Форуми  

Върни се назад   Форуми "Традиция" - В служба на колекционера и реконструктора от 2005 година! > История > Единъ Заветъ

Единъ Заветъ Мястото за дискусии относно Българската История

Отговор
 
Инструменти за темата Режими на показване
Стар 20-12-17, 11:00 AM   #1
Parabellum
Инквизитор
 
Parabellum's Avatar
 
Регистриран: Jul 2005
Мнения: 17,409
Стандартно Разбойничеството в княжество България

След Освобождението на България и урегулирането на статута ѝ, на нейната територия е имало доста разбойнически банди, които са тероризирали местното население. Тези банди са били, както турски така и български, които са се опитвали да "ловят риба в мътна вода". Затова още през 1879 г. военният министър на княжество България, генерал Ернрот предприема мерки по залавянето и унищожаването на тези банди.

К Р А Т К О И З Л О Ж Е Н И Е

на

Мерките, които бяха взети за преследване и уничтожение политическото разбойничество в Източна България

през 1879 и 1880 години.



1-о Делиорманско, Герловско, Тозлужко и селата около долнето течение на р. Гол. Камчия бяха обявени във военно положение и разделени на райони, които се повериха на известни пехотни, кавалерийски или смесени части;

2-о. Всеки район беше разделен на участъци, за които носяше отговорност някой ротен или ескадронен /тогава сотен/ командир;

3-о. Участъковия Началник се разполагаше приблизително в центра на своя участък, като изпращаше няколко застави в околната нему местност, а за себе си оставяше резерв около 1/4 от войските си.

4-о. Ако той нямаше конна част, събираше от турското население по-добрите коне, заедно с техните стопани, по числото на конете; Едните и другите се храняха на държавна сметка, но се прислужваха от стопаните им, които нямаха право да се отделят от конюшните или коновязите, за да не би да съобщават някому где и колко души от резерва се намират в дадени момент.

5-о. Както войниците, тъй и конете от резерва стояха винаги, по части, в пълна или половина бойна готовност, за да се притекат на помощ на тая застава, към която се започваше престрелка;

6-о. В свободното от такава задача време, войниците си произвеждаха редовните занятия и се обучаваха на езда, главно за да се държат на коя здраво при усилени алюри, и то по възможност на един и същи кон;

7-о. В заставите се правеше същото с техните подържки;

8-о. Както резерва с Началника на участъка, така и заставите се разполагаха в някои населен пункт, но непременно окрайната на последния, в някое по-солидно, изолирано и пригодно за отбрана здание;

9-о. Частите от заставата /постовете/ се разполагаха по полето в някое колиба или беклеме /кантон/, а дето нямаше такъв, построяваха си специално, приспособено за стрелба помещение – блокхауз. Последнето се разполагаше в по-вечето случаи на някои кръстопът, а главно с командующи на околната местност положение;

10-о. По недостиг на войска /тогава имахме малко/, за усилване на частите, въоръжи се една част от околното българско население, като се придадоха към него по 50 до 80 души на рота от 150 войници. В случая не се гледаше толкова на възрастта, колкото на запазената в индивида енергия, смелост, добро познаване на пътищата, усоищата и горски окомер;

11-о. Заставите назначаваха постове, по-вечето секретни, а имаше и отделни, по-в усилен състав, засади, приимущественно за нощна служба. За някои от постовете /в гъста гора/ се построяваха чардаци /вишки/ за обозрение околната местност;

12-о. На по-вероятните за среща с разбойниците места се приготовляваше позиция с известен запас от храна и бойни припаси;

13-о. През течение на всяко денонощие правеха се по няколко движения на частите, с цел тренировка, заблуждение на разбойниците, и основателно изучаване околката местността; нощем, - освен това, поставяха се войниците на разни места, в които най-малко може да се очаква тяхното пребивание;

14-о. Свръзката от всяка застава до Началника на участъка, както и между заставите, свои и от други участък, беше двойна: от пешаци и конници;

15-о. Между постовете и техните поддържки бяха установени разни знаци, някои от които се употребяваха и от самите разбойници;

16-о. Изпращаха се и охотници за контра-шайки, владеющи отлично не само турския язик, но и техните светски и религиозни обичаи и нрави. Тези охотници се срещаха и другаруваха с разбойниците турци и след няколко време се изплъзваха от тях; но главното им назначение беше да отиват при овчари, говедари, колиби и села, за да искат храна, - обстоятелство, с което се откриваха ятаците;

17-о. Турското население, което знаеше, че тези разбойници се поддържаха от Цариград /с цел да покажат пред Европа, че ний не сме в състояние да управляваме този – според тях – компактен турски край/, съчувствуваше им, като даваше тайно своята морална и материялна поддържка;

