство, а разгромът на армията му наподобява онзи на Никифор І Геник (811), нанесен му от кан Крум.
17. (н. ст.) VІІІ. 1878 г. – във Враца е образувано първото Гимнастическо дружество на територията на Северна България.
18. VІІІ. – Успение на св. Йоан Рилски. Ден на миньора. Професионален празник на всички миньори.
18. VІІІ. 946 г. – на ок. 70-годишна възраст умира Йоан (Иван) Рилски – първият български народен светец (р. ок. 876 г. в с. Скрино, на десния бряг на р. Струма).
19. VІІІ. 1892 г. – поручик Васил Златарев полетява с балон на първото техническо изложение в Пловдив.
19. VІІІ. / 6. VІІІ. (ст. ст.) 1903 г. – избухналото на 20. VІІ. / 2. VІІІ. (н. ст.) с. г. Илинденско въстание в Македония обхваща Одринския регион и прераства в Илинденско-Преображенско.
20. VІІІ. 917 г. – цар Симеон І Велики (893 – 927) разгромява войските на пълководеца Лъв Фока в битката при р. Ахелой (до дн. гр. Поморие). Византийската армия претърпява истинска катастрофа и е почти изцяло унищожена. Половин век по-късно хрониста Лъв Дякон въздиша над “купищата ромейски кости край Ахелой, където безславно била посечена бягащата ромейска войска…”
20. VІІІ. 1887 г. – Стефан Стамболов застава начело на поредното българско правителство, което управлява страната относително стабилно и продължително – до май 1894 г.
21. VІІІ. 1902 г. – в с. Стражица, Търновско, се ражда Ангел Иванов Каралийчев – писател, белетрист, поет-романтик, автор на десетки детски книги и приказки за деца (ум. 14. ХІІ. 1972).
21. VІІІ. 1979 г. – умира проф. Иван Николов Унджиев (р. 1902), български учен-славист и литератор, автор на най-големия биографичен труд за Апостола на българската свобода – Васил Левски.
22. VІІІ. 1999 г. – взривен е мавзолеят на Георги Димитров в София, но след първия опит да бъде съборено съоръжението само се килва настрани. Седем дни по-късно, след серия от взривове, символът на комунистическото безсмъртие най-сетне рухва.
23. (н. ст.) VІІІ. 1877 г. – започва решителеният бой за Шипка по време на Руско-турската война. Продължава от ок. 4 ч. сутринта до късно вечерта (22 ч.) на същия ден.
24. VІІІ. 1894 г. – бившият вече министър-председател Стефан Стамболов е арестуван за оскърбление на княза, направено в едно интервю за в. „Франкфуртер цайтунг” (от 2. VІІІ. с. г.). Освободен е под гаранция.
24. VІІІ. / 6. ІХ. (н. ст.) 1915 г. – в гр. Плес (Австро-Унгария) е сключена военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Същият ден страната ни подписва още три международни договора, които подготвят преминаването към Централните сили и въвличането й в І-та световна война.
25 – 26. VІІІ. 1944 г. – в опитите си да отклони нарастващата съветска заплаха правителството на Иван Багрянов обявява, че България ще “спазва пълен неутралитет” по отношение на войната между СССР и Германия.
26. (ст. ст.) VІІІ. 1886 г. – след като назначава регентство в състав: Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров, първият български княз след Освобождението – Александър І Батенберг, абдикира от престола. До края на живота си (17. ХІ. 1893) се установява в Грац (Австро-Унгария).
