Форуми  

Върни се назад   Форуми "Традиция" - В служба на колекционера и реконструктора от 2005 година! > История > Обща История

Обща История От неолита до сега

Отговор
 
Инструменти за темата Режими на показване
Стар 20-02-11, 11:24 PM   #1
Бенковски
Капитан
 
Бенковски's Avatar
 
Регистриран: Mar 2007
Възраст: 31
Мнения: 392
Стандартно На този ден:

Байовци, откривам тази рубрика, за да си припомняме личности и събития от нашата история !
Помагаите и вие !

Да живее България !
__________________
ОБИЧАИ РОДИНАТА СИ !
ПОМНИ ИСТОРИЯТА СИ !
РАБОТИ ЗА НАРОДА СИ !
Бенковски is offline   Отговори с цитат
Стар 20-02-11, 11:33 PM   #2
Бенковски
Капитан
 
Бенковски's Avatar
 
Регистриран: Mar 2007
Възраст: 31
Мнения: 392
Стандартно 20 февруари :

1943
Избухва Костурското въстание на българите от Югозападна Македония срещу гръцката власт.

1913
Гръцки части нападат внезапно българския гарнизoн в град Ангиста, Егейска Македония и започват да избиват българските войници.

1900
Умира Капитан Петко войвода (П. Киряков Калоянов, Капитан Петко войвода) - участник в националноосвободителното движение. Роден е през 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко.

1878
Представители на населението от Тракия и Македония връчват прошение на ген. Николай Игнатиев, в което настояват Тракия и Македония да бъдат включени в границите на Княжество България.

Родени:

# 1859 г. — Георги Марчин, български военен деец († 1930 г.)
# 1863 г. — Иван Петров, български военен деец († 1923 г.)
# 1883 г. — Дамян Велчев, български офицер и държавник († 1954 г.)
__________________
ОБИЧАИ РОДИНАТА СИ !
ПОМНИ ИСТОРИЯТА СИ !
РАБОТИ ЗА НАРОДА СИ !

Последна редакция от Бенковски : 20-02-11 в 11:35 PM.
Бенковски is offline   Отговори с цитат
Стар 22-02-11, 10:40 AM   #3
Бенковски
Капитан
 
Бенковски's Avatar
 
Регистриран: Mar 2007
Възраст: 31
Мнения: 392
Стандартно 21 февруари

1940
21-02-2010 | 15:51 | Агенция Фокус
Умира Георги Абаджиев - военен деец, ген.-майор. Участва като опълченец в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София.

21-02-2010 | 10:01 | Агенция Фокус
След тежка битка край село Жупанища с турски войски е убит Димитър Пандуров или Панджуров или Панджаров, наричан Митре Влаха, Митре Влаот или Митре Влашето, е български революционер, войвода на ВМОРО.

1878
21-02-2010 | 15:51 | Агенция Фокус
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) главнокомандващият Дунавската армия княз Николай Николаевич предава ултиматум на Високата порта за получаване на покана за влизане на руски части в Сан Стефано.

Родени :

# 1880 г. — Георги Казепов, български революционер и учител († 1923 г.)
__________________
ОБИЧАИ РОДИНАТА СИ !
ПОМНИ ИСТОРИЯТА СИ !
РАБОТИ ЗА НАРОДА СИ !
Бенковски is offline   Отговори с цитат
Стар 22-02-11, 10:49 AM   #4
Бенковски
Капитан
 
Бенковски's Avatar
 
Регистриран: Mar 2007
Възраст: 31
Мнения: 392
Стандартно 22 февруари :

1887
Към 7,15 часа са разстреляни участниците в бунта срещу регентството и правителството на д-р Васил Радославов - майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги

1878
Високата порта дава съгласие за влизането на руски части в Сан Стефано.

1844
Завършва престоят на Георги Раковски в затвора в Русе.
__________________
ОБИЧАИ РОДИНАТА СИ !
ПОМНИ ИСТОРИЯТА СИ !
РАБОТИ ЗА НАРОДА СИ !
Бенковски is offline   Отговори с цитат
Стар 22-02-11, 01:19 PM   #5
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 22 февруари:

22. (ст. ст.) ІІ. 1887 г. – на Левент табия край Русе са разстреляни офицерите-русофили, участвали във военните бунтове в Силистра и Русе. Сред екзекутираните са майор Ат. Узунов, майор О. Панов, кап. Г. Зеленогоров, поручик Кръстеняков и др.
22. ІІ. 1918 г. – умира старият хайдушки войвода Панайот Иванов Хитов (р. 1830).
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 23-02-11, 12:26 PM   #6
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 23 февруари

23. ІІ. 1871 г. – в Цариград е свикан Църковно-народен събор. Той определя основните начала, върху които да се уреди българската църква и приема Устав за управлението на Българската екзархия (14. V.).
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 23-03-11, 12:20 PM   #7
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 23 март

23. ІІІ. 1856 г. – в Търново се ражда Иван Константинов Сарафов – поборник, опълченец в Х-та дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). През 1879 г. завършва юнкерското пехотно училище в Одеса, а през 1898 г. и Генералщабната академия в Санкт-Петербург. Служи в милицията на Източна Румелия (VІ-та Старозагорска дружина и І-ва Пловдивска дружина), участва в Сръбско-българската война (1885) като командир на 8-ми пехотен приморски полк, с който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот. След преврата срещу княз Александър І емигрира в Русия. През Балканската война е генерал-майор в Българската армия, а през І-та световна война – генерал-лейтенант от Руската армия. Излиза в запас от 1917 г. Награждаван е с орден „За храброст” ІІІ и ІV ст., 2-ри клас, орден „Св. Александър” ІІІ ст. с мечове, орден „За военна заслуга” ІІІ ст. и др. Негови братя са политикът Михаил Сарафов и д-р Георги Сарафов.
23. ІІІ. 1907 г. – в Две могили, Русенско, на 77-годишна възраст умира легендарният хайдушки войвода Филип Тотю (Тодор Тодоров Топалски). Погребан е в двора на местната църква като израз на най-голяма почит и признателност.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 24-03-11, 04:26 PM   #8
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 24 март

24. ІІІ. 1201 г. – след тридневна обсада, използване на разнообразна стенобойна техника и масиран щурм на крепостните стени, армията на цар Калоян (1196 – 1207) превзема силната черноморска крепост Варна – последната твърдина северно от Стара планина, останала до тогава във византийско владение. Днес се навършват 810 г. от събитието.
24. ІІІ. 1896 г. – във Велес (дн. Р. Македония) в семейството на българския просветен и революционен деец Бано Кушев се ражда синът му Илия Банов Кушев – български военен деец и революционер, участник в І-та световна война и войвода на чета на ВМОРО във Велешко. Убит на 29. ХІ. 1922 г. край с. Ърлевци (дн. Р. Македония).
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 17-04-11 в 05:10 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 25-03-11, 12:49 PM   #9
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 25 март

25. ІІІ. – Благовещение (Благовец). Имен ден на всички с имена Благой, Благо, Блага, Благовест, Благовеста. Ден на майката.
25. ІІІ. 1859 г. – в Горна Оряховица се ражда Анастас Георгиев Бендерев – веенен деец, ген.-лейт., участник в националноосвободителното движение и герой от Сръбско-българската война, един от офицерите-русофили детронирали княз Ал. Батенберг.
25. ІІІ. 1876 г. – в гр. Браила умира Никола Странджата – уважаван от българската емиграция в Румъния революционер (хъш), знаменосец в четата на Филип Тотю (1867), прототип на Вазовия герой Странджата от повестта „Немили-недраги” и драмата „Хъшове”.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 17-04-11 в 05:09 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 25-03-11, 12:51 PM   #10
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 26 март