18-о. Разбойниците до толкова бяха взели кураж, че не 1 път разпространяваха слух за намеренията си да слязат в Разград за да пият кафе в конака /окръжното управление/; същите се опитваха не веднаж да подпалят Разградския арсенал. По тази причина бойните припаси, както в града, така и по участъците се държаха несгрупирано и се пазеха от усилена стража;

19-о. На населението беше забранено да ходи от село на село или в града, без крайна необходимост и доказана благонадеждност;

20-о. Зад района на участъците имаше джандари от тамошното население, които поверяваха книжята на добилите право да отидат някъде; те познаваха по-вечето от възрастните турци и гледаха да не би някой да се преоблече в български или кадънски дрехи;

21-о. По влиятелните турци се вземаха като заложници и се държаха при Началника на участъка;

22-о. Там гдето на разбойниците се дадеше храна, на селото се налагаше контрибуция /щраф/ за пръв път 2000 лева, за втори път 4000 и [т.]н. Напротив, ако се докажеше, че селяните са съобщили своевременно за появяване около селото им на някоя шайка или сами са указали на нея съпротивления, щрафа /част или всичкия/ им се повръщаше;

23-о. Никой, без изключение, нямаше право да изниса вън от население пункт нито троха хляб или каквато и да било храна, макар и да трябва да пристои цял ден в полето и пункта за работа да бъде отдалечен с няколко километра. Това се изискваше и за най-дългите дни и при най-усилените полски занятия, за това трябваше да следи денонощно стража от самото село, а да се контролира от наши патраули, пеши и конни;

24-о. Заловените подозрителни лица се довеждаха при Началника на заставата или тоя на участъка, гдето се разпитваха и при известна достоверност за тяхното провинение, изпращаха се за съдене от Временния Полеви Съд в гр. Шумен;

25-о. Когато се случеше да бъде заловен някой дегизиран, но лично познат разбойник, или друго с оръжие в ръка лице, то конвойните го представляваха по команда, с докладна записка, като застрелян, защото се опитал да избяга, така че с това и работата на съдилището се намаляваше;

26-о. Когато заловените и доведени живи упорствуват да дават каквито и да било сведения, а се знае, или се има силно подозрение, че те са участвали в някоя шайка, или са били ятаци, прилагаше се в казармата и торбопясачие към гръдния им кош. По този начин се добиваше всичко закопано оръжие, разни припаси и пр. дори и сведения за стари, извършени още в турско време, грехове;

27-о. На населението /Българско и Турско/ забранено беше да извършва каквито и да било тържества и веселия, през време на които може да се сношават вредни елементи помежду си. За свирни, а особенно за стреляне на първата свадбенна нощ се налагаше глоба от 200-400 лева „тогавашни пари“;

28-о. Забранено беше да се събират помежду си в полето, в селото и по къщята на приказки, било и по работа, съседи, дори роднини, а всеки трябва да работи и се грижи за себе си;

29-о. Понеже безделието е источник на всички пороци, а главно на зли мисли, то всеки трябва да работи в денонощие 17-18 часа. Ако тежката работа го съсипва физически, да си почива с уборка на добитъка, събиране камане, плевене на градини и пр.

30-о. Беше обърнато сериозно внимание за поправката на пътищата, които особенно в леснатия Дели-орман, бяха тесни и в дъждовно време почти непроходими;

31-о. Във всяко село се изискваше лична взаимна гаранция най-вече за по-видните и за по-неблагонадеждните; Кмета трябваше да узнава за всяко избягало или новодошло лице в селото и в най-кратко време да докладва за това веднага на най-близката военна власт;

32-о. Трябва всеки да има едно и също легло за спане и няма право да се мести на друго, без да вземе за това предварително разрешение от общинската власт. Помещенията за спане се държаха нощно време осветени, за да може да се поверява от прозореца, да ли някои не липсва;

33-о. Всеки, който злослови властта, или пасува когато други някои прави това в негово присъствие, без да обади веднага за случая, арестува се и се глоби;

34-о. По възможност мъжкото население се държеше вън от своето селище, по разни държавни работи /ангарии/, като: превоз на храни, дървени материяли за постиляне на пътища и пр.;

35-о. Безделието беше забранено и за женския пол; жените трябваше да работят наравно с мъжете и за всяко незасято място или недобре гледано хазайство и добитък те бяха длъжни да носят еднаква отговорност;

36-о. За да не се досега морала и религиозните чувства на турчанката, бяха наети жени да ги обискират, а не един път се намираше оръжие под фереджите им;

37-о. Забранено беше да се пеят патриотични песни или да се говори за някакви подвизи, макар и със старо историческо значение;

38-о. Обръщаше се внимание дори: на облеклото, накита, тона на говора, съмнителен поглед [и] др. п., които издаваха настроението и изобщо вътрешния мир на лицата, в които се проявяха тези вънкашни примери;

39-о. Най-голямо внимание се обръщаше на влиятелните, по-интелигентните и религиозните служащи /имами, хатипи и мийзини/. Идването на ходжи и разни дервиши из вън княжеството беше строго забранено;

40-о. За назначените на длъжност: кмета, помощника и изобщо за всяко помощно на властта лице трябваше да се знае добре неговата биография;

и 41-о. На турците /а също и на българите/, които са страстни ловци, беше забранено това удоволствие, даже ако то би се извършвало само с кучета – хрътки.