26. VІІІ. 1922 г. – по случай 45-годишнината от героичните шипченски боеве тържествено са поставени основите на Паметника на свободата на в. “Св. Никола” (от 1951 г. – в. “Столетов”).
26. VІІІ. 1923 г. – в Прага е убит земеделският лидер Райко Даскалов.
26. VІІІ. 1934 г. – официално е открит Паметникът на свободата на в. “Св. Никола” (в. “Столетов”).
26. VІІІ. 1947 г. – елиминирайки последователно политическите си противници комунистическата власт в България приема Закон за забрана и разтуряне на БЗНС – “Н. Петков” и на всичките му поделения и секции.
27. VІІІ. 1880 г. – излиза бр. 1 на в. „Независимост” – печатен орган на Либералната партия в Княжество България.
27. VІІІ. 1895 г. – Алеко Константинов се изкачва с приятели на Черни връх (Витоша). Инициативата води до създаване клуб на българските туристи и фактически поставя началото на организирания туризъм в България.
28. VІІІ. 1867 г. – в с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение), Пловдивско, се ражда Недялка (Делка) Стоянова Шилева – учителка, преводачка и участничка заедно с годеника си Продан Тишков (Чардафон Велики) в акцията за Съединение на Княжество България с Източна Румелия. По-известна е като Голямоконарската Райна княгиня или Чардафонката. Ушива знамето на местната чета и съпровожда след арестуването му генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
28. VІІІ. 1943 г. – в деня на Св. Успение Богородично (н. ст), точно 13 дни след последната си среща с Хитлер и малко преди да навърши 50-годишна възраст и 25 г. управление, при загадъчни обстоятелства умира цар Борис ІІІ – цар на българите от 3. Х. 1918 г. Трагичната му кончина предизвиква още тогава немалко хипотези – за естествена смърт, убийство и дори самоубийство.
29. VІІІ. – Църквата отбелязва смъртта (отсичане главата) на св. Йоан Кръстител. Според народния календар на този ден денят и нощта стават равни.
29. (ст. ст.) VІІІ. 1878 г. – в Търново, под формата на благотворително дружество, е основан първият комитет “Единство” – организационен център, който си поставя задачата да подпомогне и оглави общобългарското движение за опазване на народното единство.
30. VІІІ. – Свв. Александър, Йоан и Павел Цариградски патриарси. Имен ден на всички с имена Александър (гр. “който помага мъжествено”), Александра, Сашо, Сашка, Алеко. Международен ден на безследно изчезналите.
30. VІІІ. 1908 г. – българският дипломатически агент в Цариград Иван Евст. Гешов е пренебрегнат от протокола на Високата порта и не е поканен на прием при великия везир. “Инцидентът Гешов” води до скъсване на отношенията между Княжество България и Турция и е използван като претекст за обявяването на Независимостта (22. ІХ. с. г.).
30 – 31. (ст. ст.) VІІІ. 1877 г. – в хода на Руско-турската война (1877 – 1878) с много жертви (ок. 15 000 д.) и отново с неуспех завършва поредната, трета атака на Плевен. Провалът принуждава руското командване да вземе решение за блокада на града.
31. VІІІ. 1924 г. – край с. Сугарево, Благоевградско, при мистериозни обстоятелства е убит деецът на ВМРО Тодор Александров.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 31-08-11, 04:06 PM   #59
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 септември