26. ІІІ. – Ден на Тракия. Отбелязва се от тракийските българи още от 20-те години на ХХ в. Признат е официално за такъв от българското правителство с Постановление № 62 от 23. ІІІ. 2006 г.
26. ІІІ. 1437 г. – на клада в София на 30-годишна възраст умира Георги Стари Софийски (р. 1407 г.). Обявен е за светец и мъченик на православната вяра.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 17-04-11 в 05:09 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 28-03-11, 01:20 PM   #11
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 27-31 март

27. ІІІ. 1886 г. – на 64-годишна възраст в Сливен умира почти сляп и дълбоко разочарован от следосвобожденската ни действителност Добри Петров Чинтулов – български възрожденски поет, педагог и композитор, автор на силно въздействащи патриотични песни като: „Стани, стани юнак балкански”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Къде си, вярна ти любов народна?” и др. (р. 1822 г.).
27. ІІІ. 1893 г. – умира известната деятелка на българското национално-революционно движение и куриер на БРЦК в Букурещ – баба Тонка (Тонка Тихова Обретенова).
28. ІІІ. 1883 г. – в Стара Загора се ражда бъдещият държавник, ерудиран университетски преподавател, учен-археолог, председател на БАН, doctor honoris causa на Атинския университет, кавалер на ордена на френския Почетен легион, министър на просветата (1938), министър-председател (15. ІІ. 1940 – 14. ІХ. 1943) на България и регент (1943 – 1944) – акад. Богдан Димитров Филов.
28. ІІІ. 1929 г. – в София се ражда Вера Петрова Мутафчиева – историчка и белетристка, дъщеря на изтъкнатия историк проф. Петър Мутафчиев.
29. ІІІ. 1896 г. – във Варна умира Димитър Христов Икономов – български революционер, участник в Първата легия на Раковски в Белград, инициатор на плана за завземането на кораба „Радецки” и четник в Ботевата чета. Заловен е от турците, осъден на доживотна каторга и изпратен на о. Родос (Гърция). След Освобождението се установява във Варна, участва като депутат в Учредителното събрание в Търново, в І-то ВНС и в ІV-то ОНС.
29. ІІІ. 1945 г. – в края на ІІ-та световна война Първа българска армия започва Мурската настъпателна операция като съставна част от Виенската операция на Съветската армия.
30. ІІІ. 1870 г. – турският султан утвърждава с ираде Временен съвет (от 15 д. – 5 български владици и 10 миряни, светски лица), който да изработи проект-устав на новоучредената Българска екзархия.
30. ІІІ. 1876 г. – в Стара Загора се ражда Никола Колев Андреев – капитан, герой от Балканската война, пленил заедно с командваните от него войници една турска батарея при гара Кадъкьой (зап. от Одрин). Загива на 9. Х. 1912 г. От 1934 г. гарата е наречена на негово име Капитан-Андреево.
30. ІІІ. 1954 г. – в концентрационен лагер в Ловеч умира генерал-майор Иван Дипчев – български военен деец (р. 8. І. 1885 г.), първороден син на Райна Княгиня и съпруга й Васил Дипчев. Участва и в трите войни за национално обединение, награден с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание, а през 1927 г. заема поста комендант на София. На 26. VІІІ. 1934 г. е произведен в чин генерал-майор и става началник на канцелария във Военното министерство. След 9. ІХ. 1944 г. е арестуван и осъден на смърт, като присъдата му е заменена с доживотен затвор.
31. ІІІ. 1955 г. – в София се ражда Филип Димитров Димитров – юрист, политически и държавен деец, дипломат. Учредител на първото монархическо дружество в посттоталитарна България, член на СДС, министър-председател (8. ХІ. 1991 – 28. ХІІ. 1992), постоянен представител на България в ООН (1997-1998) и бивш посланик на страната ни в САЩ...
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 29-03-11 в 04:53 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 30-03-11, 08:37 PM   #12
lobo
Поручик
 
Регистриран: Aug 2006
Възраст: 53
Мнения: 288
Стандартно

Много труд си хвърлил,Герак!Браво!
lobo is offline   Отговори с цитат
Стар 01-04-11, 12:43 PM   #13
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 април