Изобщо във всички разпореждания личеше: целта оправдава средствата, макар те да са жестоки за филантропите.

От гореизложените мерки най-ефикасно се указа това, споменато в п. 23, което, строго прилагано, направи щото в сравнително късо време, една част от разбойниците да се предадат сами, изгладнели до неимоверност, а другите се залавяха и докарваха от самото турско население, за да бъдат застреляни или избесени публично, за пример и назидание.

Не по-малко ефикасно средство се указа и тероризирането на населението с чести обиски и дигането него и войските по тревога, с което се заблуждаваше първото за числеността на последните.
__________________
Цитат:
Мерилото за това, колко ти пука за историята, е старанието, което влагаш в своята реконструкция.
Parabellum is offline   Отговори с цитат
Стар 20-12-17, 11:47 AM   #2
PETRESKO
Генерал-майор
 
PETRESKO's Avatar
 
Регистриран: Sep 2007
Местоположение: София
Възраст: 37
Мнения: 1,704
Стандартно

25-то и 39-то са доста интересни :)))
__________________
"С НАМИ БОГ"
PETRESKO is online now   Отговори с цитат
Стар 20-12-17, 01:05 PM   #3
eger
Фелдмаршал
 
eger's Avatar
 
Регистриран: Jul 2005
Мнения: 5,550
Стандартно

И 26 и 29 са интересни!
__________________
На чужой каравай роть не раззевай - подавишься!

Спасибо на хлеб не намажешь и в стакан не нальешь!
eger is offline   Отговори с цитат
Стар 20-12-17, 04:10 PM   #4
Parabellum
Инквизитор
 
Parabellum's Avatar
 
Регистриран: Jul 2005
Мнения: 17,409
Стандартно

Този Правилник е прилаган много строго. Самата тема за разбойничеството е безкрайно интересна и малко изследвана у нас. Например през 1881 г. са поискани от Министерството на войната 500 пушки Б-2 с които да бъдат въоръжени жандармерийските части, които пресладват разбойници по Делиормана, тъй като техните пушки "Крнка" не били конкуретни на пушките на разбойниците, които били "Мартинкови". Съответно "Бердани" не били отпуснати, защото имало недостиг на модерно оръжие за армията ни и във връзка с това били дадени 500 "Мартинки" останали у нас, като трофей от войната.
__________________
Цитат:
Мерилото за това, колко ти пука за историята, е старанието, което влагаш в своята реконструкция.
Parabellum is offline   Отговори с цитат
Стар 20-12-17, 10:17 PM   #5
старика
Генерал-майор
 
Регистриран: Oct 2009
Възраст: 39
Мнения: 1,722
Стандартно

Интересно.
__________________
Цитат:
"Нам нужни са ни храбреци задават се барутни жътви!Поне станете,Вие,мъртъвци,защото живите са мъртви...." -Георги Заркин
старика is offline   Отговори с цитат
Стар 11-01-18, 11:19 AM   #6
Essaul
Подполковник
 
Essaul's Avatar
 
Регистриран: Feb 2009
Мнения: 711
Стандартно

все още въпроса си носи геополитическия товар, имайки предвид , кой финансира първите бунтове. Не случайно са си останали като Сенклеровите събития.....
(изваждаме военно-наказателни преследвания по време на РТВ)
__________________
"Това шекерче -днес е в една скромна селска къща ,до кандилото,пред иконата.Без цвят ,без мирис ,то е най-голямата награда ,която войната даде........." (с) Г.С.Георгиев
Essaul is offline   Отговори с цитат
Отговор


Активни потребители, разглеждащи тази тема в момента: 1 (0 регистрирани и 1 гости)
 
Инструменти за темата
Режими на показване

Правила за писане
You may not post new threads
You may not post replies
You may not post attachments
You may not edit your posts

BB code is Включен
Емотикони са Включен
[IMG] код е Включен
HTML код е Изключен
Препрати във форум


Всички времена са GMT +2. Часът в момента е 09:04 AM.


Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2018, Jelsoft Enterprises Ltd.