Форуми  

Върни се назад   Форуми "Традиция" - В служба на колекционера и реконструктора от 2005 година! > История > Обща История

Обща История От неолита до сега

Отговор
 
Инструменти за темата Режими на показване
Стар 22-08-13, 08:36 PM   #1
novobranka
Редник
 
novobranka's Avatar
 
Регистриран: Mar 2013
Местоположение: Велико Търново
Мнения: 21
Post Исторически събития и астрономически явления

Често се случва някое важно историческо събитие да е свързано с интересно астрономическо явление - слънчево или лунно затъмнение, преминаване на ярка комета, метеорни дъждове и ред други. В по-стари времена тези явления предимно са приемани за поличба, заради което на тях се е гледало с особено внимание.
Ще се радвам да споделяме тук подобни факти!

Едно такова астрономическо явление, което се е случило в деня, когато се е водила най-ужесточената битка за удържането на прохода Шипка в български ръце е пълното лунно затъмнение на 23 август 1877 г. Повече за този исторически факт може да прочетете в статията на моите приятели от НАОП "Дж. Бруно" - Димитровград Красимир Грозев и Руслан Скоморохов "Повлияло ли е лунното затъмнение от 23 август 1877 г. върху хода на битката за Шипка?"

Ето и самата статия:
"Разглеждаийки преди време стари броеве на престижното астрономическо списанието Sky & Telescope се натъкнахме на интересна статия отнасящта се до лунни и слънчеви затъмнения състояли се на една и саща дата с големи исторически битки и тяхната евентуална връзака с изхода от вапросната битка.Заинтересувани от това ние чрез програмата Red Shift 3 проверихме датите на някои важни сражения за българската история. Така открихме че на 23 август 1877 се е състояло пълно лунно затъмнение видимо от територията на България. А всички знаем за героичната отбрана на Шипка състояла се на тази дата.
Няма по-велика битка в българската история от тази за Шипченския проход и малко са събитията от нашето минало, които могат да се мерят по важност с победата на руските войски и опълченците. Всеки българин знае за тези боеве и съзнава тяхното значение. Но малко са хората, на които е известно, че по време на най-решителния ден от боевете е имало астрономическо събитие, увито в мистерия за обикновения човек – пълно лунно затъмнение. По наша смела преценка този фактор се нарежда до трите най-важни причини за победата: храбростта, жертвоготовността на защитниците и перфектните условия за отбрана, които предоставя планинския терен.
Преди да разгледаме подробно затъмнението и да определим ефекта му върху битката, да проследим събитията довели до Шипченската епопея.
Руско-турската война от 1877-1878 г. е обявена на 23 април. В началния етап на войната руските успехи следват един след друг. Бойните действия започват на 27 юни 1877 г., когато войски под командването на ген. Скобелев извършват десант в района на гр. Свищов. През река Дунав са построени понтонни мостове и бързо започва прехвърляне на войски и техника на българския бряг. Операцията протича изключително успешно. Градът е завладян бързо. Тази операция по-късно ще бъде посочена от военните историци като класическа и оценена като голямо постижение на руското военно изкуство.
Предният руски отряд е командван от ген. Гурко. Отрядът има за цел превземането на Търново. Това се прави, тъй като този град се явява ключ към старопланинските проходи в средната част на планината. В състава на отряда влизат 12500 войници и 40 оръдия, подкрепени от български опълченски сили. Те започват да щурмуват Търново. На 7 юли турските сили напускат града. Същия ден руските сили влизат в него, като по този начин си осигуряват важна опорна база за по-нататъчното си настъпление.
По-големите и по-важни проходи през Стара планина са охранявани от турски войски. Това е причината, поради която ген. Гурко решава да премине през малкия проход Хаинбоаз по пътя си към Стара Загора.
По същото време, поради лошо стечение на обстоятелствата и забава на руските войски Осман паша успява да се укрепи в Плевен със 17000 войници и 58 оръдия. На 20 юли градът е атакуван от руските войски, но за съжаление напълно неуспешно.