1. ІV. – Ден на хумора и сатирата.
1. ІV. 1916 г. – в България влиза в сила Григорианският календар (по името на папа Григорий ХІІІ, който коригира летоброенето през 1582 г.). Датата 1. ІV. е провъзгласена за 14. ІV. (с 13 дни напред).
1. ІV. 1947 г. – умира Екатерина Великова Каравелова – българска общественичка, активна деятелка на женското движение и една от учредителките на Българския женски съюз (БЖС), публицистка, съпруга на Петко Каравелов и майка на Лора и Виола Каравелови. Погребана е в градината на църквата “Св. Седмочисленици” в София.
2. ІV. – Международен ден на детската книга.
2. ІV. 1872 г. – на тържествена церемония Великият везир на Османската империя връчва на Видинския митрополит Антим берат за назначаването му като пръв екзарх на Българската православна църква.
3. ІV. 1860 г. – по време на тържествената Великденска служба в църквата “Св. Стефан” в Цариград епископ Иларион Макариополски не споменава в литургията си името на Цариградския гръцки патриарх. Според канона това означава, че българите отхвърлят патриаршеската му власт. Ил. Макариополски се обявява за независим от патриарха духовен предводител на българския народ и църква, а заедно с него се отделя от Патриаршията и българската община в турската столица.
3. ІV. 1879 г. – по предложение на проф. Марин Дринов Учредителното събрание в Търново избира гр. София за столица на Княжество България.
4. ІV. 1867 г. – в Стара Загора се ражда Андрей Славов Тошев – учител, ботаник, публицист, обществен и държавен деец, дипломат, министър-председател на България (21. ІV. – 23. ХІ. 1935).
4. ІV. 1919 г. – в Стара Загора се ражда Веселин Симеонов Ханчев – поет, публицист, драматург и юрист, съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962 – 1964) и Париж (1964 – 1966). Ум. на 4. ХІ. 1966 г. в София.
4. ІV. 2004 г. – автобус с ученици-екскурзианти от България се преобръща и пада в р. Лим (между Сърбия и Черна гора). При катастрофата загиват 12 деца от Свищов.
5. ІV. 971 г. – след кратка обсада столицата на Второто българско царство – Преслав, е превзета от войските на византийския император Йоан Цимисхи (969 – 976).
5. / 17. (н. ст.) ІV. 1846 г. – роден е Таньо (Атанас) Стоянов Куртев (Таньо войвода) – един от най-верните съратници и телохранители на Апостола. Известен още като Домусчийски или Диарбекирски, по прякор – Уйгунсуза (т. е. заточеник с неопределено наказание).
5. (ст. ст.) ІV. 1857 г. – във Верона (Италия) се ражда бъдещият княз на Княжество България – Александър Батенберг, втори син на полякинята Юлия Хауке и хесенския княз Александър-Лудвиг фон Хесен (брат на руската императрица).
5. ІV. / 24. ІІІ. (ст. ст.) 1886 г. – в Цариград е подписан т. нар. Топханенски акт (по името на двореца Топхане). С него de facto се признава акта на Съединението между Княжество България и Източна Румелия (1885).
6. ІV. 885 г. – умира братът на Константин (Кирил) Философ – славянският първопросветител и книжовник Методий. Погребан е в съборната църква на Велеград.
6. ІV. 1841 г. – Избухва т. нар. Нишко въстание. Предпоставка за бунта е терорът над местното население, упражняван от османските земевладелци и нежеланието на властите да осъществят реформите, залегнали в Гюлханския хатишериф (1839). Конкретeн повод е нападението, извършено по време на великденската служба в църквата на с. Каменица, Нишко, от страна на банда въоръжени мюсюлмани. Въстанието обхваща Нишко, Пиротско и някои села от Видинско. Сред водачите се открояват имената на Милое Йованович, войводата Никола Сръндак, Стоян Чавдар, Станко Бояджи и др. Избити са няколко хиляди души, разграбени и опожарени са ок. 240 български села, а след потушаването на въстанието над 10 000 българи напускат родните си места в търсене на спасение. Навършват се 170 г. от събитието.
6. ІV. 1909 г. – подписан е българо-турски протокол, с който Турция признава независимостта на България (22. ІХ. 1908). През следващите дни това правят правителствата на Сърбия и Черна гора (7. ІV.), Англия и Франция (9. ІV.).
7. ІV. – Ден на здравния работник.
7. ІV. 1905 г. – в София се ражда Преслав Борисов Кършовски – художник-живописец, график и сценограф.
8. ІV. – Международен ден на ромите. Обявен е за такъв през 1992 г. от ООН и Европейския съюз.
8. ІV. 1965 г. – комендантът на Софийския гарнизон генерал-майор Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров – Горуня се самоубива в дома си. Двамата оглавяват неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков. След провала на заговора близо 200 души заподозряни са подложени на съдебен, административен и партиен тормоз.
9. ІV. 1868 г. – във Варна се ражда Димитър Тодоров Страшимиров – филолог и историк (автор на сериозни проучвания върху живота и делото на В. Левски), общественик, брат на Антон и Тодор Страшимирови.
9. ІV. 1943 г. – в София се ражда Георги Минчев – известен български поп и рок певец, един от основоположниците на българската рокмузика и бард на демократичните промени след 10. ХІ. 1989 г. Пее от началото на 60-те години на ХХ в. („Бяла тишина”, „Снегът на спомена”, „Блажени години”, „Българският рок” и др.). Умира от рак през февруари 2001 г.
10. ІV. 1866 г. – в Цариград е основано българско читалище. Инициатор на идеята е местната Българска духовна дружина, обединяваща видни български дейци, живеещи в османската столица. Дългогодишен председател на читалището е П. Р. Славейков и под неговото ръководство то взема дейно участие в борбата на българския народ за извоюване на църковна независимост.
10. ІV. 1979 г. – в 20.34 ч. московско време в Космоса излита първият български космонавт Георги Иванов (р. 2. VІІ. 1940 г. в Ловеч). България става шестата космическа страна в света.
11. ІV. – Св. мчк. Антипа – покровител на зъболекарите. Професионален празник на стоматолозите.
11. ІV. 1866 г. – в гр. Браила (Румъния) е представена пиесата на Добри Войников „Райна княгиня”. На същата дата след 5 г. (1871) Букурещкият театър представя за първи път пиесата му „Възцаряванието на Крума Страшний”.
11. ІV. 1944 г. – умира Димитър Добрев Добрев – български морски офицер, капитан І-ви ранг, възпитаник на Военното училище в София, участник като юнкер в Сръбско-българската война (1885) и детронирането на княз Александър I (1886). Като доброволец се включва в Руско-японската война (1904 – 1905). Попада в японски плен, но е освободен. През 1906 г. се завръща в България, последователно е началник на Морското училище (1906 – 1908), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера „Надежда”. През Балканската война (1912 – 1913) командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турския крайцер „Хамидие”. След като напуска флота дълги години работи като адвокат във В. Търново.
12. ІV. – Международен ден на авиацията и космонавтиката.
12. ІV. 1858 г. – в Пирдоп се ражда Стефан Паприков – военен и държавен деец, ген.-майор, началник на Военното училище (1887 – 1891), участник в Сръбско-българската война, министър на външните работи (1908 – 1910) и дипломатически представител на България в Русия (ум. 30. V. 1920 г.).
12. / 24. (н. ст.) ІV. 1877 г. – в Кишинев руският император Александър ІІ подписва нарочен манифест, с който Русия обявява война на Османската империя. Започва освободителната за нас българите Руско-турска война (1877 – 1878).
13. ІV. 814 г. – умира кан Крум (803 – 814). Внезапната му смърт е свързана със ред загадъчни обстоятелства. Изключителният български владетел вероятно става жертва на сакрално цареубийство.
13 – 14. ІV. 1205 г. – в знаменитата битка при Одрин цар Калоян (1197 – 1207) разгромява латинския император Балдуин дьо Фландър и неговите смятани за “непобедими” западни рицари. В сражението според хронистите загива “цветът на латинската войска”. Събитието няма аналог в дотогавашната история на кръстоносците.
14. (н. ст.) ІV. 1879 г. – със султанско ираде Алеко (Александър Стефанов) Богориди (Алеко паша) е назначен за пръв генерал-губернатор (главен управител) на областта Източна Румелия.
14 – 16. ІV. 1876 г. – по време на подготовката за Априлското въстание (1876) е свикано събрание на представителите на революционните комитети от ІV-ти Пловдивски (Панагюрски) революционен окръг в местността Оборище. Това е първото народно представително събрание (Парламент) в новата българска история. Навършват се 135 г. от събитието.
15. ІV. 1903 г. – в с. Ени чифлик (Одринско) се ражда Георги Михов Димитров (Гемето) – политически деец, лидер на БЗНС, ръководител (1941 – 1944) на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро (ум. 28. ХІ. 1972 г. във Вашингтон). Баща на земеделската лидерка Анастасия Мозер.
15 – 18. (ст. ст.) ІV. 1903 г. – самостоятелна група македонски българи (т. нар. гемиджии) извършва в Солун поредица атентати. Освен атентаторите загиват още 10 и са ранени 16 души. Солунските атентати се смятат за прелюдия към Илинденско-Преображенското въстание (1903).
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 18-04-11, 03:00 PM   #14
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 16-30 април