1. ІХ. – Преп. Симеон Стълпник (Симеоновден). Начало на църковната нова година. Имен ден празнуват Симеон (евр. “изслушване”), Мончо, Симчо, Мони, Моника.
1. ІХ. 1912 г. – свищовлията Димитър Апостолов Ценов завещава цялото си имущество за откриване и издръжка на висше търговско училище в родния му град. Юридически изпълнител на завещанието е Българската държава в лицето на Министерството на финансите, а физически – проф. Георги Данаилов (дядо на писателя Г. Данаилов). Желанието на Ценов е висшето училище да се изгради до 10 г. по подобие на берлинското Хандесхохшуле.
1. ІХ. 1916 г. – в хода на І-та световна война (1914 – 1918) България обявява война на Румъния и българските войски навлизат в Добруджа.
2. ІХ. 1896 г. – в София се ражда Асен Христов Йорданов – летец, авиоинженер и авиоконструктор, създател на първия в света многоцелеви самолет “Дъглас ДС-3”, автор на методи за първоначално обучение на летци и на редица оригинални трудове със световно значение в областта на авиацията. Пионер на гражданската авиация на САЩ, участвал в конструирането на Боинг “Б-17” и “Б-29 Супер-фортрес” (ум. 18. Х. 1967 г. в Харисън, САЩ).
2. ІХ. 1947 г. – основан е дн. гр. Димитровград.
3. ІХ. / 21. VІІІ. (ст. ст.) 1901 г. – по пътя от Банско за Горна Джумая четата на Яне Сандански и Хр. Чернопеев напада и отвлича американската протестантска мисионерка Елена Стоун и спътничката й Катерина Стефанова (Цилка). Акцията е с цел откуп и набавяне на средства за въоръжаване на ВМОРО. Случаят добива известност като “аферата мис Стоун”.
4. ІХ. 1915 г. – опозиционните лидери са приети на аудиенция при цар Фердинанд І. По време на срещата Ал. Стамболийски остро предупреждава монарха, че ако вкара България в пожара на І-та световна война това ще му коства не само короната, но и главата.
4. ІХ. 1974 г. – открита е първата българска АЕЦ – Козлодуй.
5. ІХ. 1944 г. – СССР обявява война на България, след като страната ни вече е скъсала дипломатически отношения с Германия и би трябвало да се смята за преминала към Обединените нации. Действията на Сталин целят пълното подчинение на България, независимо дали е прогерманска, неутрална или проруски ориентирана.
6. ІХ. 1885 г. – Ден на Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Актът е резултат на естествената борба на българския народ срещу несправедливите клаузи на Берлинския договор (1878) и първа крачка по пътя към разрешаването на националния въпрос.
6. ІХ. 1944 г. – кабинетът на К. Муравиев взима решение за обявяване война на Германия. Влиза в сила след 2 дни (8. ІХ.), за да се даде възможност на българските войски да се изтеглят от Югославия и Македония. В 9.35 ч. сутринта на 8. ІХ. Съветската армия пресича българо-румънската граница и навлиза в страната ни като окупатор. До края на ІІ-та световна война България е в парадоксалното положение на държава воюваща едновременно с всички Велики сили и от двете враждуващи групировки.
7. ІХ. 1251 г. – умира съпругата на полския княз Казимир І (1179 – 1230) – Виола (Венцислава), „по род и народност българка”.
7. ІХ. 1940 г. – в Крайова е подписан двустранен договор между България и Румъния, по силата на който Южна Добруджа (7 696 кв. км.) се връща в границите на българската държава. Това прави България единствената страна-участник в Оста Рим-Берлин-Токио, която в годините на ІІ-та световна война увеличава територията си без да воюва. Договорът е чисто българско постижение в областта на международните отношения.
7. ІХ. 1978 г. – в Лондон е извършено покушение срещу българския писател-дисидент Георги Марков. Случаят става известен като “Българският чадър”.
8. ІХ. – Рождение на пресв. Богородица (Рождество Богородично, малка Богородица). Ден на гр. Хасково.
8. ІХ. 1885 г. – княз Ал. І Батенберг обявява с манифест Съединението на Княжество България с Източна Румелия и на следващия ден тържествено пристига в Пловдив.
8. ІХ. 1946 г. – провежда се референдум за премахване на монархията като форма на държавно управление в България. Референдумът е осъществен в разрез с разпоредбите на действащата Търновска конституция и при условията на фактическа чужда окупация.