На 22 юли войските под командването на ген. Гурко превземат Стара Загора. На 31 юли, след тежки и кръвопроливни боеве, турските военни сили, командвани от Сюлейман паша, си връщат града. Сюлейман продължава настъплението си, следвайки отстъпващите руски войски. След превземането на Казанлък и село Шипка турските войски се насочват към Шипченския проход, надявайки се да преминат Стара планина през него. Проходът, обаче, вече е зает от руски и български отряди, готови да се сражават до последния човек. Трябва да се отбележи от каква огромна важност е върхът да бъде удържан в руски ръце. Затова нека за миг да си представим, че Сюлейман паша бе преминал прохода. Ако това се бе случило, то турските войски биха разделили руските сили, озовавайки се в техния тил. Също така Сюлейман паша би могъл да нападне и разгроми руските войски, обсадили Плевен и би се съединил със силите на Осман паша. Така турските войски биха придобили числено превъзходство в Северна България, което би довело до загуба на войната от Русия.
На 18 август Сюлейман паша превзема Казанлък, а на следващия ден и село Шипка. След това войските му поемат нагоре убедени, че без особени усилия ще превземат най-високите точки на прохода – върховете Св. Никола /днес Столетов – 1327м/ и Шипка, за да продължат настъплението си на север.
В навечерието на августувските епични боеве за прохода, шипченските позиции се охраняват от 5 дружини български опълченци, 10 роти от 36-ти Орловски пехотен полк, 4 казашки сотни, общо около 6000 души и 25 оръдия. Към тях на втория ден се присъединява 35-ти Брянски пехотен полк. Отбраната е командвана от Н. Г. Столетов. На тези бранители на Шипка Сюлейман паша противопоставя 49 батальона, 1300 конници, 5 полски и 2 планински батареи – общо около 27 хиляди души и 60 оръдия. Освен това турската войска разполага с по-модерно оръжие.
Първата атака е на 21 август. Турският военноначалник атакува позициите на защитниците с две колони – от север и от юг. До вечерта са проведени 12 атаки, но без да се постигне какъвто и да било резултат. На 22 август противникът прави опит да обходи позициите на защитниците и да ги атакува, но начинанието му отново е провалено.
Следващият ден 23 август е решителен за отбраната на Шипка. Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви. Планът за атака е разработен от английските му военни съветници и се изразява в отвличане вниманиет на защитниците с фалшиви атаки, докато те бъдат обградени и напълно унищожени. Този план е провален от твърдата воля на отбраняващите Шипченския проход да отстоят докрай на свирепия натиск, въпреки недостатъчните муниции и липсата на продоволствия, въпреки непрекъснато редеещите редици. Към 5 часа следобед се задават подкрепления – около батальон войници, по двама по трима након.
След няколко часа настъпва нощта.
Тази нощ ще се превърне в преломен момент в битката. Сюлейман паша е решен да унищожи съпротивата най-късно до следващата ден, като заповядва атаките да продължат непрестанно. Същата тази нощ на 23 август ще има пълно лунно затъмнение. Според данни този ден е бил много сух и горещ – 38°С, а от спомените на опълченците съдим, че небето е кристално чисто и ясно. Следователно условията за наблюденията били перфектни. В таблицата може да видите елементите на затъмнението.. Навлизането на Луната в полусянката на Земята е започнало в 22 часа 07 минути. Луната е 27° над хоризонта, а посоката е югоизток. Луната е изцяло в земната полусянка в 23 часа 11 минути. Едва ли тази част от затъмнението е забелязана от сражаващите се войски, тъй като те са имали къде-къде по-важна работа от наблюдаването на небето. Луната започва да навлиза в земната сянка в 23 часа и 17 минути.
Часът е 0 часа 22 минути.
Луната е 35° над хоризонта, в южна посока тя е изцяло в земната сянка. Вероятно тогава сражаващите се са забелязали природния феномен. Луната е променила цвета си драстично, светлината е паднала. Краят на пълната фаза е в 2 часа и 04 минути на височина 30° и югозападна посока. Последният контакт със земната сянка е 3 часа и 10 минути на височина 23° посоката е сащата. Краят на затъмнението е в 4 часа и 19 минути на височина 14° и югозападна посока. По това време е настъпвал полумрак
Както личи от данните, Луната по време на затъмнението се е намирала сравнително ниско. Може да се предположи, че е направила впечатление на войниците, тъй като тя просто е влизала в полезрението им. Може също така да предположим, че червеният цвят на лунната повърхност е бил доста ясно различим.
