Форуми

Форуми "Традиция" - В служба на колекционера и реконструктора от 2005 година! (http://traditsia.com/forum/index.php)
-   Единъ Заветъ (http://traditsia.com/forum/forumdisplay.php?f=18)
-   -   Неделчо Бончев — един от орлите на Царство България (http://traditsia.com/forum/showthread.php?t=7050)

Патриот 07-06-15 03:06 PM

Неделчо Бончев — един от орлите на Царство България
 
НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ - ЕДИН ОТ ОРЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ИЗВЕСТЕН ОЩЕ КАТО "ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ТОРПИЛА"!

На 1 септември 1939 г. Германия навлиза в Полша. Дадено е началото на Втората световна война. Успехите на Хитлер са впечатляващи, като до юни 1940 година той поема контрола над Централна и Западна Европа, без Англия. България, водена от цар Борис ІІІ, до последно отстоява българския неутралитет, но вследствие на множество причини се присъединява на страната на Тристранния пакт. Все пак българската дипломация успява да постигне някои успехи, отказвайки да изпрати българска войска на фронтове извън България. Интересен факт е, че на фронта е изпратен само един санитарен влак. На 12 декември 1941 г. България обявява „символична война“ на Англия и САЩ.
В битка със съюзническите сили влизат главно българските ВВС, защитавайки родината си от бомбардировки. Съществува схващането, че бомбардировките над България са резултат от обявената „символична война“. Фактите опровергават това твърдение. Първите английски бомбардировки над София са на 13-15 април 1941 г. Следващата година е година на затишие поради факта, че Гърция е окупирана от Германия. По този начин Съюзническите сили губят базата, от която да излитат бомбардировачите. Нападението е възобновено през 1943 г. Капитулацията на Италия дава възможност в нейната южна част да бъде създадена съюзническа база, от която бомбардировачите да достигат България.
Един от летците, които героично защитават България от разрухата на бомбардировките е поручик Неделчо Иванов Бончев. Той е роден на 21 юни 1917 г. в село Мирково, Софийско. Завършва Втора мъжка гимназия заедно със самия Димитър Списаревски и продължава обучението си във Военното училище на Негово Величество. Обучава се за пилот в България и Италия.
Уменията и храбростта на Неделчо Бончев излизат наяве в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г. На 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач. На 30 март 1944 г. сваля една „летяща крепост„Боинг Б-17“. Най-големият му подвиг обаче тепърва предстои. Извършва го в един от най-мрачните дни за българската авиация, тъй наречения „Черен Великден“ – 17 април 1944 г
С хитрост съюзническата авиация подлъгва българските летци. До този момент основен изтребител за прикриване на съюзническите формации е „П-38“, който е двумоторен и лесно се разпознава на фона на едномоторните германски изтребители. В този ден те за първи път използват срещу България едномоторните „П-51 Мустанг“. Българските пилоти първоначално предполагат, че „Мустангите“ са немските „Месершмит“ и неподготвени за бой се приближават до тях. Въпреки това българите оказват яростна, ожесточена съпротива, поради което загубите ни не са катастрофални. Трудно е да си представим какво минава през ума на тези хора, излитащи, за да връхлетят врага, който има преимущество 10 към 1, а на моменти и 40 към 1. Въпреки липсата на всякаква перспектива за успех, те дават всичко за България, дори живота си.
Тогава Неделчо Бончев извършва своя подвиг. В разгара на битката той остава сам. Към него се задава четвърта вълна от „летящи крепости“, подкрепени от изтребители. Без да се замисля, пилотът се хвърля храбро в сражението. С перфектно насочване се отправя към един от вражеските самолети. Открива огън по десния и по крайния мотор. След серия маневри, героят се озовава в перфектна стрелкова позиция. За зла участ оръдието на българския летец засича точно, когато е нужно да изстреля снаряд, за да свали „летящата крепост“. За да не допусне врагът да се измъкне, Неделчо Бончев се врязва в него. Така той става известен като „втората българска жива торпила“.
Пилотът оцелява като по чудо. Бензиновият резервоар се взривява в последния момент. В резултат на това Бончев е изстрелян във въздуха. След хилядаметрово свободно падане, вързан за седалката, летецът успява да се отскубне от нея и да отвори парашута си. Приземява се в преспа сняг без ботуши, защото ги губи по време на падането. Заради това се разболява от бронхопневмония и лежи дълго време в болница, от където бяга, за да лети отново.
По-късно Бончев е изпратен да се сражава срещу отстъпващите германци. До 5 октомври 1944 г. изпълнява осем бойни полета, а след това пилотът получава нова задача. Трябва да прикрива шест бомбардировача „До-17“ начело на две четворки „Ме-109“, след което да проведе две самостоятелни атаки по земни цели на шосето Крива паланка – Куманово. Самолетът му е свален е от противовъздушна артилерия. Летецът успява да катапултира и да се приземи успешно, но е пленен от германците. Съпроводен е до Виена, където му е предложено да бъде освободен, ако сътрудничи на правителството зад граница, ръководено от Ал. Цанков. Героят категорично отказва. Изпратен е в неизвестен концлагер в Германия. По пътя е разстрелян от германците и е оставен в крайпътна канавка.
Така си отива един от най-смелите и способни български летци, запомнен в историята като „втората жива торпила“. Така пропада един от най-големите герои на Царство България. Така е заличен един доблестен българин, който в живота си винаги поставя на първо място идеала и дълга към Отечеството. Неделчо Бончев получава признание за осем въздушни победи над съюзническите сили, но се предполага, че реалният им брой е по-голям.

h.painkov 08-06-15 10:44 AM

Дълбок поклон!
Дали в днешно време има такива личности особено сред по-младите готови за такива подвизи?

Патриот 08-06-15 06:48 PM

Много малка част от младите са готови да направят нещо подобно.

h.painkov 08-06-15 09:50 PM

И в това вече се съмнявам.

kapitan 13-06-15 10:57 AM

Героите заслужават слава, но е хубаво да се пазим от измислици. Добре известен факт е /всъщност самият той го разказва след случая!/, че ударът едва от прекалено сближаване, от прекалено прицелване. Оръжията му не засичат! Бончев е бил изключително смел летец, стреми се да се приближи максимално, защото от колкото по-къса дистанция стреля, толкова по-точни и по-ефективни ще са попаденията. Но увлечен в меренето и стрелбата - то всичко става за секунди - вече няма време да изтегли самолета и направо катастрофира в бомбардировача. Макар и неволно, става втората българска въздушна жива торпила!
Това пък за Цанков и предложенията да лети в неговата "армия" са фантасмагории. Въобще не е стигнал дори близо до Виена, нито пък Цанков е чувал за него. Няма точни данни за смъртта му, само 2 мъгляви свидетелства. Първо, един наш пленен летец го вижда на излизане от военнопленническия лагер, май беше Скопие. Нищо повече, само се споглеждат, дори не издават познанството, за да пазят тайна. Бончев бил с патерица. И толкова. След това, към края на войната, в орляка на Бончев се появява един офицер-артилерист, който съобщава, че сръбски овчар му е показал набързо направен гроб край някакъв път извън Скопие. Според овчаря, от там е минала колона военнопленници и там е погребанв български летец. Знае се, че още при падането е наранил крака си и е вървял с много голяма трудност. Дали е убит от охраната, дали са се върнали плевмониите и те да са го довършили.... един Бог знае!


Всички времена са GMT +2. Часът в момента е 03:16 PM.

Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2017, Jelsoft Enterprises Ltd.