16. / 28. (н. ст.) ІV. 1879 г. – Учредителното събрание в Търново (свикано на 10. ІІ. с. г.) приема първата българска конституция – Търновската. Отменяна и променяна на няколко пъти тя действа като основен, върховен закон до 1947 г. Професионален празник на българските юристи.
16. ІV. 1925 г. – в катедралния храм “Св. Неделя” в София, по време на опелото на убития (14. ІV.) о. з. ген. К. Георгиев, е извършен атентат от членове на Военната организация на БКП. Загиват 134 д., сред които 3 народни представители, 10 генерали и 26 офицери. Ранени са 343 д. (мнозина умират от раните си през следващите дни). Между ранените са министър-председателят Ал. Цанков, министърът на вътрешните работи ген. Русев, подпредседателят на НС Борис Вазов, Андрей Ляпчев, митрополит Стефан, военният министър ген. Вълков, Ат. Буров и др.
17. / 29. (н. ст.) ІV. 1877 г. – създаденият още в началото на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич” в Кишинев (Бесарабия) е реорганизиран в Българско опълчение, начело с ген. Николай Г. Столетов.
17. / 29. (н. ст.) ІV. 1879 г. – започва работата си І-то Велико народно събрание, натоварено с избора на княз. По препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили то избира за пръв държавен глава на Княжество България хесенския принц Александър Батенберг – участник в Руско-турската война и племенник на руския император Александър ІІ.
17. ІV. 1898 г. – в гр. Кюстендил умира легендарният български хайдутин и войвода Дядо Ильо Марков (Илия Марков Попгеоргиев, Ильо Малешевски) – Ильо войвода (р. 28. V. 1805 г. в малешевската паланка Берово, дн. Р. Македония).
18. ІV. – Международен ден за опазване паметниците на културата.
18. / 30. (н. ст.) ІV. 1879 г. – с нарочен ферман на турския султан е утвърден Статутът (Органическият устав) на областта Източна Румелия.
19. (ст. ст.) ІV. 1876 г. – пловдивският кърсердар Неджиб ага, придружен от 14 заптиета, пристига в Копривщица с намерението да залови председателя на местния революционен комитет Тодор Каблешков. Акцията на турските власти води до преждевременното избухване на Априлското въстание на следващия ден.
19 – 20. ІV. 1941 г. – след присъединяването на България към Тристранния пакт (1. ІІІ. с. г.) българските войски навлизат във Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
20. ІV. 1846 г. – под редакцията на Иван Богоров в Лайпциг излиза бр. 1 на в. “Български орел” – първият български вестник.
20. (ст. ст.) ІV. 1876 г. – в Копривщица е обявено Априлското въстание. Вестта за началото му е разпространена чрез “Кървавото писмо” на Тодор Каблешков до комитетските дейци в революционния център Панагюрище и останалите три революционни окръга – Търновски, Сливенски и Врачански.
20. ІV. 1920 г. – на конференцията в Сан Ремо българските земи в Източна и Западна Тракия са предоставени на Гърция и влизат в пределите на южната ни съседка.
21. ІV. – Професионален празник на военното разузнаване. Обявен е за такъв през 1996 г.
21. ІV. / 3. V. (н. ст.) 1851 г. – в Горна Джумая (дн. Благоевград) се ражда Георги Димитров Измирлиев (Македончето) – участник в национално-освободителното движение, помощник апостол и военен ръководител в І Търновски революционен окръг по време на Априлското въстание, обесен в Горна Оряховица на 28. V. 1876 г.
21. ІV. / 3. V. (н. ст.) 1867 г. – в с. Пандъклий, Бесарабия, се ражда Александър Павлов Малинов – политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия (след 1902 г.), министър-председател (ум. 20. ІІІ. 1938 г.).
21. ІV. / 4. V. (н. ст.) 1903 г. – в с. Баница, Серско, в сражение с турска потеря, пада убит видният деец на македоно-одринското национално революционно движение и вожд на ВМОРО – Гоце (Георги) Николов Делчев.
22. ІV. – Международен ден на Земята. В България се отбелязва от 1993 г.
22. ІV. 1876 г. – пред събралото се множество в Панагюрище свещеници от града и околните села тържествено освещават въстаническото знаме, изработено от 20-годишната учителка Райна Попгеоргиева Футекова (Райна княгиня). Церемонията се отлага с два дни, тъй като в деня на обявяването на въстанието (20. ІV.), знамето все още не е напълно завършено – остава да се извезе думата „смърт” и да му се пришият допълнително пискюли.
22. ІV. (н. ст.) 1915 г. – близо до Роженския манастир край Мелник е убит от наемни убийци видният деец на ВМОРО – Яне Иванов Сандански.
23. ІV. – Международен ден на книгата и авторското право.
23. ІV. 1856 г. – по инициатива на ерудираният възрожденски просветен деец Кръстьо Стоянов – Пишурка в Лом се създава българско читалище. Така градът се нарежда сред пионерите на читалищното дело в България.
23. ІV. 1901 г. – по повод 25-годишнината от Априлското въстание е положен основният камък на паметника Цар Освободител в София. В основите му е поставена медна кутия с нарочен документ и всички видове български монети, пуснати в обръщение от Освобождението дотогава. Паметникът е завършен на 15. ІХ. 1903 г. и тържествено открит на 30. VІІІ. 1907 г.
24. ІV. 1856 г. – в с. Видим, при Дуба (Чехия), се ражда Иван (Ян Вацлав) Мърквичка – живописец, изтъкнат портретист и илюстратор, ярка фигура в българския художествен живот след Освобождението. Оставя богато художествено наследство, в т. ч. забележителни творби в областта на черковната стенопис и иконопис. Установява се в България през 1881 г., един от учредителите е на Държавното рисувално училище в София (1896) и пръв негов директор (до 1909). От 1923 г. до края на живота си живее в родината си, но често идва и твори в България (ум. 16. V. 1938 г. в Прага).
24. ІV. 1946 г. – тленните останки на цар Борис ІІІ (1918 – 1943) са изнесени от Рилския манастир.
25. ІV. 1700 г. – в Петропавловския манастир край Лясковец е обявено т. нар. Марино въстание. Негови организатори са вдовицата Мара, синът й Стоян и Минчо Гайтанджи. Въстаниците имат първоначален успех над войската на търновския управител Изедин бей, но по-късно са разбити от по-многобройните части на Кърджали Омер. След тежки загуби бунтовниците се разделят на отделни групи и се оттеглят навътре в планината.
25. ІV. 1845 г. – Ил. Макариополски и Н. Бозвели получават пълномощно от абаджийския еснаф в Цариград, за да го представят пред патриарха и турското правителство по въпросите на църквата. Така възниква първото българско национално представителство в турската столица.
26. ІV. 1923 г. – дейци на ВМРО убиват в София Никола Юруков – български архитект (по негов проект е сградата на ДЗИ в София) и революционер, деец на ВМОРО и на Македонската федеративна организация (р. 1880 г. в костурското с. Лабаница). През 1913 г. подписва Меморандума до Великите сили, с който се настоява Македония да бъде присъединена към България.
26. ІV. 2000 г. – провежда се срещата “Българският Великден”. По покана на премиера Иван Костов присъстват ок. 500 известни българи, живеещи в чужбина и у нас.
27. ІV. 1866 г. – в Трявна се ражда Пенчо Петков Славейков – поет, литературен критик, есеист, преводач, културен и обществен деец, член на БАН, син на П. Р. Славейков.
27. ІV. 1881 г. – княз Александър І Батенберг извършва държавен преврат. Свалено е правителството на Петко Каравелов, Търновската конституция е суспендирана (отменена) и е въведен т. нар. Режим на пълномощията (1881 – 6. ІХ. 1883).
28. ІV. – Световен ден за безопасност и култура на труда. Обявен е за такъв през 2005 г. по инициатива на Международната организация на труда (МОТ).
28. ІV. 1943 г. – в София умира Тодор Генчов Влайков (псевдоним Веселин Здравков) – български писател, общественик и политик (р. 13. ІІ. 1865 г. в Пирдоп), действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 г., един от основателите (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Съставя читанки за І, ІІ, ІІІ и ІV отделение, депутат е в ХІ-то и ХVІІІ-то ОНС, съучредител (заедно с Тодор Йончев) на първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало” (1890) в с. Мирково, Софийско, основател и пръв лидер на Радикалдемократическата партия (1905).
29. ІV. 1867 г. – с чета от 30 души старият хайдушки войвода Панайот Хитов преминава р. Дунав при Тутракан и се отправя към Стара планина. Знаменосец (байрактар) в четата е Васил Левски.
29. ІV. 1872 г. – започва Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Продължава до 4 май. В него, заедно с редица комитетски дейци от вътрешността на страната, участва и Апостолът на свободата – Васил Левски.
29. ІV. 1957 г. – в София умира полк. Продан Стоянов Таракчиев – български офицер, един от първите летци в България (р. 12. ХІ. 1885 г. в Сливен). Участва в Балканската война като летец-наблюдател и на 16. Х. 1912 г. заедно с пилота Радул Милков извършва боен полет над гара Караагач, като хвърля позиви и ръчни бомби над турските позиции. През І-та световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918), а след войната става началник на Аеропланното училище.
30. ІV. 1876 г. – по време на Априлското въстание турското командване предприема решително настъпление срещу Панагюрище. Градът е завладян, опожарен и разорен. На същия ден започва геройчната отбрана на Батак срещу ордите на Ахмед ага Барутанлията.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 18-04-11, 04:42 PM   #15
wesko
Комита
 
wesko's Avatar
 
Регистриран: Dec 2005
Местоположение: Плевен
Възраст: 34
Мнения: 1,160
Стандартно

18 април

1877 година генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение. В навечерието на Руско-турската война генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното Българско опълчение. Участва в боевете при Стара Загора. Командир на Шипченския отряд, включващ Българско опълчение и Габровския отряд. Лично командва защитата на Шипка през август 1877 г. срещу Западната османска армия. Заменен на шипченската позиция от генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Командир на Българското опълчение до края на военните действия. Командва руския авангард при зимното преминаване на Стара планина от дясната колона на Южния отряд. Участва в решителната победа при Шейново. Награден е с Орден "Свети Георги" IV ст., Орден "Свети Владимир" I ст. и Орден "Света Ана" I ст. Умира на 27 юни (10 юли) 1912 г. в Царское село.
__________________
Бъди възторжен идеалист. Смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвование.
wesko is offline   Отговори с цитат
Стар 02-05-11, 12:51 PM   #16
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 май