Според наблюденията на над 170 лунни затъмнения от времето на Тихо Брахе чак до наши дни. Знаем, че 3-4 години преди минимума на слънчевата активност се наблюдават най-ярките лунни затъмнения.Сащо така знаем че по времето на самия минимум настъпва внезапно рязко падане на яркоста на затъмнението. Известно ни е сащо , че минимума на слънчева активност между 11 и 12 цикал се пада през 1878 година. От това може да се заключи, че при това затъмнение цветът не е бил нито много ярък, нито много тъмен.
Преки доказателства за нашите заключения са спомените на Михаил Евтимов Манчев (1824-1934), участник в Руско-турската война във ІІ дружина на българското опълчение. Ето част от разказа, отнасящ се до събитията от оная паметна нощ:
"През тая вечер турчинът не се оттегли, както първите две вечери, той нападаше – искаше му се поне през нощта да свърши нещо, но едно небесно явление му предсказа, че се лишава вече от възможността да сполучи, и той се оттегли.
Това небесно явление ето какво беше:
Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-самниничък да се върне при дяда Султана и му поднесе поздравленията, които още от първий ден и до тая минута защитниците на върха не преставаха да го молят да поднесе, на тъмно-синьоното безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление – месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби от пред очите на присъствующите на тоя връх.
Проявяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна нощна тишина се възцари на върпа и трая до сутринта”.1
Думите едва ли се нуждаят от коментар, но все пак ще го направим. Едва ли някой от сражаващите се е знаел за предстоящото лунно затъмнение, а и обикновените хора са нямали почти никаква представа за същността на това явление. Това не се е случвало всеки ден. Можем да заключим, че затъмнението е впечатлило и дори уплашило участниците в битката. Турците със сигурност са го сметнали за прокоба. И до днес в Турция има обичай по време на лунно затъмнение да се вдига шум, да се вика срещу Луната, дори да се стреля по нея, за да се изгони чудовището, което я е погълнало. Освен това техният герб е именно полумесец, който по времето на затъмненито става червен. Връзката между червеното на полумесеца и червеното на кръвта и загубата е просто очевидна. Много е възможно това да не е вярно, но факт е, че турските войски се оттеглят от полесражението и подновяват атаките чак на сутринта. Това е дало на защитниците така нужното им време за почивка, прегрупиране и е намалило времето на очакване на подкрепленията.
“И още миг ще падне заветният хълм…”, но не. Към 18 часа на 24 август откъм тила пристигат първите свежи подкрепления. След половин час пристигат основните части на 16 батальон, начело на който стои прославеният командир на 8-ми армейски корпус ген. Радецки. Така числеността на защитниците възлиза на 17000 войници. На 25 август опасността от падането на прохода е вече ликвидирана, въпреки, че последните атаки са на 17 септември.
След тази решителна битка нищо не може да спре победоносния ход на руските войски. В края на януари 1878 година Османската империя моли за мир. На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирният договор. На България са върнати всички земи, в които живеят българи, които в последствие ще бъдат разкъсани от Барлинския конгрес.
Боевете в Шипченския проход траят почти 5 дни без прекъсване при изключително тежки условия за неговите защитници. Макар атакуващият многоброен и фанатизиран противник да дава два пъти повече жертви от отбраняващите се българи и руси, атаките завършват без успех. На Шипка турците се сблъскват с по-зле въоръжен и по-малоброен, но превъзхождащ ги в морално отношение противник. Преди още да е военно победена, Турция е морално победена от храбрите защитници на Шипченския проход.
Заглавието на тази статия бе въпрос, а съдържанието и фактите оставяме на вас читателите да тълкувате.

1- “Освобождението 1878” – Спомени, издателство “Български писател”, София, 1989, стр. 196-197
novobranka is offline   Отговори с цитат
Отговор

Tags
битки, астрономически явления, астрономия, история


Активни потребители, разглеждащи тази тема в момента: 1 (0 регистрирани и 1 гости)
 
Инструменти за темата
Режими на показване

Правила за писане
You may not post new threads
You may not post replies
You may not post attachments
You may not edit your posts

BB code is Включен
Емотикони са Включен
[IMG] код е Включен
HTML код е Изключен
Препрати във форум


Всички времена са GMT +2. Часът в момента е 01:11 AM.


Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2017, Jelsoft Enterprises Ltd.