9. ІХ. 1932 г. – умира някогашният апостол на ІІІ-ти Врачански революционен окръг през Априлското въстание – Стоян Стоянов Заимов.
9. ІХ. 1944 г. – извършен е поредният държавен преврат в България. Властта заемат силите на ОФ с активната подкрепа на комунистическата партия. Събитието променя естествения ход на развитие на страната, слага край на ІІІ-то българско царство и поставя началото на 45-годишен период на пълно отсъствие на демокрация, на всестранна зависимост и подчиненост и дори историческа обреченост.
9. ІХ. 1948 г. – в имението си Кобург умира българският цар Фердинанд І Сакс-Кобург-Готта (1887 – 1918).
10. / 23. (н. ст.) ІХ. 1915 г. – в разгара на І-та световна война българското правителство обявява всеобща мобилизация. В състава на въоръжените сили са свикани над 530 000 войници и офицери, достигнали в края на войната до 850 000. Страната ни преминава в състояние на “въоръжен неутралитет” (“неутралитет с пушка при нозе”).
10. ІХ. 1944 г. – дни след като България обявява война на Германия (6. ІХ.) по граничната полоса започват първите стълкновения между българската и германската армии.
11. ІХ. 1978 г. – след покушението срещу него, извършено на 7. ІХ. с. г., писателят-политемигрант – Георги Марков, умира в болницата “Сейнт Джеймс” в Лондон от отравяне на кръвта.
12. ІХ. 1903 г. – по време на Илинденско-Преображенското въстание, при с. Луково, Кратовско (Македония), след 10 часов бой с многоброен турски аскер и башибозук е разбита четата на прославения Велешки войвода Никола Дечев (р. 1880 г. в Ст. Загора). Загиват 31 въстаници, в това число и самият войвода.
12. ІХ. 1917 г. – умира царица Елеонора – втората съпруга на българския цар Фердинанд І.
12./13. – 28./29. ІХ. 1923 г. – избухва т. нар. Септемврийско въстание. Организирано е от БКП срещу сговористкия режим и правителството на Ал. Цанков, установени след преврата от 9 юни с. г. В страната се разгаря кървава гражданска война. Последиците са сериозни както за комунистическата партия, така и за самата държава.
13. ІХ. – Ден на инженерните войски на БА.
13. ІХ. 1942 г. – англо-американската авиация извършва бомбардировки над Русе (4 бомби), с. Червена вода (9 бомби), Горна Оряховица, с. Бузовград (8 бомби), Казанлък и Стара Загора (3 бомби).
14. ІХ. – Въздвижение на честния и животворящ кръст Господен (Кръстовден). Професионален празник на пожарникаря и имен ден на всички с имена Кръстьо, Кръстан, Кръстана, Ставри. Ден на гр. Силистра.
14 – 18. ІХ. 1918 г. – в самия край на І-та световна война силите на Съглашението извършват пробив в отбранителната линия на българските войски при Добро поле.
15. ІХ. 1939 г. – чрез пълномощните си министри в чужбина българското правителство нотифицира декларация, в която се казва, че България “продължавайки миролюбивата си политика, ще остане неутрална” в започналата вече ІІ-ра световна война.
15. ІХ. 1946 г. – ХХVІ ОНС провъзгласява България за Народна Република. Актът бележи края на Третото българско царство. На следващия ден семейството на малолетния последен български монарх Симеон ІІ е принудено да напусне страната.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 09-09-11, 09:27 AM   #60
nikol4o1969
Ефрейтор
 
nikol4o1969's Avatar
 
Регистриран: Jul 2011
Местоположение: Пловдив
Възраст: 47
Мнения: 45
Стандартно

На този ден ходихме с байраци по главната улица за да видат колко сме убави....
__________________
Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо!
nikol4o1969 is offline   Отговори с цитат
Отговор


Активни потребители, разглеждащи тази тема в момента: 1 (0 регистрирани и 1 гости)
 
Инструменти за темата
Режими на показване

Правила за писане
You may not post new threads
You may not post replies
You may not post attachments
You may not edit your posts

BB code is Включен
Емотикони са Включен
[IMG] код е Включен
HTML код е Изключен
Препрати във форум


Всички времена са GMT +2. Часът в момента е 05:38 AM.


Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2017, Jelsoft Enterprises Ltd.