1. V. – Ден на труда и на международната работническа солидарност. Имен ден празнуват Мая, Майя, Ермена, Ерменко, Тамара.
1. / 13. (н. ст.) V. 1873 г. – в Букурещ (Румъния) излиза бр. 1. на Ботевия в. ”Будилник”.
1. V. 1925 г. – започва делото срещу извършителите на бомбения атентат в църквата “Св. Неделя” в София (16. ІV.). Процесът приключва (11. V.) с произнасянето на няколко смъртни присъди, изпълнени на 27 май с. г.
2. V. 907 г. – в Плиска умира кан/княз Борис І – Михаил (852 – 889), покръстителят на българския народ, наложил Християнството за единствена и официална религия на всички свои поданици.
2. V. 1943 г. – умира видният български историк-медиевист и византолог, член на БАН – проф. Петър Стоянов Мутафчиев (род. 4. VІІ. 1883 г. в с. Боженци, Габровско).
2. V. 1945 г. – роден е актьорът Йосиф Стефанов Сърчаджиев (“Черните ангели”, “Аспарух”, “Бон шанс, инспекторе”, “Време разделно” и др.) – син на първия директор на Държавния сатиричен театър в София и преподавател във ВИТИЗ – Стефан Сърчаджиев.
3. V. – Световен ден на свободата на медиите.
3. V. 1859 г. – в Болград (Бесарабия) е открита първата българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Учредена е на 28. VІ. 1858 г. с правителствена грамота на молдовския княз Н. Богориди.
4. V. 1886 г. – в Пловдив се ражда Александър Костакиев Пеев (Боевой) – юрист, син на възрожденския деец Костаки Пеев, ръководител (от 1941 г.) на нелегална разузнавателна група, работеща в полза на съветското военно разузнаване, разкрит (ІV. 1943), арестуван, осъден на смърт и разстрелян (22. ХІ. 1943).
4. V. 1943 г. – роден е Георги Аспарухов – Гунди, централен нападател на “Левски” и националния отбор на България по футбол, спортист и футболист № 1 за 1965 г., първият българин, отбелязал гол на Англия на “Уембли”, участник в три световни първенства (загива при автомобилна катастрофа заедно с колегата и приятеля си Никола Котков на 30. VІ. 1971 г.).
5. V. – Св. мъченица Ирина. Имен ден празнуват Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мирослав, Мирчо, Мирослава, Мира.
5. / 17. (н. ст.) V. 1876 г. – в Букурещ (Румъния) излиза бр. 1. (и единствен редактиран от Хр. Б.) на Ботевия в. “Нова България”. Вестникът съобщава пред света за избухналото в България Априлско въстание и възторжено посреща този отдавна очакван факт.
5. V. 1966 г. – в гр. Херсон (Украйна) се ражда Сергей Дмитриевич Станишев – политически деец, член ва ВС на БСП, депутат, д-р по история (завършва история в Московския държавен университет) и министър-председател на Р. България (от август 2005 г.).
6. V. – Вмчк Георги Победоносец (Гергьовден). Ден на храбростта и Българската армия. Имен ден на всички с имена Георги (гр. “земеделец”), Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо, Гошо, Гюро, Гого, Гоце. Ден на гр. Петрич.
6. / 18. (н. ст.) V. 1877 г. – в лагера на Българското опълчение край гр. Плоещ (Румъния) тържествено е осветено Самарското знаме – светинята на опълчението.
6. V. 1941 г. – в с. Беглеж, Плевенско, се ражда Гена Мачева Димитрова – забележителна оперна певица и вокален педагог, покорила неведнъж и не една световна оперна сцена (ум. 11. VІ. 2005 г.).
7. V. (ст. ст.) 1876 г. – след 9-дневни непрекъснати боеве с противника, четата на поп Харитон и Бачо Киро е разгромена в обсадения от частите на Фазлъ паша Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил”. Загиват войводата поп Харитон, военният ръководител Петър Пармаков и още над 140 въстаници. При опита за пробиване на обсадата е заловен, осъден и обесен в Търново даскал Бачо Киро Петров. Едва 47 оцелели въстаници от четата доживяват Освобождението. Самият манастир, прославил се с героичната си отбрана като „Малкия Севастопол”, е опожарен и разрушен.
7. V. 1918 г. – подписан е Букурещкият мирен договор между Румъния и Централните сили. По силата на клаузите му България си връща отнетата й след Междусъюзническата война Южна Добруджа, а в Северна Добруджа се установява кондоминиум (съвместно владеене) на Германия, Австро-Унгария, Турция и България.
7. V. 1930 г. – в с. Добромирка, Габровско, се ражда Пеньо Пенев Митев – безкомпромисен и гръмогласен поет на социалистическото строителство, самобитен, нешколуван талант, самоубил се на 27. ІV. 1959 г.
7. V. 1992 г. – България е приета за редовен член на Съвета на Европа.
8. V. – Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец.
8. V. 1876 г. – по време на Априлското въстание заловеният от турските власти национал-революционер Васил Петлешков (р. 1. І. 1845 г. в Брацигово) слага край на живота си, поглъщайки отрова.
9. V. – Ден на обединена Европа. Официално се отбелязва от 1985 г.
9. V. 1819 г. – в Габрово се ражда Николай (Никола) Христофорович Палаузов – български възрожденски и просветен деец, общественик, един от първите българи с юридическо образование (Ришельовския лицей в Одеса, 1842 г.). На 21-годишна възраст приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса. Основател е и дългогодишен председател на Одеското българско настоятелство (ум. 2. ІІІ. 1899 г.).
10. V. – Ден на гр. Шумен. Химн на града е песента “Оттука започва България”.
10. V. 1953 г. – Българската православна църква е въздигната в ранг от Екзархия в Патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил (1953 – 1971).
10. V. 1989 г. – започва т. нар. “голяма екскурзия” – изселването на българските граждани от турски произход в съседна Турция. Ескалиране на напрежението и възродителния процес в страната.
11. V. – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Имен ден празнуват Кирил, Киро, Кирчо, Методи, Методий. Професионален празник на библиотекарите. Ден на гр. Ловеч.
11. V. 1851 г. – в Епархийското училище в Пловдив за първи път се чества като празник на българската просвета Денят на светите братя Кирил и Методий – единствените известни автори на писменост, която днес в света използват над 300 млн. души.
11. V. 1872 г. – на тържество в чест на светите братя Кирил и Методий е провъзгласена независимостта на Българската екзархия от Цариградската гръцка патриаршия.
11. V. 1897 г. – близо до Пазарджик пада убит Алеко Константинов. Куршумът на наемния убиец е предназначен за спътника на Алеко – политическия противник на Народната партия Михаил Такев, но вместо него загива писателят.
12. V. – Международен ден на медицинските сестри.
12. V. 1876 г. – водачът на Априлското въстание в ІV-ти (Панагюрски) революционен окръг – Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев), е убит из засада при преминаването на р. Костина край с. Рибарица в Тетевенския балкан.
12. V. 1896 г. – по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна е създадено първото дружество на тракийските бежанци в България – Одринско емигрантско дружество „Странджа”. Неговата цел е да защитава интересите на българите от Одринска Тракия пред българското правителство и пред Великите сили. От 25 май дружеството започва да издава своя орган в. „Странджа”, а през следващите години дейността му се разраства, като обхваща и други населени места в страната.
12. V. 1952 г. – в Народна Република България е извършена парична реформа. Обмяната на наличните пари става в пропорция 100 : 1, а на крупните влогове в съотношения по-малки от 100 : 4. Златното съдържание на българския лев от 0,01087 е увеличено 12 пъти и определено на 0,130687.
13. V. (н. ст.) 1876 г. – по време на Априлското въстание в Перущица Кочо Чистеменски, след като убива цялото си семейство, сам слага край на живота си за да не попадне в ръцете на озверелите турци.
13. / 25. (н. ст.) V. 1894 г. – в Княжество България пристигат 9-ма швейцарци, които са назначени за първите учители по гимнастика в средните училища у нас.
14. V. 1868 г. – в Сопот се ражда Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на народния поет Иван Вазов. Завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Участва в Балканската и І-та световна война, като през последната ръководи успешната отбранителна операция при Дойран. В периода 1926 – 1931 г. е кмет на София. През 1936 г. при посещението си в Англия по повод годишнината от войната е посрещнат с уважение и големи почести, израз на което става свалянето на английските бойни знамена в негова чест (ум. 20. VІ. 1945 г.).
14. V. 1955 г. – България става член на Варшавския договор – отбранителен съюз на бившите социалистически държави.
15. V. – Международен ден на семейството. Обявен за такъв с Решение на ОС на ООН от 20. ІХ. 1993 г. За първи път се отбелязва през следващата 1994 г.
15. V. 1857 г. – в Трявна се ражда Рачо Петков Славейков – публицист, преводач и военен деец, син на П. Р. Славейков. Участва в Руско-турската и Сръбско-българската война, както и в Русенския бунт през 1887 г. (ум. 23. ІІ. 1931 г.).
15. / 27. (н. ст.) V. 1879 г. – назначеният за генерал-губернатор на Източна Румелия – Алеко Богориди (Алеко паша), се отправя от Цариград за Пловдив.

Последна редакция от ГеРак : 01-06-11 в 09:39 AM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 17-05-11, 10:13 AM   #17
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 16 - 31 май

16. / 29. (н. ст.) V. 1912 г. – подписан е таен “Отбранителен договор” между България и Гърция със срок на действие 3 г. Договорът дооформя Балканския съюз срещу Османската империя и приближава отдавна проектираната Балканска война.
16. V. 1971 г. – провежда се референдум за нова Конституция на Народна Република България. Два дни по-късно (18. V.) НС провъзгласява приемането на Конституцията и тя влиза в сила същия ден с публикуването й в “Държавен вестник”.
17. V. – Ден на българския спорт.
17. V. 1867 г. – с чета от 35 души хайдушкият войвода Филип Тотю (Тодор Тодоров Топалски) преминава р. Дунав при Свищов и навлиза в България.
17. (ст. ст.) V. 1876 г. – четата на Христо Ботев слиза на българския бряг близо до дн. гр. Козлодуй и се отправя към Врачанския балкан. В същото време друга чета начело с Таньо Стоянов (Таньо войвода) преминава р. Дунав източно от Тутракан. Съгласуваните действия на двете чети целят да подпомогнат избухналото вече Априлско въстание в Централна и Западна България.
17. V. 1894 г. – министър-председателят на Княжество България Ст. Стамболов подава поредната си (15-та) заплашителна оставка пред княз Фердинанд, който изненадващо я приема. Година по-късно Стамболов е зверски посечен в центъра на София.
17. / 30. (н. ст.) V. 1913 г. – подписан е Лондонският мирен договор между Турция и съюзените балкански държави, който слага край на Балканската война. По силата на неговите клаузи империята отстъпва на съюзниците всички свои владения западно от линията Мидия – Енос, с изключение на Албания. Ден след това (19 май) Сърбия и Гърция сключват таен военен договор, насочен срещу България.
18. V. – Международен ден на музеите. За първи път се чества на 18 май 1978 г. Датата се обявява за празник на всички музеи по света по идея на Международния музеен съвет (ICOM). От 1992 г. насам се провежда под различен надслов.
18. V. 1905 г. – открита е първата експозиция на дн. Национален археологически музей в София.
18. V. 1928 г. – в София се ражда бъдещият проф. Велизар Иванов Велков – историк и археолог, преподавател по история на Стария свят в СУ “Св. Кл. Охридски” и във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
19. V. (ст. ст.) 1876 г. – умира поп Сава Георгиев Катрафилов (р. 1836 г. в Елена) – свещеник и учител, деец на българското национално-освободително движение, член на щаба на Ботевата чета. Заклева четниците при стъпването им на родна земя. След боя при Милин камък на 18 май е тежко ранен в двата крака и вероятно е доубит от турците.
19. V. 1894 г. – след управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894) на власт в България идва правителството на д-р Константин Стоилов. То управлява до 13. І. 1899 г.
19. V. 1934 г. – извършен е поредният държавен преврат. Блоковото правителство на Н. Мушанов е свалено от власт, а на негово място е сформиран кабинет начело с Кимон Георгиев (политически кръг “Звено”). След няколко месеца ( І. 1935 г.) той подава оставка.
20. V. – Професионален празник на хлебари, ситничари и сладкари.
21. V. – Св. равноапостоли Константин и Елена. Имен ден на всички с имена Константин (лат. “постоянен”, “твърд”), Костадин, Коста, Динко, Елена (гр. “факел”), Ели, Елка, Ленка, Ленко. Ден на гр. Елена.
21. V. 1920 г. – лидерът на БЗНС Александър Стамболийски съставя свое самостоятелно земеделско правителство. То управлява страната до преврата от 9 юни 1923 г.
22. (н. ст.) V. 1913 г. – с оглед на задаващата се Междусъюзническа война в София е сформирана 1 резервна армия, в състав от две дивизии и сборна конна бригада. На 30 (н. ст.) май армията е преименувана на 5-та армия, а дивизиите съответно на 12-та и 13-та пехотни дивизии.
22. V. 1974 г. – официално е открит паметникът на светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека “Кирил и Методий” в София.
23. V. 1897 г. – между Княжество България и Франция е подписан търговски договор, според който страната ни добива правото да открива свои търговски агентства на територията на Франция.
23. V. 1912 г. – в гр. Лом се ражда Люба Тодорова Ганчева – българска писателка, по-известна с псевдонима си Яна Язова. Пише стихове, разкази, статии, пътни бележки. Първият й роман „Ана Дюлгерова”(1936) е за невъзможността нещо в България да се промени, а следващият – „Капитан” (1940), е първият български роман за наркотрафик и проституция. Язова умира в дома си през юли 1974 г. при неизяснени обстоятелства. Вероятно е отровена и удушена с колана на халата й, а тялото е оставено да се разложи (открито е през август), за да се заличат следите от убийството. Впоследствие изчезват оригиналите на неиздадените й романи „Левски”, „Бенковски” и „Шипка” (части на трилогията „Балкани”) и др. творби, в присвояването на които е замесено името на писателя Николай Хайтов.
24. V. – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Професионален празник на учители, университетски преподаватели, журналисти, читалищни дейци. Това е празникът, честван най-дълго в новата ни история – от 1851 г., а поводът е още по-назад във времето – през далечната 855 г.
25. V. – Международен ден на безследно изчезналите деца.
25. (н. ст.) V. 1908 г. – открита е първата междуградска телефонна линия Стара Загора – Русе.
26. V. 1876 г. – Панайот Волов, един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание в ІV-ти революционен окръг, се удавя в р. Янтра (край с. Бяла, Русенско) при опит да премине през буйните й придошли води.
27. V. 927 г. – във Велики Преслав умира първият български цар – Симеон І Велики (893 – 927). За смъртта му се разпространяват легенди, една от които отдава краят на Симеон на “сърдечна болест” (инфаркт), настъпила в резултат на направена по заповед на византийския император Роман Лакапин имитативна “черна магия”.
27. V. 1387 г. – българският добруджански деспот Иванко подписва в Цариградското предградие Пера мирен договор с генуезците.
27. V. 1850 г. – начало на селското въстание в Северозападна България – една от най-масовите прояви на антиосманската съпротива на българите през ХІХ в.
28. V. 1876 г. – след разгрома на четата на Поп Харитон в Дряновския манастир, заловеният подвойвода на четата – Бачо Киро Петров, е съден и обесен в Търново.
28. V. 1920 г. – самостоятелното земеделско правителство на Ал. Стамболийски прокарва Закон за въвеждане на трудовата повинност (12 мес. за младежи над 20 г. и 6 мес. За девойки над 16 г.).
29. V. 1453 г. – Цариград пада под ударите на османските турци. Събитието слага край на някогашната Византийска империя и коренно променя хода на европейската, съответно и българската история.
29. (н. ст.) V. 1915 г. – държавите от Антантата отправят колективна нота до българското правителство. На България се обещават (ако влезе в І-та световна война срещу Централните сили) Изт. Тракия до линията Мидия – Енос, безспорната и част от спорната зона в Македония, части от Зап. Тракия и подкрепа в преговорите с Румъния за Юж. Добруджа.
30. V. 1365 г. – столицата на цар Иван Срацимир (1356 – 1396/1397) – Видин, пада под ударите на маджарите. Царското семейство е изпратено на заточение в крепостта Хумник (дн. Хърватско), където остава до есента на 1369 г.
30. / 18. (ст. ст.) V. 1872 г. – в с. Влахи, Благоевградско, се ражда Яне Сандански – виден деец на македоно-одринското революционно движение (представител на т. нар. “левица”), един от неговите ръководители и прославен войвода.
31. V. – Световен ден без тютюнев дим.
31. (н. ст.) V. 1876 г. – в квартал Акарджа в Стара Загора е обесен председателят на местния революционен комитет, сподвижникът на Апостола и един от водачите на Старозагорското въстание (1875) – Кольо (Никола) Ганчев. Смъртната му присъда е изпълнена заедно с тази на съратника му Господин Михайловски.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 20-05-11 в 04:12 PM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 01-06-11, 09:38 AM   #18
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 1 - 15 юни

1. VІ. – Международен ден на детето (от 1949 г.). За първи път е честван през 1950 г. в 51 страни по света.
1. (н. ст.) VІ. 1876 г. – големият български поет и революционер Хр. Ботев загива в падината Йолковица под връх Околчица във Врачанския балкан.
1. / 13. (н. ст.) VІ. 1878 г. – започват заседанията на Берлинския конгрес. Целта е ревизиране на Сан-Стефанския прелиминерен мирен договор между Русия и Турция. Конгресът завършва с подписването на неблагоприятния за България Берлински договор (1/13 н. ст. VІІ. 1878 г.), разделящ българските земи на 5 части с различна съдба.
1. VІ. 1942 г. – на гарнизонното стрелбище в София е разстрелян ген.-полк. Владимир Стоянов Заимов – военнен и политически деец, син на участника в националноосвободителното движение Стоян Заимов.
2. VІ. – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
3. VІ. 1395 г. – последният владетел на Търновското царство – цар Иван Шишман (1371 – 1395), е обезглавен в Никопол след превземането на крепостта от войските на Баязид І Светкавицата.
3. VІ. 2000 г. – умира незабравимата българска актриса Невена Коканова (“Тютюн”, “Момчето си отива”, “Крадецът на праскови” и др.).
4. VІ. 1848 г. – в Атон умира Неофит Бозвели (Хилендарски) – виден възрожденски деец, книжовник и учител, поставил началото на организираната църковно-национална борба на българския народ през ХІХ в.
4. VІ. 1875 г. – умира съратника на Н. Бозвели – Иларион Макариополски, духовен водач на българския нород и църква през ХІХ в., предприел на 3. ІV. 1860 г. прословутата Великденска акция, целяща отхвърлянето на Цариградската патриаршеска власт.
5. VІ. – Професионален празник на шофьори, строители, хотелиери и цветари. Международен ден за опазване на околната среда.
5. VІ. 1942 г. – правителството на САЩ на свой ред обявява война на България, след като последната е направила това още през декември 1941 г.
6. VІ. 1918 г. – в края на І-та световна война в 27-ми пехотен Чепински полк избухва най-масовият войнишки бунт. Той е оглавен от запасния подпоручик Б. Николчев. Войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември, като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта.
6. VІ. 1999 г. – на 64 г. умира големият български поет Дамян Дамянов.
7. VІ. 1990 г. – 3 дни преди първите (след 10. ХІ. 1989 г.) свободни и демократични избори за ВНС близо 1 млн. български граждани се събират на грандиозен митинг на СДС в София. Това е най-масовият до този момент митинг в България – цялото пространство между Орлов мост и хотел “Плиска” е изпълнено от протестиращото множество.
8. VІ. – Световен ден на океана.
8. VІ. 2007 г. – умира писателят Богомил Райнов (“Няма нищо по-хубаво от лошото време”, “Голямата скука”, “Господин Никой” и др.).
8 – 9. VІ. 1923 г. – с държавен преврат е свалено правителството на земеделския лидер Ал. Стамболийски и е заменено с нов кабинет, оглавяван от масона проф. Ал. Цанков (“кървавия професор”).
9. VІ. 2009 г. – умира Вера Мутафчиева – дъщерята на видния български историк Петър Стоянов Мутафчиев (1883 – 1943) и авторка на редица исторически романи.
10. / 22. (н. ст.) VІ. 1871 г. – в Браила (Румъния) излиза бр. 1. на Ботевия в. “Дума на българските емигранти”.
10. (н. ст.) VІ. 1907 г. – по инициатива на Ат. Илиев, майор П. Хаджиев, Ат. Кожухаров и по покана на окръжния управител Хр. Милев в Ст. Загора се събират 20 граждани-интелектуалци, които решават да се създаде археологическо дружество с цел основаване на местен музей. Датата (28. V. ст. ст.) се смята за рождена на РИМ – Ст. Загора.
10. VІ. 1988 г. – в Космоса излита вторият български космонавт Александър Александров.
11. VІ. – Професионален празник на икономистите в България. Обявен през 2005 г. по повод 110-та годишнина от създаването на първото българско икономическо дружество (1895). Ден на меда.
11. VІ. 1900 г. – в Казанлък се ражда Петър Георгиев Паунов – физик, един от основоположниците и организатор на геофизическите проучвания в България, създател на оригинални измерителни уреди.
11. VІ. 2005 г. – в Италия от рак умира незабравимото сопрано на България – изключителната оперна певица Гена Димитрова.
12. VІ. 1905 г. – в сражение с турска войска и башибозук загива заедно с цялата си чета Атанас (Димитров) Бабата – виден деец на ВМОРО и войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание.
13. (н. ст.) VІ. 1902 г. – България и Русия подписват военна конвенция, имаща за цел да противодейства на сключената по-рано военна конвенция между Австро-Унгария и Румъния.
13. VІ. 1903 г. – в Айтос се ражда Филип Кутев Тенев – композитор и диригент, автор на десетки масови и концертни песни, създател, художествен ръководител и диригент на първия български Държавен ансамбъл за народни песни и танци.
14. VІ. – Международен ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител.
14. VІ. 987 г. – по нареждане на Самуил, за да се запази държавата от междуособни борби, брат му Арон и семейството му (без Иван-Владислав) са избити в местността Царичина край р. Разметаница (приток на р. Джерман). Според други виждания актът е дело на византийската дипломация.
14. VІ. 1856 г. – в с. Загоричане, Костурско (дн. Гърция), се ражда Димитър Благоев Николов (Дядото) – политически деец, философ, журналист и публицист, основоположник на социалистическото движение в България, учредител на първата социал-демократическа партия на Балканите – БРСДП (ум. 7. V. 1924 г.).
14. VІ. 1923 г. – сваленият от поста министър-председател Ал. Стамболийски (лидер на БЗНС) е убит по особено жесток начин в родното си с. Славовица, Пазарджишко.
15. VІ. – Видовден. Честването му е свързано с култа към езическото божество Видо (ж. р. Вида) – един от четиримата градушкари: Герман, Вартоломей, Елисей (Лисе) и Видо. Вярва се, че на този ден слънцето се обръща за зима, наяве излизат всички сторени злини и затова се спазва строго забраната за работа.
15. / 27. (н. ст.) VІ. 1877 г. – след обявяването на Руско-турската война руските войски форсират р. Дунав при Свищов. На българска земя първи стъпват частите на ген. М. И. Драгомиров.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...

Последна редакция от ГеРак : 06-07-11 в 10:09 AM.
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 16-06-11, 05:11 PM   #19
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно 16 - 30 юни

16. / 29. (н. ст.) VІ. 1913 г. – “Денят на престъпното безумие” – избухва Втората Балканска (или Междусъюзническа) война, довела до първата национална катастрофа в новата ни история.
16. VІ. 1937 г. – ражда се първото дете на цар Борис ІІІ (1918 – 1943) и царица Йоанна – престолонаследникът княз Симеон Търновски (бъдещият цар Симеон ІІ, 1943 – 1946).
17. VІ. – Ден на енергетика.
17. VІ. 2001 г. – парламентарните избори за ХХХІХ ОНС са спечелени убедително от коалиция НДСВ (Национално движение “Симеон ІІ”).
18. VІ. 1897 г. – в с. Локорско, Софийско, се ражда Дончо Костов Стоянов – забележителен учен и книжовник, биолог, член на БАН и ред чуждестранни научни дружества и организации, академик, оформил няколко направления в биологията и генетиката и оставил крупно научно наследство (над 500 статии, монографии, учебници и студии на различни езици).
18. VІ. 1923 г. – в Прага Райко Даскалов, Александър Оббов, Коста Тодоров, Стефан Симов и др. земеделски дейци създават задгранично представителство на БЗНС.
18. VІ. 1923 г. – от туберкулоза умира поетът Христо Димитров Измирлиев (с псевдоним Христо Смирненски; р. на 17. ІХ. 1898 г. в Кукуш, Македония).
19. VІ. 1911 г. – в София умира Иван Христов Касабов – деец на национално-освободителното движение (р. 1837 г. в Лясковец), последовател на Дж. Мацини и дясна ръка на Г. С. Раковски, председател на ТЦБК в Букурещ (1866), основател и секретар на емигрантското “Българско общество”, подпомогнал материално четата на Х. Димитър и Ст. Караджа и първата обиколка на В. Левски в България.
19. VІ. 1919 г. – в София се ражда Богомил Николаев Райнов – философ, литературен критик, поет и белетрист, син на Николай Райнов.
20. VІ. – Световен ден на бежанците.
20. VІ. 1879 г. – излиза бр. 1 на в. “Целокупна България”. С него на политическата сцена в страната се появява нова партия – Либералната.
20. VІ. 1954 г. – открит е Мостът на дружбата на р. Дунав между гр. Русе и румънския гр. Гюргево.
21. VІ. 1828 г. – Константин Фотинов открива светско училище във френската махала на гр. Смирна.
21. VІ. / 4. VІІ. (н. ст.) 1913 г. – седмица след началото на Междусъюзническата война гръцката армия навлиза в почти опразнения чисто български гр. Кукуш и го опожарява. Градът окончателно изчезва от лицето на земята. Близо до пепелищата гърците издигат нов град – дн. Килкис.
22. VІ. – Ден на лятното слънцестоене.
22. VІ. 1941 г. – хитлеристка Германия напада Съветския съюз. Два дни по-късно (24. VІ.), по директиви от Москва, БКП решава да организира съпротивително движение в страната. Борбата се разгръща срещу собственото българско правителство и придобива форма на открита гражданска война.
23. VІ. – Ден на служителя в държавната администрация. Обявен за такъв от ОС на ООН на 20. ХІІ. 2002 г. Международен олимпийски ден (на същия ден през 1894 г. в Париж е създаден МОК).
24. VІ. – Рождение на Св. Йоан Предтеча – Кръстител (Еньовден). Имен ден на всички с имена Еньо, Енчо, Яна, Янка, Янко. Според поверието на този ден звездите слизат на земята и обайват всички наведени с цветовете си надолу билки, придавайки им магическа целебна сила. От 1994 г. денят се отбелязва като професионален празник на фармацефтите, производителите и търговците на лекарства.
24. VІ. 1241 г. – на ок. 46 – 47-годишна възраст умира цар Иван Асен ІІ (1218 – 1241), един от най-забележителните средновековни български владетели.
25. (ст. ст.) VІ. 1877 г. – по време на Руско-турската война (1877 – 1878) Предният отряд, командван от ген. Й. Гурко, освобождава Търново.
25. VІ. 1887 г. – след абдикацията на княз Ал. І Батенберг немският принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готта е избран от ІІІ-то Велико народно събрание за следващ (втори по ред) български княз в новата ни история.
26. VІ. – Международен ден на борбата с наркоманията и търговията с наркотици.
26. (ст. ст.) VІ. 1879 г. – първият (след Освобождението, 1878) български княз Александър І Батенберг полага клетва в Търново и официално встъпва на българския престол.
27. VІ. / 9. VІІ. (н. ст.) 1850 г. – в Сопот се ражда бъдещият народен поет, писател, обществен и държавен деец – Иван Минчов Вазов.
27. VІ. 1886 г. – в пределите на Княжество България се забранява използването на руската сребърна рубла като монетна единица.
28. VІ. 1913 г. – Румъния се намесва в Междусъюзническата война срещу България и навлиза с близо половинмилионна армия в Добруджа. Два дни по-късно (30. VІ.) Турция също се включва във войната и реокупира Източна Тракия.
28. VІ. 1957 г. – в с. Сирищник (Пернишко) се ражда Георги Седефчов Първанов – историк, политически деец, депутат, председател на ВС на БСП и президент (втори мандат) на Република България (от 22 януари 2002 г.).
29. VІ. – Свв. ап-ли. Петър и Павел (Петровден). Имен ден празнуват Петър (гр. “камък”, “скала”), Павел (лат. “малък”), Павлин, Павлина, Петрана, Пепа, Поли, Апостол, Камен. Датата се смята за среда на годината.
29. VІ. 1828 г. – в Ямбол се ражда Желю Христов Чернев – Желю войвода, български хайдутин, войвода и националреволюционер. Предвожда чети по време на Сръбско-турската (1876), Руско-турската (1877-1878) и Сръбско-българската (1885) войни. Умира на 24. VІ. 1893 г. в с. Карапча (дн. Маломир), Ямболско.
30. VІ. 1937 г. – в София се ражда Анастасия Георгиева Димитрова (Мозер) – политическа деятелка, депутат и лидер на БЗНС “Народен съюз”, дъщеря на известния от близкото минало политически деец д-р Г. М. Димитров – Гемето.
30. VІ. 1971 г. – в тежка автомобилна катастрофа в прохода „Витиня” загиват футболните легенди на „Левски” Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков (Котето). Години след инцидента става ясно, че в колата заедно с тях е пътувал и трети човек, който също не е оцелял – военен, качен на автостоп. На траурната процесия в София се стичат над 550 000 д. Страната не помни друг подобен случай. През 2011 г. се навършват 40 г. от трагичната загуба.
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Стар 30-06-11, 03:51 PM   #20
ГеРак
Капитан
 
ГеРак's Avatar
 
Регистриран: Sep 2010
Местоположение: Навсякъде и никъде
Възраст: 54
Мнения: 445
Стандартно

Нека почетем паметта им:
http://www.bnews.bg/article-30908
__________________
За нас идеалистите реален е светът, който искаме да създадем, докато материалистите продължават да фокусират вниманието си върху света, в който живеят...
ГеРак is offline   Отговори с цитат
Отговор


Активни потребители, разглеждащи тази тема в момента: 1 (0 регистрирани и 1 гости)
 
Инструменти за темата
Режими на показване

Правила за писане
You may not post new threads
You may not post replies
You may not post attachments
You may not edit your posts

BB code is Включен
Емотикони са Включен
[IMG] код е Включен
HTML код е Изключен
Препрати във форум


Всички времена са GMT +2. Часът в момента е 01:28 PM.


Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2017, Jelsoft Enterprises Ltd.